5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София, 11.04.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.д. № 1165/2021 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Я. Докторов, като малолетен – действащ чрез своята майка и законен представител А.-М. И. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 127 от 19.02.2021 г. по в.гр.д. № 3600/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, XII състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4505 от 24.07.2020 г. по гр.д. № 5990/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-20състав, като краен резултат е отхвърлен искът му срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по чл. 493, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които са били претърпени при ПТП, реализирано на 03.03.2018г. на АМ „Тракия“, за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв.
Предмет на касационно обжалване е и въззивното решение в частта, с която за начална дата на дължимост на законната лихва е приета датата 08.03.2019 г., а не сочената от ищеца дата – 20.02.2019 г.
Въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която в полза на С. Я. Докторов е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 13 000 лв. до 15 000 лв., не е обжалвано от ответника.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му. Твърди се, че апелативният съд не е взел под внимание и не е обсъдил в достатъчна степен всички обективни обстоятелства, които обуславят претърпените от касатора неимуществени вреди, както и тяхното значение за размера на вредите. Изтъква се, че във въззивното решение не са отчетени в необходимата степен болките и страданията, които пострадалият е преживял, възрастта му към момента на настъпване на ПТП, продължителността на възстановителния период, вида на претърпените от него телесни увреждания и особено техният характер, икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на процесното ПТП, както и размера на застрахователната сума по застраховката. Според касационния жалбоподател, изведените от съда изводи не съответстват на обективните факти по делото, установени от събраните доказателства, а при определяне на обезщетението не е съобразена и приложена правилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва се и становището на съда досежно началната дата, от която се дължи лихва за забава, като се твърди, че е приложима разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ и законна лихва следва да се присъди не от 08.03.2019 г., а от 20.02.2019 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца телесни увреждания със задължителната практика на ВС относно размера на справедливото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и 3. Кой е моментът, от който следва да бъде присъдена законна лихва за забава върху обезщетението за причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По първите два въпроса се сочи допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на следните решения на ВКС: решение № 178 от 18.10.2013 г. по т.д. № 89/2012 г., II т.о., решение № 1 от 04.03.2020 г. по т.д. № 512/2019 г., I т.о., решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г., II т.о., решение № 197 от 31.01.2017 г. по т.д. № 2250/2015 г., II т.о. и решение № 73 от 16.09.2013 г. по т.д. № 964/2011 г., II т.о. Поддържаната допълнителна предпоставка по въпроса, относим към акцесорната искова претенция, е основана на разрешаването му от въззивния съд, според касатора, в противоречие с приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, I т.о.
Касаторът бланкетно сочи и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, препращайки към поставените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси.
Ответникът по касационната жалба – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор, в който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се твърди правилност на въззивното решение. Сочи се, че поставените въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а са израз единствено на неудовлетвореността на страната от постановения съдебен акт, тъй като не са решени в противоречие с цитираните съдебни актове. В отговора са развити и съображения за неоснователност на касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на ответника по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“, с БУЛСТАТ:[ЕИК], [населено място], не е заявила становище в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд –София, при съобразяване пределите на въззивното производство, е намерил за частично основателни оплакванията на ответника за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че: съобразява и кредитира заключението по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че от ПТП ищецът е претърпял счупване на големия пищял на лява подбедрица в горния му край, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни; проведеното лечение е било консервативно и на пострадалия е била поставена гипсова имобилизация на лявата подбедрица за срок от 40 дни; при извършения личен преглед на лицето е установено, че здравословното му състояние е напълно възстановено и липсва функционален дефицит на левия крак; не се очакват негативни последици за в бъдеще, които да са свързани с тази травма; общата продължителност на възстановителния период, съобразно показанията на бащата на пострадалия, е била до шест месеца.
Според въззивния съдебен състав, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не следва да се отчита евентуалното изпадане на пострадалия в безсъзнание не само поради това, че в исковата молба не се твърди настъпването на такова увреждане, но и поради недостоверност на показанията на св.Докторов, доколкото същите не кореспондират със съставената непосредствено след инцидента медицинска документация, в която е отразено, че единственото увреждане е получената в областта на левия крайник фрактура, като същото се отнася и за изготвената в рамките на досъдебното производство СМЕ. Въззивният съд е приел, че с оглед на естеството на проведеното лечение и обстоятелството, че ищецът е напълно възстановен от инцидента, справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15 000лв., като е посочил, че така определеният размер на обезщетение е съобразен: с датата на настъпване на застрахователното събитие – 2018 г., която е от значение за преценка на конкретните обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; със съдебната практика в сходни случаи – в.гр.д.№4296/2018г. на Апелативен съд – София; възрастта на пострадалия, който е бил дете към момента на инцидента, което означава, че поносимостта му към търпените болки е по-малка от тази на възрастен човек.
Решаващият съдебен състав е приел за частично основателни оплакванията на ищеца за неправилност на решението на Софийски градски съд в частта, с която е определен началният момент, от който застрахователят дължи заплащането на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди (02.04.2019 г.). По този въпрос и съобразно цитирана от въззивния съд практика на ВКС – решение по т.д. № 2013/2019 г. и определение по т.д. № 2600/2019 г. на I т.о., са изложени мотиви в смисъл, че в полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторна лихва от изтичане на 15 дни от датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Съдът е преценил, че със застрахователната претенция са представени всички необходими доказателства за установяване легитимацията на ищеца, основанието и размера на претенцията, поради което и на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ законната лихва върху обезщетението се дължи след изтичането на 15 работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя, в случая – от 08.03.2019 г., а не от датата на увреждането.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос – относно критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Така формулираният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК /съгласно разясненията, дадени в . 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на даденото от апелативния съд разрешение с ППВС № 4/1968 г.
По останалите въпроси и при отчитане, че първият от тях е относим изцяло към правилността на атакувания съдебен акт, касационната инстанция дължи произнасяне в производството по чл.290, ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 19.02.2021 г. по в.гр.д. № 3600/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, XII състав, в обжалваните му части.
Делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочване на открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: