Р Е Ш Е Н И Е № 463 гр. София , 16 декември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1413/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане (озаглавено „жалба”), подадено от осъдения Г. В. Р., за възобновяване на производството по нчд № 519/2013г. на Старозагорски окръжен съд и внчд № 149/14г. на Пловдивски апелативен съд. От съдържанието на искането може да се изведе оплакване за наличие на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оспорва се приложението на чл. 24 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният в това производство защитник на осъдения Р. - адв. М., поддържа искането и моли делото да бъде възобновено. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането. Осъденият Г. В. Р. изразява недоволство от завишения размер на наказанието и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него са наведени доводи, сочещи на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определение № 169 от 20.03.2014г. по нчд № 519/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо най-тежко наказание на осъдения Г. В. Р. измежду наказанията, наложени му по нохд № 1185/2012г. на ОС-Пловдив, нохд № 1498/2012г. на ОС-Пловдив, нохд № 635/2012г. на ОС-Стара Загора, а именно – шест години „лишаване от свобода”, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 24 от НК определеното на осъдения Г. В. Р. общо наказание е увеличено с три години, като общото увеличено наказание е за срок от девет години „лишаване от свобода”, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е извършено приспадане от определеното общо наказание. Доводите за допуснато нарушение на закона, изводими от искането за възобновяване, подадено от осъдения, са лишени от основание. Извършената кумулация на наказанията, наложени на осъдения Р. с три отделни присъди по посочените наказателни производства, е в съответствие с материално правните изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Не е налице неправилно приложение на материалния закон при увеличаване на определеното общо най-тежко наказание по отношение на осъдения Р. с 1/2, доколкото са спазени установените в чл. 24 от НК ограничения – увеличението е в допустимия предел, не е надминат сбора от отделните наказания, нито максималният размер, предвиден за наказанието „лишаване от свобода”. Доколкото приложението на чл. 24 от НК е предоставено на преценката на съда, определящ общото наказание за престъпления, извършени в съвкупност, решаващите съдебни инстанции са изпълнили задължението си да обсъдят и мотивират наличието на предпоставките за увеличаване на размера на определеното общо наказание. За да пристъпи към увеличаване на определеното по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание на осъдения Р. от шест години „лишаване от свобода”, първоинстанционният съд е констатирал наличието на три осъждания, по които са наложени наказания от един и същи вид – „лишаване от свобода”. Както първата, така и въззивната инстанция са обективирали чрез конкретни съображения вътрешното си убеждение за това, че определеното по отношение на Р. общо наказание не може да удовлетвори постигането на целите по чл. 36 от НК и това налага неговото увеличаване, при това, в максималния предвиден от закона размер. Правилно в тази насока са съобразени установените в практиката критерии, свързани с преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на деянията, включени в съвкупността, личната степен на обществена опасност на дееца и възможността за постигане на целите на генералната и специалната превенция. Редовните съдебни инстанции са взели предвид обстоятелствата, че в съвкупността са включени три тежки умишлени престъпления по чл. 199 от НК, като едното от тях съставлява продължавано престъпление, че се касае до деяния с комплексен обект на посегателство, които обстоятелства правилно са обосновали преценка за значителна степен на обществена опасност на цялостната престъпна дейност. Мотивирана е преценката за съществена лична степен на осъдения Р., по отношение на когото предходни осъждания извън съвкупността, с налагане на наказания „пробация” и „лишаване от свобода”, не са реализирали неговото поправяне и превъзпитание към спазване на законовите норми. Обремененото съдебно минало на осъдения, липсата на корекция в поведението му, както и извършването на три тежки умишлени престъпления в кратък период от време, правилно са обосновали извод, че целите по чл. 36 от НК по отношение на Р. могат да бъдат постигнати единствено чрез увеличаване с 1/2 на определеното общо наказание, като поправянето и превъзпитанието му изискват продължителна изолация от обществото. Доводите, изложени в искането за възобновяване, за това, че частично са били възстановени причинените от престъпленията вреди, както и декларираното желание от осъдения да ги възстанови напълно, не могат да оборят изводите за необходимост от увеличаване на общото наказание, понеже не обосновават ниска степен на обществена опасност на трите деяния, включени в съвкупността. Лишени от основание са и оплакванията за прекомерна тежест на увеличеното общо наказание, доколкото преценката на степента на обществена опасност на престъпления в съвкупността, на обремененото съдебно минало на осъдения, обосновават съвкупен извод за това, че поправянето и превъзпитанието на Р. и целите на генералната превенция, могат да бъдат постигнати чрез постановеното увеличаване с максимално допустимия предел от 1/2 от общото най-тежко наказание. Изложените съображения мотивират изводите на настоящата инстанция за липса на основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което да обоснове възобновяване на наказателното производството. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. Р., за възобновяване на производството по нчд № 519/2013г. на Старозагорски окръжен съд и внчд № 149/2014г. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.