O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119 гр.София, 18.11. 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември, 2020 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА С участието на прокурора от ВКП МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.882/20 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С разпореждане №261093/29.10.20 г., постановено от съдия-докладчик при РС– Варна по Н.А.Х.Д.4370/20 г., е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност, решим от ВКС на РБ в процедура по чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от ВКП дава становище за необходимост от изпращане на делото за разглеждане от РС–Попово, според разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗАНН. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на представителя на прокуратурата, намери за установено следното: На първо място, както е известно, по административно-наказателните производства, които се разглеждат пред първостепенен съдебен състав, подсъдността се определя по ЗАНН, а за въпросите, повдигани във връзка с нея, се прилагат правилата на НПК, вр.чл.84 ЗАНН. В този смисъл компетентен да се произнесе по релевираната от РС-Варна препирня за подсъдност, е ВКС на РБ. В конкретния казус с наказателно постановление № НЯСС-142/27.08.20 г., постановено от заместник председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, оправомощен да стори това със заповед на председателя на агенцията, на [община] чрез кмета на същата Л. Д. В. е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.,за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/. Постановлението е атакувано от [община], област Т., представлявана от кмета В. чрез адв.Д., пред РС- Попово /както е указано и в самото НП/, по повод на което е образувано Н.А.Х.Д.257/20 г. С разпореждане №45/22.10.20 г. делото е прекратено и е изпратено по компетентност на РС-Варна. Съдията-докладчик при РС-Попово е приел, че нарушението, извършено по ЗВ, касае писмено уведомяване на ДАМТН чрез регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – РО НЯСС „Североизточна България“-гр.Варна, относно неизпълнение на дадено задължително предписание, което е следвало да се извърши по местонахождение на държавния орган в [населено място]. В споменатото вече разпореждане №261093/29.10.20 г., постановено по Н.А.Х.Д.4370/20 г., съдията-докладчик при РС-Варна е изложил мотиви за неподсъдност на делото на този съд при извършено нарушение чрез бездействие, тъй като в АУАН и в НП изрично е посочено, че изпълнението на предписанието касае действие,което е следвало да бъде извършено на язовир „П.“, находящ се в землището на [населено място], [община]. Настоящият състав не намира за споделяеми съображенията на съдията– докладчик от РС-Попово. От една страна определението, постановено по К.Н.Ч.Д. 561/20 г. на I Н.О. на ВКС, цитирано от него в подкрепа на тезата му, не е постановено при фактология, идентична с настоящия случай, което от своя страна обуславя и различен извод относно местно-компетентния първостепенен съд. От друга- неправилно в съдебния акт е обособено нарушението, което е намерено за налично от страна на проверяващия орган, конкретика по което ще бъде изложена по-долу. Както е известно, съгласно чл.59,ал.1 ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено нарушението. Същевременно, съгласно чл.190а,ал.1,т.3 ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190,ал.4 ЗВ имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141,ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Видно от приетата в обжалваното наказателно постановление фактология, установена чрез проверка на основание чл.190,ал.4,т.2 ЗВ, за което е бил съставен съответен констативен протокол № 05-04-10/30.01.20 г., нарушението се е изразило в бездействие на собственика на язовир „П.“ – [община], който не е изпълнил задължително предписание, дадено в констативен протокол №05-04-46/ 12.09.19 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, т.е., нарушението се състои в това,че не е било извършено укрепване на конструкцията на енергогасителната шахта на основния изпускател в указания за изпълнение срок. Константната практика на ВКС поставя извън съмнение въпроса относно местната подсъдност на наказателни дела от административен характер в случай на административно нарушение, извършено чрез бездействие. Последното се счита за осъществено на мястото, където се е дължало съответното правно-релевантно действие, в конкретния случай там, където се намира самият язовир „П.“. Затова делото следва да бъде разгледано от РС-Попово, доколкото процесното място попада в района на този съд. Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от РС-Варна Н.АХ.Д.4370/20 г., за образуване и разглеждане на РС-Попово. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на РС-Варна за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/