Р Е Ш Е Н И Е   № 291   София, 20.04.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  дванадесети април, две хиляди и десета  година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА     при участието на секретаря  Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело № 1199/2009     година.       Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК. П. Р. от с. Б., област К. обжалва решението на Кюстандилския окръжен съд по гр. д. № 722/2008 г., с което са отхвърлени исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Ответникът В. Б. от гр. Д. не е взел становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Кюстендилският окръжен съд е счел исковете за неоснователни, тъй-като уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, със заповед № 1/18. 9. 2007 г., поради закриване на предприятието, е законосъобразно. Съдът е констатирал, че ответникът е прекратил дейността си на едноличен търговец от 2. 9. 2007 г., когато е прекратен договора му за наем на обект - ресторант „Р” в гр. Д. и прекратяването на дейността му на този обект е основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Изводите на въззивния съд са в нарушение на материалния закон, а решението нарушава съществено съдопроизводствените правила Несъответна на закона е констатацията на съда, че закриване на предприятието означава прекратяване съществуването на правния субект – работодател. В § 1, т. 2 Допълнителни разпоредби на КТ е посочено, че „предприятие” е всяко място – заведение или обект, където се полага наемен труд. Разпоредбата изрично разграничава „предприятието” от „работодателя”, характеризиран в т. 1 на § 1, като лице или образувание, което наема работници по трудово правоотношение. Неточното прилагане на закона е обусловило неправилният извод на въззивния съд, че след като ответникът Б. е престанал да бъде наемател на ресторант „Р” и работодател на персонала на заведението, последното е било закрито и това е законно основание за уволнението на ищцата, заемала длъжността ”барман” в ресторанта. Решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл изчерпателно по предмета на спора, въз основа на заявените от ищцата основания за отмяна на уволнението. Като инстанция по същество – чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по предмета на делото, съобразно заявеното в исковата молба – чл. 6, ал. 2 ГПК.. Видно от съдържанието на исковата молба на Р. , тя се е позовала на чл. 123 КТ с твърдението, че ресторант „Р” продължава да работи и смяната на собственика на предприятието, т. е. на работодателя, който отговаря за наемането на работниците в заведението, не е основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй-като законът постановява неговото запазване – чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ. По това основание на иска, който е и основният спорен въпрос по делото, въззивният съд не се е произнесъл – не е събрал и обсъждал относимите доказателства и не е изложил фактически и правни доводи. С оглед на изложеното, следва да бъде отменено въззивното решение и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за произнасяне по предмета на делото – чл. 123 КТ. Върховният касационен съд   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 18. 5. 2009 г. по гр. д. № 722/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на П. Р. за отмяна на уволнение, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. ОСЪЖДА В. Н. Б. , като едноличен търговец с фирма ”В”, гр. Д. да заплати на П. С. Р. от с. Б., област К. сумата 600 /шестстотин/лева разноски за касационното производство по делото.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: