О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60105 София, 28.07.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1521/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 396, ал.1 ГПК. С определение № 260436 от 23.02.2021 г. по в.гр.д. № 287/2021 г. на Бургаския окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е допуснато обезпечение на предявеният като евентуален от ЕТ „Генгер-Георги Георгиев-Тодор Георгиев” със седалище и адрес на управление [населено място] против М. С. А. иск по чл. 521, ал.1 ГПК за сумата общо 21 550 лв., представляваща равностойност на посочените в диспозитива на решението движими вещи-редосеялка марка K. GS 2.3 М, и сеялка марка M. ..6C TOP чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот: поземлен имот с площ 1 930 кв.м, образуващ УПИ ..........в кв. ......по плана на [населено място], заедно с построените в него сграда от 103 кв.м, работилница от 52 кв.м и гараж от 20 кв.м, при условие, че ЕТ „Генгер- Георги Георгиев- Тодор Георгиев” внесе гаранция в размер на 2 155 лв. Против това определение са подадени частни жалби от М. С. А. и от съпругата му Д. К. А. чрез техния пълномощник адв. Я. С.. В частните жалби, които са с идентично съдържание, се поддържа на първо място оплакване за недопустимост на постановено определение, като се твърди, че молбата за налагане на обезпечение е подадена от лице без представителна власт, както и че същата не е отговаряла на изискванията за редовност, тъй като в нея не бил посочен искът, който се обезпечава и неговата цена. На следващо място се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд не се е запознал с писмените доказателства, които опровергават собствеността на движимите вещи, като се твърди, че същите са собственост не на въззиваемия, а на трето лице. Поддържат също, че в случая няма обезпечителна нужда, тъй като делото пред първата инстанция е образувано през 2019 г. и ако ответникът по него М. С. е имал за цел да осуети изпълнението на едно бъдещо позитивно решение, е имал възможност да го направи. Считат определението за неправилно и поради това, че възбраненият имот е съпружеска имуществена общност на жалбоподателите и е недопустимо да се възбранява идеалната част на съпругата, тъй като тя не е страна по делото. На последно място изтъкват, че наложената обезпечителна мярка се явява неадекватна на обезпечителната нужда предвид цената на обезпечения иск и цената на възбранения имот. Ответната страна ЕТ „Генгер-Георги Георгиев-Тодор Георгиев” не е взела становище по частните жалби. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частните жалби са процесуално допустими. Подадени са в срока по чл. 396, ал.1 ГПК от лица, които са процесуално легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечението, съгласно разясненията, дадени в т.6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледани по същество са неоснователни. Обжалваното определение е постановено по време висящността на делото пред въззивната инстанция по молба на ищеца по гр.д. № 1296/2019 г. по описа на Районен съд Карнобат- ЕТ „Генгер-Георги Георгиев-Тодор Георгиев”. Той е предявил против М. С. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на индивидуализираните в исковата молба движими вещи- механична сеялка K. GS 2.3 М, и сеялка марка M. ........ 6C TOP, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 521, ал.2 ГПК за заплащане на тяхната равностойност, в случай, че вещите не се намират у длъжника или са развалени. С решение № 260047 от 20.11.2020 г. предявеният ревандикационен иск е уважен в установителната му част, и е отхвърлен в осъдителната за предаване владението върху вещите, като е прието, че те не се намират в държане на ответника. Поради това съдът е пристъпил към разглеждане и е уважил евентуалния иск за заплащане на тяхната равностойност, като е осъдил М. А. да заплати на ищеца сума в общ размер на 21 550 лв., формирана като сбор от посочената в диспозитива равностойност на всяка от процесните движими вещи. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с молба за обезпечаване на евентуалния иск по чл. 521, ал.2 ГПК, който има за предмет парично вземане. Преценил е, че този иск е допустим и вероятно основателен, както и че за ищеца е налице обезпечителна нужда, тъй като съществува възможност ответникът-жалбоподател във въззивното производство, да се разпореди с притежавания от него недвижим имот и по този начин да затрудни осъществяване на правата на ищеца в случай, че искът бъде уважен. Неоснователни са доводите в частните жалби за това, че молбата за допускане на обезпечение е подадена от лице без представителна власт. Видно от приложения между л. 65 и 66 от въззивното дело Договор за правна защита и съдействие, сключен на 03.02.2021 г., адв. Св. Г.-Т. е била надлежно упълномощена от ЕТ „Генгер- Георги Георгиев-Тодор Георгиев” да осъществява процесуално представителство пред въззивния съд. Молбата за допускане на обезпечение е подадена на 22.02.2021 г. Неоснователен и доводът за това, че молбата за допускане на обезпечение е била нередовна, тъй като в нея не бил посочен искът, който следва да бъде обезпечен, и неговата цена. В молбата изрично е посочено, че се иска обезпечение на евентуалния иск по чл. 521, ал.2 ГПК за присъждане на равностойността на заявените за ревандикация движими вещи. Предмет на въззивното дело е решението на първоинстанционния съд, с което този иск е уважен за сумата 21 550 лв. Това е и цената на иска по чл. 521, ал.2 ГПК във въззивното производство. С оглед на това и доколкото в молбата не е посочено да се търси обезпечение на евентуалния иск в друг /по-нисък/ размер, не може да се поддържа, че тя не удовлетворява изискването на чл. 395, ал.1 ГПК за посочване цената на иска. Неоснователни са и останалите доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Преценката на доказателства, която извършва съдът в обезпечителното производство, се различава съществено от преценката, която той е длъжен да направи при постановяване на решението си по същество на спора. В обезпечителното производство тя е по-обща, тъй като за нуждите на обезпечителния процес е достатъчно доказателствата да установяват само вероятност предявеният иск да е основателен. В обезпечителното производство съдът не може да навлиза в подробна преценка на представените по делото доказателства и по този начин, преди окончателното приключване на делото, да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права /определение № 411 от 30.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1597/2008 г. на ВКС, ІІ г.о./. Що се касае до това дали жалбоподателят е имал намерение и възможност да осуети удовлетворяване правата на ищеца, ако осъдителният иск бъде уважен, като се разпореди с имуществото си преди налагане на обезпечителната възбрана, този въпрос е извън преценката за основателност на молбата за допускане на обезпечение. Не обосновава неправилност на обжалваното определение обстоятелството, че недвижимият имот, върху който е наложена обезпечителната възбрана, е съпружеска имуществена общност. Съпружеската имуществена общност е неделима. Докато трае бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяването й. Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяване на брака, а по време на брака-по съдебен ред, ако важни причини налагат това, или ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор-чл. 27 СК. Налагането на възбрана върху имот, придобит през време на брака, за обезпечаване задължението на единия съпруг, не е основание за прекратяване на съпружеската общност. Такъв ефект законът придава само на принудителното изпълнение- чл. 27, ал.4 СК. Поради това в обезпечителното производство се налага възбрана върху целия имот. В случай, че се стигне до принудително изпълнение върху възбранения имот за задължения на единия съпруг, съпругът-недлъжник разполага с правата по чл. 502 и сл.във вр. чл. 500 ГПК. В обобщение на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 260436 от 23.02.2021 г. по в.гр.д. № 287/2021 г. на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: