О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 451                                            София 16.07.2010г.                                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и десета година в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                            ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря......................  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 306 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Б. М. и Г. П. М. чрез адв. Г от САК срещу определение № 72 от 24.03.10г.по ч.гр.дело № 128/10г.на Старозагорския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 272 от 25.01.2010г.по гр.дело № 74/10г.на Старозагорския районен съд,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. Излагат се оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Съгласно чл.284 ал.3 т.1 от ГПК вр.с чл.278 ал.4 от ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Жалбоподателите считат,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в противоречие с практиката на ВКС,така и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилагат решение № 993 от 5.11.08г.на ВКС,ІІІ г.о.по гр.дело № 4279/07г. и решение № 666 от 2.02.10г.на ВКС по гр.дело № 2960/08г.на ІІ г.о. Ответниците по жалбата „А”Е. гр. С. и „К”Е. гр. С. молят определението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.намира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса. По допустимостта на касационното обжалване настоящият състав приема следното: На обжалване пред ВКС по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК подлежат определенията,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,но само когато са налице някои от предпоставките,визирани в чл.280 ал.1 от ГПК. Посоченият от жалбоподателите процесуалноправен въпрос относно допустимостта на установителния иск по чл.124 ГПК за установяване на трудова злополука е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в решение № 666 от 2.02.10г.по гр.дело № 2960/08г.на ІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. В него е прието,че и без да е съставен акт за трудова злополука по реда,предвиден в КСО няма пречка трудовата злополука да се установява от съда в процеса по иск по чл.200 КТ. Липсата на безпротиворечива практика по повдигнатия въпрос след влизане в сила на КСО /обн. ДВ,бр-110/17.12.99г.,в сила от 1.01.2000г./налага извод,че в процесния случай са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Разгледана по същество,частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че искът за установяване на трудова злополука по общия ред е недопустим,тъй като с разпоредбите на чл.55 и сл. КСО е предвиден единствено административен ред. Определението е законосъобразно. С исковата молба ищците претендират да бъде установено по отношение на ответниците,че настъпилата на 5.06.2009г.злополука със сина им Г. М. ,при която същият е починал, е трудова по смисъла на чл.55 КСО, като обосновават правния си интерес с това,че от НОИ не бил съставен акт за трудова злополука. Според чл.124 ал.4 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите,предвидени в закон. Правилен е изводът на въззивния съд,че квалифицирането на злополуката като трудова се извършва единствено по реда на чл.55 и сл. КСО. Не е предвидена законова възможност за предявяване по общия съдебен ред на установителен иск,както това бе уредено преди влизане в сила на КСО – чл.159 КТ от 1951г.-дял ІІІ. При липсата на изрична законова разпоредба,която да предвижда установяването на трудовата злополука като факт с правно значение да става по съдебен ред,предявеният иск е недопустим,както правилно е приел въззивният съд. С оглед поддържаното противоречие с цитираните по –горе решения на ВКС настоящият състав приема за правилно даденото в обжалваното определение разрешение на въпроса,по който е допуснато касационното обжалване. С оглед на изложеното настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 72 от 24.03.10г.,постановено по по ч.гр.дело № 128/10г.на Старозагорския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.