3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 190 С., 8.04. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 47/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на О. К. Ф. против въззивно определение № 2273 от 23.11.2010 год. по ч. гр. дело № 1106/2010 год. на П. окръжен съд, с което e отменeно определение № 4279/25.10.2010 год. по гр. дело № 4771/2010 год. на П. районен съд, с което производството по делото е прекратено и изплатено за разглеждане по подсъдност на Районен съд[населено място], като делото е върнато на П. районен съд за продължаване на процесуалните действия Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната касационна жалба. Ответникът И. Г. Е. оспорва частната жалба и моли да се потвърди обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. В частната касационна жалба и допълнителни съображения към касационната жалба жалбоподателят се позовава на допуснати нарушения по приложението на чл. 105 ГПК, определящ общата местна подсъдност в района по постоянният адреса или седалището на ответника, и по приложението на чл. 115 ГПК, определящ изборната подсъдност по искове за непозволено увреждане, какъвто е предявения иск, който може да се предяви и по местоизвършването на деянието. С обжалваното определение е прието, че възражението за местна неподсъдност е направено от ответника по иск по чл. 45 ЗЗД, възражението е направено своевременно, но без доказателства за постоянния адрес на ответника, както изисква разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК, което е възприето от въззивния съда, като основание за неправилност на определението, с което делото е изпратено за разглеждане на Районен съд[населено място], отменил е същото и е върнал делото да се разгледа от Районен съд[населено място], пред който първоначално иска е бил предявен за разглеждане. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението е неправилно, като поставено в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 105 ГПК и чл. 115 ГПК. С иска предявен пред П. районен съд на основание чл. 45 ЗЗД са претендирани вреди от непозволено увреждане срещу непосредствения извършител с посочен адрес[населено място]. В исковата молба се е твърдяло, че деянието, от което са настъпили вредите е извършено в дома на пострадалия ищец, също в[населено място]. Възражението за местна неподсъдност е направено своевременно от ответника на основание чл. 105 ГПК - уреждащ общата местна подсъдност в района, в който е постоянния адрес на ответника. Ответникът в исковата молба е посочен с адрес[населено място], попадащ в съдебния район на Районен съд[населено място], където е и местоизвършването на деянието. Възражението не е било подкрепено с доказателство за постоянния адрес на ответника, каквото е представено с частната касационна жалба - ксерокопие от личната карта на ответника с адрес[населено място], съвпадащ с адреса посочен в исковата молба, на който е извършена размяната на съдебните книжа, възприет от първия съд като постоянен. Това обстоятелство се потвърждава от представеното ксерокопие от личната карта на ответника, което по аргумент от чл.278, ал. 4 ГПК следва да се съобрази. „Избраната” от ищеца подсъдност да предяви иска си по чл. 45 ЗЗД пред П. районен съд, нито съвпада с посочения в исковата молба адрес на ответника[населено място], който е постоянния му адрес, нито с местоизвършване на деянието, посочено да е станало също[населено място], затова направеното възражение за местна неподсъдност е основателно и делото следва да бъде разгледано от Районен съд[населено място]. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2273 от 23.11.2010 год. по ч. гр. дело № 1106/2010 год. на П. окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 2273 от 23.11.2010 год. по ч. гр. дело № 1106/2010 год. на П. окръжен съд. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд[населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ