Ключови фрази
Частна касационна жалба * преюдициалност на спор * спиране на производството по делото * главно встъпване * възстановяване на запазена част * придобивна давност * завет * Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№335

С., 12.12.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 5543 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6023 от 07.05.2015 г. на М. В. М., чрез адв. М. Д. против определение № 970 от 09.04.2015 г., поправено с определение № 971 от 09.04.2015 г., поправено с определение № 971/9.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1135/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 25 от 05.01.2015 г., постановено по гр д. № 13196/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 40689/2012 г. на Софийски районен съд, 54 състав.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение и се иска отмяната му. Претендират се разноски.
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съдът взе предвид следното:
К. по настоящото производство М. В. М. е предявил против Л. Н. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в периода м. юни 2002 г. до м. юли 2012 г. е придобил по давност собствеността върху апартамент в [населено място], по който е образувано гр.д. № 13196/2012 г. на Софийски градски съд. В исковата молба от 21.08.2012 г. ищецът е изложил твърдения, че е придобил владението от бившия собственик на жилището, който обаче не му прехвърлил собствеността, поради което има правен интерес от признаването му за собственик от съда. С определение на Софийския апелативен съд от 30.09.2013 г. по ч.гр.д. № 3260/2013 г. е отменен отказа на Софийски градски съд да конституира като главни страни по делото В. А. Т. и Н. А. Т. и вместо това ги е конституирал, на основание чл.225 ГПК по предявен от тях против първоначалните страни иск за собственост на 1/3 ид.ч. от имота, която е предмет на спор по чл.30 във вр. с чл.29, ал.1 ЗН..
Пред Софийски градски съд са представени доказателства за предявен иск от главно встъпилите страни - В. А. Т. и Н. А. Т. срещу Л. Н. Т., за възстановяване на запазената част от наследството на общия наследодател Й. Т. Т., починала на 30.08.2007 г., която приживе е дарила на дъщеря си Л. Н. Т. спорния апартамент с нотариален акт № 164 от 11.07.1991 г., по който е образувано гр.д. № 40689/2012 г. на Софийски районен съд, 54-ти състав.
С атакуваното определение Софийски градски съд е приел, че е налице преюдициалност между двете дела и е постановил спиране на производството пред себе си по установителния иск за придобито по давност право на собственост до приключване с влязло в сила решение на гражданско дело № 40689/2012 г. по описа на Софийски районен съд по което е предявен иска по чл.30 ЗН..
Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 8081 от 23.01.2015 г. на М. В. М., която с обжалваното по настоящото производство определение № 970 от 09.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1135/2015 г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че между двете дела е налице връзка на преюдициалност, тъй като с исковата молба по второто дело са оспорени правата на дарителя Й. Т. Т. да се разпореди с целия имот, защото се нарушават запазените части на останалите наследници по закон, с оглед на което решението по второто дело, ще има значение за обема от права, които са останали в патримониума на дарената Л. Н. Т. и за които се твърди, че са придобити по давност от ищеца по първото дело.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.1, т.3 ГПК частният жалбоподател поставя процесуалноправният въпрос „Налице ли е преюдициалност на иск по чл.30 ЗН по вече предявен за същия имот иск от трето лице по реда на чл.124 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗС и следва ли да бъде спирано производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато ищците по иск по чл.30 ЗН са конституирани в установителното производство по чл.124 във вр. с чл.79 ЗС като главно встъпили на основание чл.225 ГПК?”, с който обуславя допускането до касация на обжалваното определение.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на така поставения въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд и същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал 1, т.3 ГПК.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
В практиката на ВКС – напр. определение № 401/20.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1980/2008 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК – е прието, че връзка на обусловеност е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.
С установителния иск за собственост се цели установяване със сила пресъдено нещо притежаването на вещно право върху определен самостоятелен обект. Когато с предявяването на такъв иск се извършва и позоваване на придобивна давност, се установява дали към момента на сезиране на съда е осъществен съответния състав на чл.79, ал.1 или ал.2 ЗС, като с решението се преклудират всички възражения, които ответникът е можел да противопостави в процеса.
Искът по чл.30 ЗН е конститутивен и при уважаването му правната промяна – отпадане правата на облагодетелствания със завещание или дарение върху частта, с която е накърнена запазената част на предявилия иска наследник – настъпва по силата на съдебното решение, т.е. за в бъдеще. Начина на възстановяване на запазената част зависи от характера на безвъзмездния акт, който накърнява запазената част – универсално завещание или завет, респ.дарение; възможно ли е отделяне на част от безвъзмездно разпореденото имущество и връщането му в наследството, а ако не – налице ли са предпоставките на чл.36, ал.2 или ал.3 ЗН за задържане на имуществото от облагодетелствания или за връщането му в наследството при уреждане на облигационните отношения; възникване на съсобственост между наследника с възстановена запазена част и облагодетелствания, когато чл.36 ЗН е неприложим; присъждане на паричната равностойност на възстановената запазена част в случаите, в които имотът вече не е в патримониума на облагодетелствания и т.н.
Следователно с оглед характера на двата иска - по чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 или ал.2 ЗС, предявен от трето лице /което не е наследник с право на запазена част или облагодетелстван от безвъзмездно разпореждане на наследодателя/ и което не претендира права, изключващи правата на наследодателя и по чл.30 ЗН, с който главно встъпили лица на основание чл.225 ГПК обосновават претендираните права върху същия имот - между тях не може да съществува връзка на преюдициалност.
По основателността на частната касационна жалба:
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване следва, че атакуваното определение на Софийски апелативен съд е неправилно. Главно встъпилите в производството по гр.д. № 13196/2012 г. на СГС В. А. Т. и Н. А. Т. са основали претендираните права на собственост на правото си по чл.30, ал.1 ЗН, предявено в друго производство по гр.д. № 40869/2012 г. на СРС. Такива права могат да възникват само по силата на решение за уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН и то ако възстановяването на запазената част се извърши чрез отделяне на идеална част от имота или имотът се върне изцяло в наследството. До този момент собственик по силата на извършеното в нейна полза дарение е Л. Н. Т.. Бъдещото отпадане на правата на надарената и придобиването им от главно встъпилите лица по силата на възстановяване на запазената им част не може да бъде отчетено в производството по предявения от М. В. М. установителен иск, че е придобил по давност собствеността на дарения имот, тъй като по него е релевантно дали е осъществен твърдяния от ищеца фактически състав на чл.79, ал.1 ЗС към момента на сезиране на съда – 23.08.2012 г.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 971 от 09.04.2015 г., поправено с определение № 971/9.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1135/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 971 от 09.04.2015 г., поправено с определение № 971/9.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1135/2015 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 25 от 05.01.2015 г., постановено по гр. д. № 13196/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 състав за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 40689/2012 г. на Софийски районен съд, 54 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: