1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50039 София, 11.07.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 513 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК. Прокуратурата на Р България обжалва определение № 29 от 06.01.2020 г. по ч.т.д. 6254/19 г, САС, 5 състав, с което е потвърдено определение по т.д. 2510/19 г., СГС, VI-17 състав, с което е прекратено производството по предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ срещу „Уест аутомобил корпорейшън“ ЕООД с починал управител и е постановил изпращане на молбата на Агенция по вписванията. Излага съображения за неправилност на определението. Моли да се отмени определението и да се върне делото за продължаване на производството по него. Поставя следните правни въпроси: 1. Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, т. 3 от ТЗ и налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ при установена смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, когато в продължение на повече от 3 месеца в АВ, ТРРЮЛНЦ няма вписан нов управител? 2. Допустимо ли е разпореждането на съда – за изпращане на административния орган – АВ при ТРРЮЛНЦ искането на прокурора, на основание чл. 156, ал. 1 от ТЗ, за откриване на производство по ликвидация, обусловено от уважаване по същество исковата молба с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, ако исковата молба в частта досежно предявения иск, с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, на основание чл. 130 от ГПК е върната на прокурора като недопустима? Излага съображения за наличие на противоречива практика по поставените правни въпроси и поради това наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК. Мотивира наличие на основание съгласно чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена на 21.01.2020 г. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 17.01.2020 г. Следователно частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275, ал. 2 от ГПК. С определение № 147 от 27.03.2020 г. по ч.т.д. 513/20 г. е спряно производството по делото до приключване на производството по тълк.д. 1/20 г. по описа на ВКС, ТО. По тълк. д. 1/20 г. е постановено тълкувателно решение 1 от 31.05.2023 г. Следователно на основание чл. 230 от ГПК следва да се възобнови производството по делото. С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 155 ,т. 3 от ТЗ, изложени са факти относно настъпила смърт на едноличен собственик на капитала на „Уест аутомобил корпорейшън“ ЕООД, настъпила на 12.07.2019 г., Г. И., който е бил и вписан като управител на дружеството. Прието е, че при настъпилата смърт на едноличния собственик и управител на дружеството, липсвала клауза в учредителния акт относно продължаване на дейността след смъртта му, както и наследниците му били направили отказ от наследство и не изявили желание да продължат дейността на дружеството. Последицата била прекратяване на дружеството, което било настъпило по силата на закона и съответно нямало право на констититувен иск от Прокуратурата. Посочено е, че нормата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, в която прокурорът не бил предвиден като легитимиран да иска встъпване на предвидено обстоятелство, било налице празнота на правната уредба, която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА следвало да се преодолее чрез тълкуване на закона по аналогия. Приложима била разпоредбата на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ относно вписване, заличаване и обявяване въз основа на акт на съда, друг държавен орган и частен съдебен изпълнител. Прокурорът бил държавен орган по аргумент на чл. 1а, ал. 1 от ЗСВ, той можел да бъде заявител съгласно чл. 15, т. 3 и чл. 30 ЗТРЮЛНЦ и чл. 5а, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗТРРЮЛНЦ. Щом законът признавал право на прокурора да заяви искане за прекратяване на едно дружество на по-силно основание следвало да се приеме, че може да заяви за вписване в Агенция по вписванията, ТР, това обстоятелство, когато наследниците на едноличния собственик на капитала бездействали. Това съответствало на обществения интерес. В ТЗ не бил предвиден срок, в който наследниците да заявят желанието си да продължат дейността на дружеството. Липсата на такъв срок, не била пречка за вписване прекратяване на дружеството. Откриването на производство по ликвидация нямало да доведе до накърняване правата и интересите на наследниците, тъй като на основание чл. 274, ал. 1 от ТЗ можели да заявят желание за продължаване дейността на прекратеното дружество. В производството по ликвидация, ликвидаторът следвало да бъде известен за това кои са наследниците на едноличния собственик на капитала, тъй като наследниците се явявали кредитори на дружеството в ликвидация. По силата на закона, на основание чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., ликвидаторът можел да получи удостоверение за наследници. Допускането на касационно обжалване се извършва при условията, предвидени в чл. 280 от ГПК. В настоящия случай, не са налице основания за допускане касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Посоченото основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не може да се установи, без извършване на същинска проверка на съответствие на взетото решение от въззивния съд с процесуалните и материално правните норми, уреждащи прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност. Соченото основание за допускане касационно обжалване предвижда липса на същинска проверка на обжалвания акт, установяване само от мотивите на същия на неправилност. Съгласно трайната практика на ВКС, такава неправилност може да бъде приложение на несъществуваща, приложение на норма в обратния й смисъл, както и установими от прочита на обжалвания акт съществени процесуални нарушения или нарушение на правилата на формалната логика, обусловили неправилност на обжалваното определение. В случая не е налице соченото основание. По отношение на посочения правен въпрос от касатора, следва да се посочи, че правният въпрос относно реда за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му да продължат дейността на дружеството, е разрешен от въззивния съд, приемайки че е налице липса на правен интерес от предявяване на конститутивен иск на прокуратурата срещу дружеството за прекратяване на същото, на правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че разрешението на поставения правен въпрос е в отклонение от разрешението, прието в т. 1 от Тълкувателно решение 1/31.05.2023 г. по тълк.д. 1/2023 г. на ОСТК на ВКС. В това тълкувателно решение е предвидено, че съгласно чл. 157, ал. 1 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не вземат решение за продължаване на дейността. Нормата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ следва да се тълкува във връзка с правните норми относно ликвидацията на дружеството и отразяването настъпването й в Търговския регистър. При настъпила смърт и липса на изявление за продължаване на дейността е налице състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи прекратяване на дружеството. От смъртта на собственика на капитала до волеизявлението на наследниците да продължат дейността, дружеството не може да се счита за прекратено. Съгласно чл. 157, ал. 2 от ТЗ, когато капиталът на дружеството е на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т.е. не е налице автоматично прекратяване. След като липсва прекратяване екс леге, когато собственикът на капитала е едновременно и управител на дружеството, то трябва да се приеме, че на основание чл. 155, т. 3 вр. чл. 154, ал.1 , т. 5 от ТЗ, прекратяването се извършва с решение на съда, по иск на прокурора. Нормата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в случаите на смърт на управител на ЕООД, която е идентична с липсата на вписан в търговския регистър управител повече от 3 м, посочено изрично в чл. 155, т. 3 от ТЗ. Предвид тълкуването на чл. 155, т. 3 от ТЗ, в задължителното тълкувателно решение, разрешението, възприето от въззивния съд е в противоречие с посочените норми и следва да се приеме, че е незаконосъобразно. По изложените съображения следва да се отмени. Като последица от това разрешение е постановеното изпращане на искането до Агенция по вписванията, Търговски регистър. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени определението в неговата цялост. Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. 513/20 г., по описа на ВКС, Второ търговско отделение, на основание чл. 230 от ГПК. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29 от 06.01.2020 г. по ч.т.д. 6254/19 г, САС, 5 състав. ОТМЕНЯ определение № 29 от 06.01.2020 г. по ч.т.д. 6254/19 г, САС, 5 състав и потвърденото с него определение № 6466/02.12.2019 г. по т.д. 2510/19 г., СГС, VI-17 състав И ВРЪЩА делото за произнасяне на Софийски градски съд по предявения иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: