Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

Гр.София, 20.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2889 по описа за 2018., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. С. срещу решение №.260227/17.02.21 по г.д.№.1427/20 на ОС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №.293/24.01.20 по г.д.№.14992/18 на РС Пловдив в частта, с която са изменени установените с реш.№.11564/ 04.05.18г. по г.д.№.11443/17 на РС Пловдив мерки за лични контакти на бащата И. Б. с малолетното дете Б. и е определен режим на такива както следва: до навършване на 4-годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. до 12ч. и от 16ч. до 19ч. в присъствие на майката или определено от нея лице; след навършване на 4г. възраст-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 13ч. и от 16ч. до 19ч. без присъствието на майката, за по три часа на рождения и именния ден на детето, както и на рождения и именния ден на бащата, два пъти по три последователни дни през лятото от 9ч. до 18ч. без преспиване, през месеците юли и август в дома на бащата, в присъствието на майката или определено от нея лице; след навършване на 5-годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. в събота до 18ч. в неделя с преспиване, за по три часа на рождения и именния ден на детето и за по три часа на рождения и именния ден на бащата, десет дни с преспиване през месеците юли и август, които не съвпадат с отпуска на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето, по време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година от 9ч. на 24 декември до 18ч. на 27 декември и за Новогодишните празници на всяка четна година от 9ч. на 30 декември до 18ч. на втори януари /за първа седмица се счита тази, в която събота и неделя са дати от съответния месец/. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответната страна И. М. Б. оспорва жалбата.
С определение №.60885/14.12.21 по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава, при решаването на въпроса за личните отношения с оглед цялостна защита на интереса на детето.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно константната и безпротиворечива задължителна практика на ВКС, в това число цитираната и приложена по делото /вкл. ППВС №.1/74г., реш. №.401/11.01.12 по г.д.№.327/11, ІІ ГО, реш.№.217/27.05.15 по г.д.№.6851/14, ІV ГО, и др./, когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес; мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства; водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя; при спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението е интересът на детето; желанието на родителите и децата по въпросите за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения не са задължителни за съда, а се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението е интересът на децата.

От събраните по делото доказателства /в това число медицинска документация, свидетелски показания, заключения и разпит на вещо лице психиатър, социални доклади/, се установява следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, като след прекратяване на брака им /реш.№.1564/04.05.18 по г.д.№.11443/17 на РС Пловдив, 5с./ родителските права по отношение на общото им дете Б., роден на 18.05.16, са предоставени на майката, а режимът на лични контакти с бащата включва такива без присъствието й и с преспиване при бащата.
Детето Б. е с поставена диагноза „генерализирано разстройство на развитието; детски аутизъм; F 84.0 по Международна класификация на болестите“; нарушено е значително развитието му, нарушенията са от най-ранна възраст, като интелектуалният дефицит, който е констатиран, не ги обяснява. Тези разстройства са хомогенна група с висока коморбидност /умствена изостаналост, хиперактивност с дефицит на вниманието, разстройство на езиковото развитие, епилепсия и др./; болестта е с неуточнена етиология, разнообразни състояния и прояви, неясни граници; симптомите са по-забележими през втората година основно като трудно превключване на вниманието към друг човек, липса на или недобре развита реч, търсене на внимание с поглед или най-вече с жестове, най-често хващат за ръка възрастния и го водят до мястото или обекта, към който са проявили интерес, не се откриват често положителни емоции, ангажирани са с нефункционални игри, повтарящи се стереотипни движения и това не им позволява да натрупат опит и да опознаят околния свят. Всички тези нарушения са описани и наблюдавани /от вещото лице, изготвило съдебно-психиатричната експертиза/ по време на първия преглед при Б. и възпрепятстват когнитивното му и езиково развитие; наблюдава се нарушен погледов контакт, поглед през другите, а не към другите, третиране на другите като предмети и средства за постигане на цел, липса на инициативност за комуникация чрез звуци, реч или жестове, аграматична реч, която се използва без пълно разбиране, поддържане на стереотипи и един и същ ред на действията, повтарящи и обсебващи действия, интерес към неодушевени предмети, с които играе своеобразно и по определен начин, липса на въображаема игра, позитивните емоции са само от самостоятелни дейности, трудно се овладява социален поздрав, не имитира спонтанно, нарушение в сензорната интеграция, самостимулиращо поведение – въртене на обекти и специфични движения на ръцете, в непрекъснато движение, честа смяна на дейностите, не може да се заиграе и мн. др. Лечението на детето изисква комплекс от грижи и ангажиране на различни специалисти; комплексните терапии и въздействия е необходимо да се осъществяват от психиатър, детски невролог, психолог, ерготерапевт, логопед, специалист АВА терапия, педагог при ресурсно подпомагане. На територията на [населено място] не са налице детски центрове с комплексен екип от поведенчески терапевт, психолог, психиатър, невролог, енерготерапевт; Център „Тациус“ в София-който е посещавало детето, покрива изискванията за комплексна терапия. Последната година преди изготвянето на втората експертиза то е обучавано там интензивно. Налице е значително подобрение в общото му развитие и особено в социално-комуникативните умения и комуникация. При втория преглед е констатирано добро физическо състояние, съответно на биологичната възраст, със значителна положителна динамика в очен контакт /следи и реагира на всички присъстващи в кабинета/, проявява доброжелателност и към експерта, позволява близък контакт, борави с десетина думи като назовава членовете на семейството си и фамилията; назовава нуждите си от тоалет и храна; с преобладаващи все още вокализми, които са както при състояние на противопоставяне, така и на доброжелателност и концентрация; занимава се извън досегашния стереотип „телефон и портфейл“ с нови стимули; изпълнява по-често инструкции, свързани с местоположение на предметите в пространството; в експресивен план използва отделни думи; речта е аграматична, със звукопроизносителни нарушения, понякога трудно разбираема; реагира бързо по име; значително по-комуникативен вербално и невербално, но кръжи и следи майка си; дава възможност и за по-голям периметър; емоционално незрял; без памперс, но не контролира изцяло тазови резервоари; не умее да се съобразява със средата; липсват характерните за възрастта поведенчески и социални умения; снижено интелектуално функциониране. Вещото лице сочи, че тъй като децата с разстройство от аутистичния спектър имат поведенчески дефицити /в това число проблем с привързаността – напр. не реагират на лицето и гласа на родителя, не могат да споделят вниманието си с другите, не разбират жестовете, схемата на тялото, отношенията на движение и баланс/ и необходимите умения могат да бъдат придобити само с обучение и имитация, за преодоляването им родителите им трябва да са обучени от терапевтите. По принцип присъствието на родителите влияе благоприятно върху обучението на детето - налице е обратна връзка, обучение и на родител и придобиване на уникален опит; бащите трябва да участват наравно с майките, като е добре и двамата родители да имат еднаква помощ и подкрепа и да посещават съобразно индивидуалния план терапевтите на детето. В случая майката е обучена и пунктуално следва дадените съвети. При бащата още е налице неприемане на ситуацията всеобхватно и съмнение за начина на обучение и лечение; счита, че резултатът ще е същия, ако детето се обучава в Пловдив, не е присъствал на обученията, посетил е само двукратно центъра, втория път инцидентно. Обича детето, желае да има продължителни контакти с него, връзката им не е прекъсната, то показва емоционална близост с него-но контактите им са свързани само с първични емоции и покриване на базови потребности – обличане, хранене хигиена. Бащата не е запознат с малките крачки напредък и как това се случва и не може да ги приложи на практика, не е придобил нови умения и похвати, необходими за развитието на детето; не познава начина на обучение и ежедневните му постижения; акцентува на трудностите съобразно разстоянието, но при добро планиране и съдействие от страна на двамата родители е достатъчно един път в месеца да присъства и да бъде обучаван. Той трябва да познава екипа и да наблюдава реакциите и поведението на детето. Това е процес на постоянен мониторинг, като всичко се обсъжда и преустановява преждевременно, или се поощрява, ако е полезно като детайл в поведението; терапевтичните паузи, макар и краткотрайни, могат да са минус в развитието. До момента бащата е бил винаги подпомаган или от родителите си като присъствие, или дистанционно от майката на Б.. Той не е в състояние да полага специфични грижи за детето си, тъй като не познава в детайли тънкостите на развитието му. Все още психичното му състояние, което реално е на по-ниска интелектуална възраст /на около 2годишно дете/ не позволява то да остава само с баща си и да пътува далеч от майката. По горните съображения вещото лице, изготвило допълнителната експертиза, на въпрос „може ли бащата да полага грижи за детето самостоятелно, за кратки периоди от време, има се предвид ден-два с преспиване в почивните дни, когато детето не е ангажирано с терапия“, дава отрицателен отговор - бащата може да полага самостоятелно грижи за детето за кратък период от време – часове; той не е обучен, защото не е посещавал екипа, който се грижи за детето му в Център „Тациус“, [населено място]; липсата на обучение и умения възпрепятства способността му, съобразно специфичните потребности на детето, да бъде отделено от майката с преспиване в почивните дни. Б. е със значително по-ниска интелектуална възраст от биологичната, което налага специфични грижи за него във всеки един момент, напр. правилна преценка за определени социални контакти, детето да е в сигурна среда, да не бъде подлагано на внезапни въздействия дори и положителни, тъй като всичко може да бъде възприето от него стресово; все още връзката на детето с майката е умбиликална независимо от това, че е налице все по-добра адаптация в центъра, изместване на вниманието на детето от майката към други социални фактори. Бащата е запознат на думи с режима на детето и специфичните грижи, но същият не познава езика на тялото му, тъй като до момента няма развита експресивна реч; за състоянието на детето не е противопоказно пътуване от Пловдив до София, но зависи от родителското присъствие и сътрудничество; напълно е възможно това да бъде съвместно действие на родителите с план за деня, в който са включени както бащата, така и майката /съдебно-психологична експертиза/.
След раждането на Б. той е прекарвал много време при бабата и дядото по бащина линия, те, както и бащата самостоятелно, са го извеждали на разходка, за да може майката да се възстанови от раждането и да си почине; бащата е участвал в грижите за детето; гледала го е и лелята на майката /св.П., св.С./. Впоследствие, когато е било на година и осем месеца /родителите вече са били разделени/, то получило два фибрилни гърча и след това станало ясно, че има разстройство от аутистичния спектър. Първоначално майката и бащата започнали посещения в специализиран център в Пловдив-„Спектър“-4 пъти в месеца, с много малък напредък /там имало само психолог/, след което детето започнало обучения в център в София - „Тациус“ /4 часа седмично/. През лятото пътували с кола за заниманията, но впоследствие, през зимата, майката наела квартира и заживяла с детето в София. Тя е ангажирана изцяло с грижите за Б., не работи и разчита на помощ от родителите си; майка й живее с тях, а баща й работи в чужбина и помага финансово /св.П., св.Ч./. Според св.Ч., присъствала на срещи на бащата с детето, те минават трудно, тъй като той не разбира жестовете и не знае какво иска детето; между тях няма комуникация; Б. търси непрекъснато майка си, залепен е за нея, тя разбира всяко негово желание; той не може да се изразява, непрекъснато сменя желанията си; бащата понякога му повишава тон, кара му се, губи търпение; опитва да играе с него, но той ходи накъдето реши, не може да застане на площадката и да се заиграе с другите деца, не може да му бъде задържано вниманието – мрънка, издава звуци, върти се, ходи на всякакви посоки; баща му не може да разбере това и се изнервя. По принцип на срещите с детето И. идва с родителите си. Те при първото отхвърляне от детето се отказват; сядат на една пейка и така стоят два часа /св.Ч./. Св.Б., баба по бащина линия, директор на детска градина, заявява, че на срещите те се движат на дистанция, защото Б. ги е забравил, не ги приема и за да не го разстройват, само визуално се виждат. Две седмици преди разпита й, когато внукът й имал среща с баща си, тя му звъннала; вдигнал Б. и казал „Бабо, ела при мен“, а когато отдалеч му вика „Б., коя съм аз?“, той отговаря „Баба Т.“. Според свидетелката аутизмът при детето не е в такава изявена форма, на моменти не му личи дори, от време на време прави неадекватни движения, но има зрителен контакт; то е едно сладко, лъчезарно, усмихнато дете, което има страхотни перспективи, в някои отношения е доста по-напред от другите деца-сръчност на пръстите, познава дори цифри и букви, а физическото му развитие е с такава двигателна култура, каквато няма всяко дете на тази възраст. Свидетелката не е присъствала на случай бащата да е груб с детето, прави му забележка само когато трябва, иска да е по-самостоятелно; в неговата среда то няма да се чувства болно и различно; детето грейва винаги, щом види баща си, тича към него /св.Б./. И. Б. работи на хонорар като футболен съдия /асистент съдия/ заедно със св.С. /главен съдия/; понякога има една, понякога три срещи седмично; двамата пътуват и при необходимост приспиват, когато на другия ден имат среща /св.С./.
Понастоящем детето посещава ДГ „Андерсен“. Обучава се в специална група от 5 деца, за да му бъде обърнато повече внимание. Посещава детската градина само до обяд и майката стои с него, тъй като трудно се социализира в непозната обстановка /социален доклад/.
С оглед отговора на правни въпрос следва да се приеме, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес; мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства; водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя; съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. В разглежданата хипотеза се касае за спор за режим на лични контакти на малолетно дете с бащата, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Безспорно И. Б. обича сина си, има желание да общува с него, връзката им не е прекъсната и насърчаването на по-чести контакти по принцип би било от полза и за родителя и за детето. Същевременно, обаче, в конкретния случай се касае за дете, което страда от заболяване - „генерализирано разстройство на развитието; детски аутизъм“, и, с оглед здравословното му състояние, има специфични нужди и съответно необходимост от определени, в това число специализирани грижи. За изясняване на същите са допуснати две съдебно-психиатрични експертизи, неоспорени от страните, от които се установява, че, макар в резултат на интензивните занимания в специализиран център „Тациус“, [населено място], да е налице значително подобрение в общото развитие и особено в социално-комуникативните умения на детето, то борави с десетина думи, назовава членовете на семейството си и фамилията и нуждите си от тоалет и храна, с преобладаващи все още вокализми /както при състояние на противопоставяне, така и на доброжелателност и концентрация/, в експресивен план използва отделни думи, речта е аграматична, със звукопроизносителни нарушения, понякога трудно разбираема, емоционално незряло е, не умее да се съобразява със средата, липсват характерните за възрастта поведенчески и социални умения, налице е снижено интелектуално функциониране. За да се преодолеят тези и други социални поведенчески дефицити, родителите трябва да са обучени от терапевтите. Майката е обучена и точно следва дадените съвети, изцяло е отдадена на детето и лечението му, не работи и е съсредоточила цялата си енергия и грижи за подобряване на състоянието му. Бащата, обаче, не е запознат с малките крачки напредък и как това се случва и не може да ги приложи на практика. Той не е придобил нови умения и похвати, необходими за развитието на детето; не познава начина на обучение и ежедневните му постижения. Доказателства за обратното по делото не са ангажирани; не са направени и твърдения за осъществено обучение чрез посещения на обученията на детето при съответните специалисти, включително пред касационната инстанция. Съдът кредитира заключението на психиатричната експертиза, която е назначена именно с оглед особеностите на случая и нуждата от специални знания, изготвена е компетентно, задълбочено, аргументирано и безпристрастно и не се опровергава от останалите доказателства. Съдът е длъжен да следи служебно за интереса на малолетните деца и, предвид липсата на специални знания, изричното категорично заключение на назначената психиатрична експертиза, ценено ведно с останалия доказателствен материал, намира, че следва да възприеме извода, мотивиран в нея, и съобрази с него режима на контакти на бащата с детето. Доколкото понастоящем същото посещава детска градина, видно от социалния доклад то се обучава в специална група от пет деца, за да може да му се обърне повече внимание, само до обяд, майката стои с него, като освен това в детските градини децата са под контрола и грижите на персонал със съответна квалификация учители педагози и при обезпечени медицински грижи.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че, ръководейки се от висшия интерес на детето, при определянето на режима на лични контакти с бащата най-напред следва да се предвиди един преходен период от време - в случая от шест месеца – през който детето да контактува с него по-интензивно в присъствието на майката. Контактите трябва да се осъществяват както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 13ч. и от 16 до 19 часа; два пъти по три последователни дни през лятото от 10 до 13ч. и от 16 до 19 часа-които дни не съвпадат с отпуска на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето; по три часа на рождения и именния ден на детето и на рождения и имения ден на бащата – като точните часове се определят по споразумение на страните, а ако не постигнат такова - от 10 до 13 часа; за първа седмица в месеца се счита тази, в която събота и неделя са дати от съответния месец. След изтичането на тези шест месеца, предвид заключението, че бащата може да полага самостоятелно грижи за детето в кратък период от време – часове, без приспиване, контактите трябва да се провеждат за часове без присъствието на майката. По този начин ще бъде защитен висшия интерес на детето - от една страна да може да общува с бащата и изгражда самостоятелно връзка с него, а от друга периодът на контакт да не надвишава този, който би бил подходящ и безопасен предвид липсата на този етап на адекватно обучение на И. Б. - съобразно специфичните потребности на Б.. Контактите ще се осъществяват в рамките на три часа на ден, като ако не се постигне друга уговорка, ще са в интервала между 10 и 13 часа, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца; два пъти по три последователни дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето; на рождения и имения ден на детето и на бащата; за Коледните празници на всяка нечетна календарна година и за Новогодишните празници на всяка четна година – в ден от тях по споразумение на родителите, а при липса на такова съответно на 25 декември и на 1 януари; за Великденските празници – в ден по споразумение на родителите, а при липса на такова – в неделята. В случай на промяна на обстоятелствата за страните остава открита възможността за промяна на така установения режим на контакти.
Предвид изложеното и на основание чл.281 т.3 ГПК въззивното решение в обжалваната му част трябва да се отмени, като се постанови режим на контакти съобразно посоченото по-горе. С оглед изхода на спора и основателността на жалбата, на М. С. следва да се присъдят 30лв. разноски за държавна такса; вписаните в списъка с разноски такива 1200лв. за платен адвокатски хонорар не се присъждат, тъй като към списъка не се намират доказателства за плащането им.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.260227/17.02.21 по г.д.№.1427/20 на ОС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №.293/24.01.20 по г.д.№.14992/18 на РС Пловдив в частта, с която са изменени установените с реш.№.11564/04.05.18г. по г.д.№.11443/17 на РС Пловдив мерки за лични контакти на бащата И. Б. с малолетното дете Б., вместо което постановява:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата И. М. Б., ЕГН [ЕГН], и детето Б. И. Б., ЕГН [ЕГН], както следва:
ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на обявяване на решението, контактите между детето Б. и бащата И. Б. да се осъществяват В ПРИСЪСТВИЕТО НА МАЙКАТА както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 13ч. и от 16 до 19 часа; два пъти по три последователни дни през лятото от 10 до 13ч. и от 16 до 19 часа-които дни не съвпадат с отпуска на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето; по три часа на рождения и именния ден на детето и на рождения и имения ден на бащата – като точните часове се определят по споразумение на страните, а ако не постигнат такова - от 10 до 13 часа; за първа седмица в месеца се счита тази, в която събота и неделя са дати от съответния месец.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА ПЪРВИТЕ ШЕСТ МЕСЕЦА контактите между детето Б. и бащата И. Б. да се осъществяват БЕЗ ПРИСЪСТВИЕТО НА МАЙКАТА в рамките на три часа на ден, като ако не се постигне друга уговорка, ще са в интервала между 10 и 13 часа, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца; два пъти по три последователни дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето; на рождения и имения ден на детето и на рождения и имения ден на бащата; за Коледните празници на всяка нечетна календарна година и за Новогодишните празници на всяка четна година – в ден от тях по споразумение на родителите, а при липса на такова съответно на 25 декември и на 1 януари; за Великденските празници – в ден от тях по споразумение на родителите, а при липса на такова – в неделята.
ОСЪЖДА И. М. Б. да плати на М. К. С. 30лв. /тридесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: