Р
Е Ш Е Н И Е
№
53
София,
05 февруари 2009г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно
заседание на тридесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ
: Елена Авдева
Татяна
Кънчева
при
секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на
прокурора А.Лаков .................................... изслуша докладваното от
съдията Е.Авдева
наказателно
дело № 669 /2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по чнд № 279 / 08 г. описа на Софийския военен съд и отмяна на постановеното по него определение от 09. 10. 2008 г.
В искането се сочи, че съдът е нарушил закона при групирането на наказанията, наложени на В. В. Н. с четири отделни влезли в сила присъди. Не е съобразено действието на параграф 90 от ПР на ЗИДНПК /ДВ , бр. 92 от 2002 г./ и в една от съвкупностите са включени престъпления, представляващи опасен рецидив, попадащи времево в създадения от законодателя режим на самостоятелно изтърпяване на определените за тях санкции. С тези аргументи се настоява за отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на прокуратурата поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения пледира против възобновяването на делото, като изтъква, че след налагане на наказанията е приет по-благоприятен закон, който трябва да намери приложение по силата на чл. 2, ал. 2 от НК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното :
Софийският военен съд с протоколно определение от 09.10.2008 г. по чнд № 279/2008 г групирал на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23 ,ал. 1 и ал. 3 от НК наказанията, определени на В. В. Н. по нохд № 90 / 1998 г. на Пловдивския военен съд и по нохд № 29 / 2002 г., нохд № 443 / 1999 г., и нохд № 28 / 2008 г. на Софийския военен съд, като наложил най-тежкото от тях - девет години лишаване от свобода и увеличил размера му съгласно чл. 24 НК с още две години. Съдът постановил строг режим на изпълнение на санкцията и приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяното от осъдения наказание по изброените присъди.
Определението не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила на 25.10.2008 г.
Искането за неговото възобновяване е основателно.
Софийският военен съд е групирал наказанията на В. В. Н. без да съобрази , че три от тях / две по нохд № 443 / 1999 г. и едно по нохд № 29 / 2002 г./ са за престъпления , представляващи опасен рецидив , санкционирани с присъди , влезли в сила при действието на редакцията на чл.26 от НК, изключваща обединяването им в съвкупности. По силата на параграф 90 от ПР на ЗИДНК /ДВ , бр.92 от 2002 г./ тези наказания трябва да се търпят отделно, но до размера на предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията. Съгласно обвързващите мотиви на Тълкувателно решение № 1 от 10 .05. 2006 г. на ВКС по т.д № 1 / 2006 г. на ОСНК същите санкции могат да се групират с наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002 г. / в настоящия случай това е присъдата по нохд № 28 / 2008 г. на Софийския военен съд/, но и в този случай общото наказание не може да бъде по-малко от определеното съгласно параграф 90. С атакуваното определение съдебният състав напълно е игнорирал нормата на параграф 90, като е кумулирал наказанията по правилата на чл. 23, ал.1 от НК без да държи сметка за наличието на опасен рецидив за част от престъпленията. Възражението на защитата не намира подкрепа в закона, защото изменената редакция на чл.26 от НК действа едновременно с пар.90 от ПР на ЗИДНК, който е по-благоприятната норма за осъдените рецидивисти.
Извън изложеното определението на военния съд впечатлява с превратното боравене с писмените доказателства, което е рефлектирало самостоятелно върху законосъобразността на постановения акт. Съдът е приел, че с присъдата по нохд № 443 / 99 г. на основание чл.23 от НК е наложено общо наказание от девет години лишаване от свобода, а от приложения препис става ясно, че е постановено самостоятелно изтърпяване на две наказания- от девет години и от пет години лишаване от свобода. На следващо място според определението присъдата по нохд № 29/02. е влязла в сила на 23.04.2002 , докато според изискания официален препис със заверка за датата на влизане това е станало на 02.05.2006 г. ! При тези необективни данни в съчетание с неправилното им интерпретиране относно възможностите за групиране на наказанията се налага възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на военния съд, който да изясни точно наказателния статус на В. Н. и приложи точно разпоредбите на чл. 23, 25, 59 от НК и параграф .90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г.
Водим от горното и на основание чл.425, ал. 1, т.1 във връзка с чл.422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определението от 09.10.2008 г., постановено по реда на чл.306, ал. 1, т.1 от НПК от Софийския военен съд по чнд № 279 / 2008 г., и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.