1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
София, 26 януари 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 515/2008 година.
Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-София против решение № 356 от 25.08.2008 год. по внохд № 564/08 год. на Софийския апелативен съд.
В касационния протест са релевирани основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК като се изтъкват доводи, че въззивната инстанция не е изследвала всестранно, пълно и обективно всички обстоятелства и факти по делото от значение за разкриване на обективната истина. В нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, съдът не е обсъдил противоречията между съдебно-счетоводните експертизи и безрезервно е възприел заключението на последната единична експертиза, като е отхвърлил заключенията на предишната тройна и допълнителни финансово-счетоводни експертизи за начина на формиране на цената на временно придобитото вещно право за ГД”РВД”, което според обвинението е от съществено значение към предмета на доказване. Избирателният подход на съда да възприеме само доказателства, които обслужват тезата на защитата и да игнорира други опровергаващи я доказателства е довело до незаконосъобразните изводи, че от обективна и субективна страна не са налице изискванията за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за безстопанственост по обвинението за извършено престъпление по чл. 219 от НК.
Налице е и вътрешно противоречие в мотивите на решението по отношение на изводите причинени ли са от деянието щети, тъй като в някои от съображенията си съдът е приел, че такива не са налице, в други, че не споделя начина им на определяне и формулиране от представителите на обвинението и на последно място, че в тази част, обвинението не е доказано. Противоречието в мотивите на решението е лишила Прокуратурата от възможността да разбере какво всъщност е становището на съда по този въпрос и я е ограничило в съответствие с правомощията си да развие в пълнота оплакванията си срещу съдебния акт пред следващата съдебна инстанция. В случая, установените по делото фактически положения сочат за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 219, ал. 4, във вр. ал. 3, във вр. ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. Фактите отнасящи се към признаците на този наказателен състав са били предявени на подсъдимия по надлежния процесуален ред и по тях той се е защитавал пред предишните инстанции. Установените обстоятелства от съда по делото се отнасят не за нови факти, а до изводи за новата им юридическа формулировка и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, или по-леко наказуемо престъпление, което съдът не е съобразил и е допуснал нарушение на закона, защото съгласно чл. 304 от НПК, съдът признава подсъдимия за невиновен, само когато деянието не съставлява престъпление. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения.
Защитниците на подсъдимия изразяват становище, че протестът следва да се остави без уважение. В представеното писмено възражение основно се акцентира върху обстоятелството, че срещу подсъдимия никога не се е поддържало обвинение, че като министър на транспорта не е упражнявал контрол върху действията на длъжностните лица от ГД”РВД”. Затова и касационният протест по довода, че съдът е приложил неправилно закона, като не е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 219, ал. 4, във вр. ал. 3, във вр. ал. 2 НК е неоснователен. Като правилно и законосъобразно въззивното решение следва да се остави в сила, понеже визираните в протеста основания за отмяна на атакувания съдебен акт не са налице.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 28 от 26.06.2007 год. по нохд № 2499/2004 год., по описа на Софийския градски съд, подсъдимият В. Б. К. е признат за невиновен в това, че за времето от 17.06.1997 год. до 16.04.1998 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице ......, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, съгласно чл. 10, вр. чл. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет /ДВ,бр. 67 от 06.08.1996 год., изм.ДВ,бр. 46 от 10.06.1997 год./, чл. 122а, ал. 3,т. 2 и ал. 4 от Закона за гражданското въздухоплаване/обн. ДВ, бр. 94 от 01.12.1972г.,изм. ДВ, бр. 30/1990 год., изм. ДВ,бр. 16/97 год./,чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 9 от Правилника за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонд “Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение /ДВ, бр. 42/97 год./ и от това са последвали значителни щети за Фонд “Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение” в размер на 7 770 537 деноминирани лева, като престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 219, ал. 4, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените разноски по делото са оставени в тежест на държавата.
С решение № 356/25.08.2008 год. по внохд № 564/2008 год. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивното решение в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира касационния протест за основателен.
От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически положения:
С Решение на ХХХVІІІ Народно събрание от 21.05.1997 год., обн. ДВ, бр. 31/23.05.1997 год. подсъдимият В. Б. К. е бил избран за ............ Тази длъжност той е заемал до м. декември 1999 год., когато е бил освободен от нея.
През същия период от време държавните и всички специфични функции по организация и обслужване на въздушното движение в Република България е изпълнявала Главна Дирекция “Ръководство на въздушното движение”. ГД”РВД” е юридическо лице на извънбюджетно финансиране със седалище в [населено място]. Съгласно чл. 1 от Правилника за функциите, устройството и дейността на ГД”РВД” тя е специализирана гражданска администрация към Министерство на транспорта.
През периода 1997-1998 год. управлението на ГД”РДВ” се осъществявало от Дирекционен съвет/ДС/, който се ръководел от Правилник, утвърден от Министъра на транспорта. Оперативно, ГД”РВД” е била управлявана от Главен директор и трима Заместник-главни директори-по оперативната дейност; по техническата дейност и по финансовата дейност, като последния е и главен счетоводител. Финансирането на дейността на ГД “РВД” се е осъществявало при условията и по реда, определен от Правилника за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонд “Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение” средствата по който фонд, съгласно чл. 3 от Правилника са били набирани от:
1. такси за аеронавигационни услуги;
2. средства по кредитни договори;
3. приходи от издаване на документи, свързани с пропускателния режим в гражданското въздухоплаване;
4. приходи от квалификационни курсове, наеми и лихви.
Съгласно действащата към този момент нормативна база- чл. 5. (1) от цитирания Правилник /чл. 122а от Закона за гражданската авиация, със аналогично съдържание/, средствата по фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" се разходвали, за:
1. издръжка на дейността на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение", като средствата за работна заплата се формират в процент от събраните такси за извършените аеронавигационни услуги в съответствие с наредба, утвърдена от министъра на транспорта, министъра на труда и социалните грижи и министъра на финансите;
2. придобиване на дълготрайни материални активи;
3. разходи за капитално строителство и за техническо осигуряване, свързани с интегриране и хармонизиране на националната система за обслужване на въздушното движение с европейската система и с други международни конвенции, по които Република България е страна;
4. подбор, подготовка, квалификация, преквалификация и рехабилитация на персонала, свързан с пряката дейност на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение";
5. разходи за обслужване на ползваните кредити.
Съобразно Правилника, оперативният контрол, отчитането, приемането и актуването на изпълнените строително-монтажни работи, придобиването на дълготрайни материални активи, извършените разходи за капитално строителство и техническо осигуряване, свързани с интегриране и хармонизиране на националната система за обслужване на въздушното движение с европейската система за обслужване на въздушното движение, се извършвали от Главния директор на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение", като съобразно чл. 9 от същия нормативен акт, в задължение на Министъра на транспорта е било да контролира разпореждането със средствата по фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение"/”РНСОВД”/.
Към 1997 год. длъжността Главен директор на ГД”РВД” заемал свид. В. В., а от м.март 1998 год. –свид. Ж. Ж.. В същия период свид. А. К. е била .... по финансовата дейност и ...... на ГД”РВД”.
Специфичните условия на труд на работещия персонал в ГД”РВД”, свързани с умствено и психическо натоварване, изисквали организирането на оздравителни, рехабилитационни програми на работещите в предприятието, както и програми за обучение, а това водело и до необходимостта от осигуряване на бази за провеждане на тези мероприятия. До 1997 год. ГД”РВД” не разполагала със своя база, а за посочените цели били наемани временно различни обекти в страната. В изпълнение на възложена му от ръководството на ГД”РВД” задача, през 1996 год. свид. Н. Д.-ръководител на сектор “Социално обслужване” направил проучване за осигуряване на база и изборът му се спрял на намиращия се в Национален парк ”....” хотел-ресторант “....”, собственост към този момент на [фирма]. Възможността за сключване на договор за използване на комплекса бил коментиран от Главния директор В.В. с подсъдимия К. и двамата посетили обекта. Там те се запознали със състоянието му, с условията, които в момента комплексът предлагал, с нуждата от сериозната му реконструкция, тъй като той бил твърде амортизиран и стигнали до извода, че след модернизирането му, той може да обезпечи нуждите на ГД”РВД”, като база за отдих и рехабилитационни мероприятия на персонала.
На 22.04.1997 год. свид. Н.Д. изготвил докладна записка до Дирекционния съвет, с която го информирал за резултатите, относно извършеното проучване на хотелски бази в района на [населено място], във връзка с изпълнението на Заповед № РД-08-590/16.10.1996 год. на Министъра на транспорта, указваща провеждането на оздравителни мероприятия с персонала на предприятието, работещ в условията на завишен професионален стрес, електромагнитни полета и йонизиращи лъчения. Д. изтъкнал предимствата на хотелския комплекс “......”и го препоръчал, като се обосновал, че е провел предварителен разговор със собственика му и при поставените от него условия и перспективи, сключването на договор за ползването на комплекса е изгодно от икономическа гледна точка за предприятието.
На заседание на Дирекционния съвет на ГД”РВД”, проведено на 23.04.1997 год., било взето решение да се извърши проучване и да бъде предложен за сключване договор за ползване на “.....” като почивна база.
С докладна записка от 20.05.1997 год., изх. № 80-01-1269, основавайки се на Заповед № РД-08-590/16.10.1996 год. на Министъра на транспорта, свид. В. В. се обосновал пред .....-В.К. за необходимостта от осигуряването на материална база за провеждане на профилактично-оздравителни мероприятия, на международни срещи, семинари и т.н., във връзка с дейността на ГД”РВД”. В докладната, свид. В. отразил избора на Дирекционния съвет свързан с “....”, който подкрепил с мнението си за изгодност на условията за сключване на договор за ползуване на комплекса като база от служителите, както и предложението на собственика му за учредяване на право на ползване на един етаж от хотелската част за срок от осем години срещу сумата от 1 900 000 щатски долара. В заключение, свидетелят предложил на .....да разреши допълнителен разход за рехабилитация на стойност 1 900 000 щ.долара за учредяване на право на собственост върху част от хотелския комплекс “.....”.
След постъпването на докладната записка при подсъдимия, той се разпоредил да бъде изготвено писмо до Министъра на финансите за съгласуване и утвърждаване на разхода по целесъобразност. На същия ден-20.05.1997 год. писмото било съставено/изх. № 79-00-600/ и подписано от подсъдимия, като в него той заявил подкрепата си по направеното искане в докладната на Главния директор на ГД”РВД” и изпратено до неговия адресат.
Поради противоречивото съдържание на подписаната от В.В. докладна записка относно желаната сделка, с писмо изх. № 04-18-0094 от 03.06.1997 год., Министърът на финансите изискал допълнителна информация от Министъра на транспорта и ГД”РВД”, а именно:
-да се изготви и представи в МФ проект за годишна план-сметка за приходите и разходите по пълна бюджетна класификация за 1997 год. на фонд “РНСОВД”, съгласно чл. 2 от Правилника за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонда, с цел да се прецени целесъобразността на искания разход и от гледище на обезпечаване на останалите разходи по сметката на фонда, в т.ч. и за издръжката на основната дейност на ГД”РВД”;
-да се предостави информация относно собствеността на хотелския комплекс, във връзка със заявеното от свид. В. проектирано съвместно изграждане на етаж от комплекса и ползването му за определен период;
-да се информира МФ за начина, по който е формирана цената от 1 900 000 щ.долара и уточняване на правото, което се желае от ГД”РВД” да бъде придобито по планирания договор със собственика на хотелския комплекс-право на собственост или право на ползване.
Отговор от Министерството на транспорта и/или от ГД”РВД” на отправеното от Министъра на финансите запитване не е постъпило в Министерство на финансите.
Вместо това, на 17.06.1997 год. Министерството на транспорта изпратило до Първи нотариус при Софийски районен съд, писмо, изх. № 09-00-10, подписано от подсъдимия К., с което той, като .... одобрява учредяването на право на ползване в полза на ГД”РВД”, а именно върху първи етаж над два сутеренни етажа от застроена площ от 328,02 кв.м., съставляващи част от масивна сграда на хотел-ресторант”.....”,за срок от осем години, считано от 01.01.1998 год., за сумата от 2 300 000 щ.долара, платими от ГД “РВД”.
На 18.06.1997 год. свидетелите В. В., като Главен директор на ГД”РВД” и А. К., като Зам.главен директор по финансовите въпроси и Главен счетоводител на ГД”РВД”, подписали нотариален акт № 189, т. LХХІV, дело № 14487/1997 год., по силата на който [фирма], представляван от свид. П. Н., учредява възмездно в полза на ГД”РВД” право на ползване за срок от осем години, считано от 01.07.1997 год., върху собствения си недвижим имот, а именно: първи етаж над два сутеренни етажа, с обща застроена площ от 328.02кв.м., съставляващ част от масивна сграда, представляваща хотел-ресторант”....”, за сумата от левовата равностойност на 2 300 000 щ.долара, от които 60%, платими от ползвателя при подписването на договора, а останалите 40%-платими в 20-дневен срок, считано от сключване на договора.
С банково бордеро от 19.06.1997 год. по сметка на [фирма] са били преведени от страна на ГД”РВД” 2 346 000 деноминирани лева/от сметка на предприятието в “....”-ЦУ/, след което с бордеро от 05.08.1997 год. и остатъкът от 1 699 884.00лв./от сметка на ГД”РВД” в [фирма]/, общо равностойни на сумата по нотариалната сделка-2 300 000 щ.долара.
На 20.02.1998 год. с писмо, изх. № 36-00-11, Министерство на финансите изпратило на ГД “РВД” коригирана извънбюджетна приходно-разходна сметка за 1997 год. С нея са били планирани 4 045 890 лв. за рехабилитация, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от Правилника за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонд “РНСОВД”, като ГД”РВД” е отчела разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи през 1997 год./придобиване на право на ползване/ в размер на 4 045 884 лв.
След извършване на паричните преводи по сключения договор, свид. Пл.Н. започнал реконструкция на сградата и изграждането на първия етаж от нея. Тежките зимни условия забавили строителните мероприятия и те продължили през 1998 год, което практически водело до невъзможност изпълнението на договореното между [фирма] и ГД”РВД” за неопределен период. Независимо от това, позовавайки се на очакванията за бъдещето развитие на националната система за обслужване на въздушното движение, строителството на Единен център за управление на въздушното движение и съсредоточаването на съответния персонал в [населено място], през 1998 год. свид. Ж. Ж., като Главен директор на ГД”РВД” внесъл за разглеждане на заседание на Дирекционния съвет докладна записка, с която предложил през 1998 год. да бъде учредено право на ползване върху още два етажа на комплекс “....” за срок от десет години, за сумата от 4 380 000 щ.долара. Ж. аргументирал предложението си с обосновка на разходната база на ГД”РВД”, служеща за изчисляване на таксовите единици за отделните финансови години. Към докладната записка била приложена и сравнителна икономическа обосновка, в която била заложена 80% използваемост на първото етажно тяло и 95% използваемост на второ и трето етажни тела. Изводите при направения сравнителен анализ, отразени в обосновката били за икономическа ефективност на проекта, осигуряващ използване на база и услуги от категория “4 звезди”.
С решение по Протокол № 4 от проведено на 15.04.1998 год. заседание, Дирекционният съвет на ГД”РВД” е дал съгласие за учредяване в полза на ГД”РВД” на вещно право на ползване върху първи и втори сутеренни етажи от хотел-ресторант “....”, за срок от десет години, при цена, определена на левовата равностойност на 4 380 000 щ.долара.
С писмо изх. № 11-00-34 от 16.04.1998 год. до Първи нотариус при Софийски районен съд, подс. К., като ..... е разрешил учредяването на вещно право на ползване от [фирма] в полза на ГД”РВД” върху горепосочения имот и при упоменатите условия за срок на ползване и цена.
На 17.04.1998 год. свидетелите Ж. Ж., като Главен директор на ГД”РВД” и А. К., като Зам. главен директор по финансовите въпроси и Главен счетоводител на ГД”РВД”, подписали нотариален акт № 24, т. ХІV, дело № 3312/1998 год., по силата на който [фирма], представляван от свид. П. Н., учредява възмездно в полза на ГД”РВД” право на ползване за срок от десет години, върху първи и втори сутеренни етажи от сградата на хотел-ресторант “.....”, за сумата от левовата равностойност на 4 380 000 щ.долара, от които- 60%, платими при подписването на договора, а останалите 40%-платими в 20-дневен срок, считано от сключване на договора.
С банково бордеро от 23.04.1998 год. по сметка на [фирма] са били преведени от страна на ГД”РВД” 4 706 222.00 деноминирани лева/от сметка на предприятието в [фирма]/, а с бордеро от 07.05.1998 год. и остатъкът от сумата-3 098 760.00 лв./ отново от сметка на ГД”РВД” в [фирма]/, общо равностойни на сумата от 4 380 000 щ.долара.
С писмо изх. № 04-18-0172, подписано от ....., на ГД “РВД” е била изпратена коригирана план-сметка за 1998 год. на фонда “РНСОВД”, в която, вместо предвидените 8 200 000 лв. за рехабилитация, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от Правилника за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонд “РНСОВД”, са били заложени 11 820 000лева.
Учреденото в полза на ГД”РВД” право на ползване не било възможно да се реализира и в началото на 1998 год., което наложило сключването на Спогодба № 206 на 18.04.1998 год между представители на ръководството на ГД”РВД” и [фирма], съобразно която, изпълнението по сключените нотариални договори от страна на собственика на комплекса трябвало да започне не по-късно от 31.08.1998 год., а до 30.11.1998 год. да се ползват и зали за конференции и спортен център. В случай на неизпълнение било предвидено плащането на неустойка от 1000 щ. долара на всеки ден просрочие, която ставала дължима, ако недостатъците водещи до неизпълнение, не били отстранени в 3-дневен срок от подписването на Констативен протокол.
Обектът не бил въведен и в допълнително договорения срок, като за причините за забава, Н. уведомил Главния директор на ГД”РВД” с писмо вх. № 80-2295 от 27.08.1998 год. По повод на това писмо Зам. главния директор А.К., Ръководителят направление “Човешки ресурси”-свид. К. А. и Ръководителя т направление”КС”-И. М., изготвили становище до Главния директор, съгласно което икономическите ефекти от наложилото се просрочие в изпълнение на сключените с [фирма] договори са пропуснати ползи за ГД”РВД” във вид на капитализирана лихва при текущо равнище на основен лихвен процент 5,12% и базисни средногодишни разходи на ГД “РВД” при ползване на първо етажно тяло от обекта. Изчислено било, че съотношението между пропуснати ползи и базисни средногодишни разходи е 1,2 като в календарен мащаб това съотношение е равностойно на една година и три месеца. Изразено е било становище, че пропуснатите ползи биха били покрити при удължаване на срока на вещното право на ползване върху първо етажно тяло от обекта със същия срок, като съставителите на писмото посочили и неблагоприятния социален ефект от забавата и отразени очаквания за повишаване на пазарните лихвени равнища от 01.01.1999 год. във връзка с въвеждането на единната европейска валутна единица. За компенсиране на тези въздействия било предложено вещното право върху първото етажно тяло да бъде удължено с две години.
Това становище било прието от Дирекционния съвет, който на проведено на 22.10.1998 год. заседание взел решение за промяна на правото на ползване по нотариален акт изх. № 189/97 год. от осем на десет години.
С писмо изх. № 1-1-00-95 от 20.11.1998 год. до нотариусите в съдебния район на Софийски районен съд, подсъдимият К., като ..... разрешил срока на правото на ползване по този нотариален акт да бъде променен от осем на десет години.
С нотариален акт № 46 от 10.12.1998 год. ,т. ІІ, рег. № 1520, дело № 273 от 1998 год. [фирма] учредил безвъзмездно право на ползване за допълнителен 2-годишен срок, считано от 01.07.2005 год. до 01.07.2007 год. в полза на ГД”РВД”, върху първи етаж над два сутеренни етажа от хотел-ресторант”....”.
На 04.01.1999 год. между упълномощените представители на ГД”РВД” и [фирма] бил подписан и Анекс към Спогодба № 206 от 18.04.1998 год., с който е удължен срока за предоставяне правото на ползване на ГД”РВД” до 30.12.1999 год. и всички останали срокове, уговорени в спогодбата-за предоставяне ползването на залите за конференции и спортен център, организиране на екскурзии от [фирма], осигуряването на ежедневен превоз до най-близките писти по време на ски-сезона и т.н.
Със Заповед № 38 от 08.02.1999 год. на Главния директор на ГД”РВД” била назначена комисия , на която било възложено извършването на периодични посещения на обекта и получаването на информация за хода на строителните работи. Комисията установила, че едноличният търговец няма да успее да спази уговорения със Спогодба № 206 и анексът към нея срок до 30.12.1999 год. за предаването на обекта в експлоатация, което наложило подписването на нов анекс към спогодбата , с който за пореден път предоставянето на правото на ползване бил удължен до 30.01.2000 год. Договорена била неустойка в размер на 3000щ.долара за всеки просрочен ден.
На 26.04.2000 год. към същата спогодба бил подписан трети анекс, съгласно който ГД”РВД”, вместо плащане на договорената и дължима неустойка по втория анекс, [фирма] да предостави на предприятието ползването на допълнителни четири стаи в хотелския комплекс за срок от четири години, считано от 01.06.2000 год., при условията, договорени със Спогодбата. В анекса била заложена клаузата, че в случай, ако до 01.06.2000 год. строително-монтажните работи на обекта не са приключили и той не е годен за използване от ГД”РВД”, съобразно Спогодбата, анексът губи юридическата си сила.
На 24.07.2000 год. ДНСК е издал Разрешение за ползване на хотелския комплекс “.....”.
Довършителните работи по изграждането на хотелския комплекс не приключили изцяло до определената с третия анекс дата.
Независимо от това, със Заповед № 48/19.09.2000 год. на Главния директор на ГД”РВД” Ж. Ж., ползването на хотелския комплекс “.....”, започнало от 28.09.2000 год.
На 11.10.2000 год. между [фирма] и ГД”РВД” бил сключен договор за наем, като вместо дължимата неустойка и лихвата върху нея за забавеното изпълнение на договореното по горепосочените нотариални договори, спогодба и анекси към нея, [фирма] се задължил да предостави на ГД”РВД” ползването на четири стаи в хотелския комплекс за срок от четири години и пет месеца, считано от влизане на договора в сила, срещу наемна цена от 1 447 395лв., от които е приспадната сумата от 1 447 395 лв., представляваща дължимата от [фирма] неустойка за забава за периода от 31.12.1999 год. до 24.07.2000 год. и законната лихва върху тази сума. Страните по договора се съгласили, че с извършване на прихващането финансовите отношения между съкотрагентите са напълно и окончателно уредени.
При така приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият В. К. не е осъществил състава на престъплението, по което е обвинен-чл. 219, ал. 4, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съображенията на съда в подкрепа на правните си изводи могат да се генерализират по следния начин:
Обвинението срещу подсъдимия е за това, че в качеството си на длъжностно лице-......., не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество и за изпълнението на възложената му работа, съгласно чл. 10 във вр. чл. 1 от ЗУДБ, чл. 122а, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ЗГА, чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 9 от Правилника за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонд “РНСОВД”.
Съдът приема, че в обвинителния акт не е конкретизирано откъде произтичат задълженията на подсъдимия като министър да осъществява тази дейност и защо се приема, че за въпросното имущество той е бил длъжен да положи грижите на “добър стопанин”, съобразно изискванията на чл. 219, ал. 1 НК, за да не настъпят съставомерните общественоопасни последици, щом по делото безспорно е установено, че съобразно действащата към онзи момент нормативна база, той не е имал фактическа власт върху него и възможност оперативно да го управлява, а тази дейност-по стопанисването и управлението на това имущество, вкл. по фонд “РНСОВД”, е било възложено на лицата, изпълняващи ръководни функции и носещи управленска отговорност-Главен директор, Зам. главни директори, Дирекционен съвет.
Министърът на транспорта имал основно правомощие да провежда държавната политика в областта на транспорта, в това число и в областта на въздухоплаването, но не функции по пазене и управление на имуществото на ГД”РВД” спрямо което функциите му са единствено контролни по отношение разпореждането със средствата по фонда, като последното произтича от разпоредбата на чл. 9 от Правилника за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонд “РНСОВД”.
Затова съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 8 от Правилника/ “Оперативният контрол, отчитането, приемането и актуването на изпълнените строително-монтажни работи, придобиването на дълготрайни материални активи, извършените разходи за капитално строителство и техническо осигуряване, свързани с интегриране и хармонизиране на националната система за обслужване на въздушното движение с европейската система за обслужване на въздушното движение, се извършват от главния директор на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение". / , предявените срещу подсъдимия обвинения за нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Правилника и по чл. 122а ал. 3 от ЗГА са неотносими към преките му функционални задължения като ....., защото те са с обвързващ характер за други длъжностни лица от системата на ГД”РВД”
Същевременно, съдът е пропуснал да отбележи, че в § 2 от ПЗР от цитирания нормативен акт е отразено, че изпълнението на Правилника е възложено на Министъра на транспорта, който дава указания за прилагането му. Това негово задължение произтича не само от факта, че е пряк разпоредител с имуществото на Министерството, което е на бюджетна сметка, но и на обстоятелството, че притежава контролни правомощия по разпореждането с формирания по извънбюджетна сметка фонд “РНСОВД”.
Установен е факта, че в качеството си на ...... подсъдимият е бил запознат с предложенията и условията, при които ще се сключи с [фирма] първоначалният, а след това и последващите договори, спогодба и анекси по учредените възмездни права за ползване на части от хотелиерската част на комплекс “....”. Впрочем, последващите действия на подсъдимия, свързани с: изготвеното писмо до Министъра на финансите по докладна записка на свид. В. В. за съгласуване разходването на средства от фонд “РНСОВД”; липсата на изчакване отговора на Министъра на финансите; проявеното от подсъдимия бездействие, при очакваното съгласуване, при условие, че не е получил отговор на запитването, въпреки, че то е било необходимо условие за разходването на средствата по фонда, съгласно нормативната база и същевременно, адресираното писмо/а/ до Първи нотариус при Софийския районен съд, с които К. дал разрешение за учредяването на вещно право на ползване, сочи, че действията му са били насочени за сключване на договорите /по отношение на втория такъв, действия за съгласуване и утвърждаване на разхода с Министъра на финансите, изобщо не са били предприети/, без да се спази нормата на чл. 2 от Правилника за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонд “Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение”.
Така, че не може да се приеме, че подсъдимият е непричастен към сключените договори и не са налице негови контролни функционални задължения да изиска от подчинените си, в ръководеното от него Министерство, експертна икономическа обосновка на съществуващите проекти и да провери при предложените условия тяхната икономическа ефективност. Нещо, което съобразно разпоредбата на чл. 9 от Правилника, в качеството си на ....., подсъдимият К. не е извършил.
В обвинителния акт посоченото нарушение на въпросната норма от страна на подсъдимия е била предявена и тя не противоречи на отразените в него фактически обстоятелства, като елемент от състава на престъплението, независимо от това, че деянието е било квалифицирано по чл. 219, ал. 4, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1 от НК.
Действителните рамки на обвинението се определят от неговата обстоятелствена част, а не от дадената й с обвинителния акт правна квалификация/В.. Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК/.
От обстоятелствената част на обвинителния акт срещу подсъдимия е видно, че след като са описани задълженията на Главния директор по оперативния контрол върху фонд “РНСОВД”, във втори абзац на л. 2 е отразен механизма за управлението /“ Оперативното управление на средствата по фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" се осъществява по годишна план-сметка, утвърждавана от Министъра на финансите по предложение на Министъра на транспорта”/, както и контролните функции върху същия фонд от страна на ....., съобразно чл. 2 от Правилника. Затова, обвинението е стигнало до извода, записан на л. 4 от обвинителния акт, че “Ако подсъдимият К. е бил упражнил оперативен и ефективен контрол върху извършените разпоредителни действия е щял да предотврати необоснованото плащане на парични средства от сметка на фонд “РНСОВД” и да изпълни задължението си да защити държавните интереси”.
Цитираните, от обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, сочещи на признаците на престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 НК са установени от първата инстанция по фактите и подсъдимият се е защитавал по тях. Сред тях са фактическите обстоятелства, свързани с качеството на субекта на престъплението като длъжностно лице, правомощията му по действалата към този момент нормативна база и компетентността му съобразно нея, Посочена е и съществуващата причинната връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите общественоопасни последици. Всичко това, е давало възможност /без да е било необходимо използването на института за изменение на обвинението/ и е било достатъчно за съда, ако прецени, че са налице и останалите елементи от състава на престъплението по чл. 219, ал. 2 НК да го приведе към този и естествено към квалифицирания му състав по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 НК.
На следващо място, за да е съставомерно деянието по чл. 219 НК следва по несъмнен и безспорен начин да се установи, в резултат на деянието, налице ли е в причинена щета/като елемент от състава на престъплението/, как е формирана тя и какво е нейното измерение.
За изясняването на този въпрос на досъдебното производство е била назначена комплексна икономическа, оценителна и счетоводна експертиза, чието заключение е, че общата стойност на причинените щети възлиза на 7 770 537лв. и тя се явява от разликата между действителната пазарна стойност на отстъпеното възмездно право на ползване по двете сделки в размер на 4 080 329 лв. и реално заплатената сума от ГД”РВД” на [фирма] в размер на 11 850 866лв.
Съдът е оставил без коментар заключението на назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебно-икономическа и финансово–счетоводна експертиза, в състав: Р. М., В. В. и С. П., чието заключение, без възражение от защитата, е приобщено към доказателствената съвкупност в проведеното на 17.05.2005 год. съдебно следствие. Съобразно това мотивирано заключение е налице разлика между реално заплатената стойност на правото на ползване-6 680 000 щ. долара и справедливата пазарна цена на това право в размер на 4 923 644 щ.долара /за срок от 10 години/, съответно 4 176 824щ.долара/ за редуцираните срокове/. В същото съдебно заседание, по искане на защитата, със задачи формулирани писмено/л. 117 от нак.дело/, съдът назначил допълнителна тройна съдебно-счетоводна експертиза, в състав от експертите Л. Г., Н. Ж. и В. П., чието заключение е било представено и прието от съда в проведеното на 08.03.2006 год. съдебно заседание, като независимо от това е било удовлетворено искането на защитата и отново е била назначена допълнителна експертиза, възложена на същите експерти. В заключението си те са категорични, че извършените плащания от ГД “РВД” по придобиване правото на ползване върху недвижим имот-обект”Копитото”, пред 1997 и 1998 год. не са били включени като елемент от разходната база за формиране на “националната таксова единица”. Въпросните плащания по двете сделки е следвало да бъде обект на прогнозиране, планиране и включване в предвижданията за очаквани разходи при съставянето на прогнози на база отчетната 1995, съответно 1996 година. Плащанията за придобиването на право на ползване са извършени за сметка на впоследствие съгласуваните и одобрени средства за рехабилитация по план-сметките за 1997 и 1998 год., като въпрос на управленческо решение е, вместо за ползване на услуги по рехабилитация на персонала, тези средства да се пренасочат за придобиването на възмездно право на ползване на обект, с последващо такова предназначение. Заключението на експертизата съдът е приобщил към доказателствения материал и разглеждането на делото е било отложено за друга дата. С определение от 20.02.2007 год. съдът е назначил поредната повторна съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, по които получил отговор от предишната тройна експертиза. В отговора на поставените задачи експертът В. дала противно мнение-“Инкриминираните по делото разходи за придобиване на правото на ползване са включени като таксообразуващ елемент при тяхното окончателно одобряване”.
За да приеме, че не е налице причинена щета, съдът се е позовал само и единствено на заключението на назначената от него единична повторна съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от експерта М.В. / приложена на л. 368-375 от наказателното дело/. В мотивите към присъдата, съдът изобщо не е коментирал приетите от него и включени в доказателствената съвкупност заключения на останалите експертизи, чийто изводи са диаметрално различни от отговорите на тази експертиза и са от съществено значение за изясняване предмета по чл. 102 НПК.
За отстраняване на съществуващото противоречие съдът не е използвал съществуващия в НПК инструментариум, чрез назначаването на разширена, комплексна петчленна съдебно-икономическа, финансово-счетоводна експертиза, включваща и депозиралите пред съда заключения експерти, която ясно и конкретно да отговори на въпросите, получили разнопосочни отговори в отделните експертизи. Допуснатото нарушение е съществено, с оглед задължението на съда при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля.
Нарушени са основните принципи на правораздаването по наказателни дела- по чл. 14 от НПК- за разкриване на обективната истина и на закрепеното в чл. 13 НПК задължение на съда да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Въззивният съд, от своя страна не е изпълнил изцяло задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, както и обвързващото го по чл. 339, ал. 2 НПК предписание, при потвърждаване на протестираната пред него първоинстанционна присъда. В решението буквално са преповторени мотивите на първоинстанционния съд, както при описване на фактологията по делото, която въззивната инстанция е възприела, така и по доводите от страна на Прокуратурата за съставомерност на деянието, които е отхвърлила.
По отношение на съдържащото се във въззивния протест искане за преквалифициране на деянието и осъждането на подсъдимия по чл. 219, ал. 4, пр. 1, във вр. ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, съдът е изложил пестеливи съображения, че поради липсата на съответно обвинение и фактически обстоятелства в обвинителния акт, сочещи за наличие на такова деяние, наказателната отговорност на подсъдимия не може да бъде ангажирана по този наказателен състав. Тези съображения не се основават на анализа на обективно съществуващите доказателства, а от друга страна, направените изводи са в резултат на неправилното разбиране на съдебния състав за правомощията на въззивната инстанция, като контролно-ревизионна и втора, решаваща по фактите съдебна инстанция/В. констатациите на л. 13 от настоящото решение/.
Затова, като не са отстранени допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения /отстраними от втората инстанция при възможността тя да провежда съдебно следствие и събира нови доказателства/ са дали отражение в неправилно изграденото вътрешно убеждение на въззивния състав за невиновността на подсъдимия и в резултат на това, законът е приложен неправилно.
Същевременно, по въпроса има ли причинена от описаното в обвинителния акт деяние щета и какъв е нейният размер, отговорът на съда в протестирания съдебен акт е противоречив и неясен, като веднъж се приема, че така, както щетата е формулирана от обвинението, основана на експертно мнение от досъдебното производство, то тя е с вероятностен /предполагаем/ характер /л. 32, абз. 6 от въззивното решение/ и на второ място, е развита тезата, че у подсъдимия не е бил налице умисъл, че действията му могат да доведат до вреди за предприятието, тъй като той не е инициирал сключването на договорите, а единствено е уважил аргументираните предложения от неговото ръководство. От това вътрешно противоречие в мотивите не става ясно, какво всъщност е становището на съда по този въпрос и по същество представлява липса на мотиви, с което е ограничено правото на Прокуратурата да разбере действителната воля на съда и да реализира изцяло предоставените й по силата на чл. 46 от НПК функции и да развие в пълнота довода си за незаконосъобразност на съдебния акт пред последната съдебна инстанция по наказателни дела-основание за отмяна на въззивното решение и по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
Ето защо, касационният протест се явява основателен и следва да се уважи, като се отмени атакуваното въззивно решение и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийския апелативен съд, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, съобразно указанията дадени в настоящото касационно решение, а именно: съдът да назначи разширена, комплексна петчленна съдебно-икономическа, финансово-счетоводна експертиза, включваща и депозиралите пред съда заключения експерти, която да отговори на въпросите, получили разнопосочни отговори в отделните експертизи, и след като изслуша заключението й да го съпостави, и анализира с другите доказателствени източници, и едва тогава да изведе изводите си по въпросите, обхванати от съдържанието на чл. 301 НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 във вр. чл. 348, ал. 2, във вр. ал. 3, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 356 от 25.08.2008 год. по внохд № 564/08 год. на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на указанията, дадени по реда на чл. 355 НПК в съобразителната част на касационното решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: