Р Е Ш Е Н И Е № 125 С о ф и я , 14 юни 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 31 м а й 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БОНКА ЯНКОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 330/2019 година. С касационни жалби от повереника на частните обвинители и граждански ищци Х. М. Е., непълнолетните й деца С. Н. М. и Р. Н. М., действащи със съгласието на майка си Х. Е., всички от Б. адв.Н.С. от САК и от защитника на подсъдимия В. Л. М. от Б. адв.Д.М. от САК се обжалва решение № 26 от 22.01.2019 г, постановено по ВНОХД № 683/2018 г. от Софийския апелативен съд с доводи за неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по оценка на доказателствата, довело до неправилно приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание, т.е. всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, както и заради прекомерност на присъдените на пострадалите обезщетения с искания съответно от повереника за отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд за отежняване положението на подсъдимия, а от защитника - няколко алтернативи : за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция; за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд; за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.118 от НК или изменяне на решението с намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК или около законовия минимум, съответно значително намаляване на присъдените на пострадалите суми за репариране на несправедливо определените им вреди. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и за оставяне в сила на решението. Частните обвинители и граждански ищци Х. Е. и С. М., лично и чрез повереника си адв.С. оспорват жалбата на защитника на подсъдимия и като не поддържат жалбата си, настояват решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Подсъдимият М. и защитниците му адв.Е.П. от САК, преупълномощена от адв.Д.М. и адв.Г.Г. от САК поддържат жалбата си с направените в нея искания, като възразяват срещу справедливостта на осъждането му за заплащане на присъдените в негова тежест обезщетения на пострадалите, оспорвайки касационната жалба на повереника им. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 14 от 16.02.2018 г. по НОХД № 217/2017 г. на Видинския окръжен съд подсъдимият В. Л. М. от Б. е признат за виновен в това, че на 08.11.2016 г. в Б. умишлено е умъртвил починалия на 18.11.с.г. Н. М. М. от същия град и на основание чл.115 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 18 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим и от което на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето на изпълнение на мерките за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, начиная от 09.11.2016 г. до 21.02.2017 г. за първата, а за втората и понастоящем в сила. Разпоредено е вещественото доказателство – брадва, след влизане в сила на присъдата, да се унищожи като вещ без стойност. Уважени са исковете на пострадалите - фактическата съпруга на починалия Н.М. Х. М. Е. и непълнолетните му деца Р. и С. Н. М., действащи със съгласието на майка си Х. Е., като подс.М. е осъден да заплати сумата от 100 000 лева на първата и по 140 000 лева на всяко едно от децата, ведно със законната лихва от датата на увреждането им (неправилно посочено 08.11.2016 г., вместо 18.11.2016 г, когато е настъпила смъртта на близкия им), като исковете в останалите части, съответно до 150 000 лева и до 200 000 лева, са отхвърлени като неоснователни. Няма присъдена държавна такса върху уважения размер на исковете. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по водене на делото разноски на досъдебното и съдебното производство общо в размер на 457,62 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Д.М. като неправилна, незаконосъобразна, при допуснати съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наложеното му наказание, включително заради завишеност на присъдените в негова тежест обезщетения, настоявайки за преквалификация на деянието в престъпление по чл.118 от НК, намаляване на размера на наказанието, отхвърляне на исковете или сериозна корекция на присъдените обезщетения. С поставеното на настоящата касационна проверка решение Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода на подс.М. от 18 години на 14 години, коригирал я е в частта й за разноските и я е потвърдил в останалата част. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв.С. недоволства от занижения размер на наказанието на подсъдимия, считайки го явно несправедливо и претендира за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Касационната жалба на защитника адв.Д.М. касае правилното приложение на материалния закон, считайки го накърнено поради неправилен доказателствен анализ от съдилищата при извеждане на правно значимите факти, довело до несправедливото му осъждане, както и прекомерно високите присъдени на пострадалите обезщетения с отправяне на четирите алтернативни искания, описани по-горе. В съдебните прения пред ВКС повереникът на частните обвинители не поддържа жалбата им и отправеното в нея искане с цел своевременното влизане в сила на въззивния съдебен акт и привеждане на осъдителната присъда в изпълнение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационните жалби за допустими, подадени в законния срок от страни с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, а разгледани по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : По касационната жалба на защитника на подсъдимия : По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Упреците и към въззивната инстанция с най-общи доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите в голямата си част повтарят тези в допълнението към въззивната жалба на защитата, визиращи необоснованост на първоинстанционната присъда, каквато няма как да бъде заявена пред касационната инстанция и са напълно неоснователни. Те са концентрирани срещу доверието на съда към показанията на свидетелите Ш. и К., които не заявявали „идентични неща”, игнорирането на обясненията на подсъдимия и на близките му родственици с „клеймото защитна теза”, порочното ползване на показанията на св.К.М. от досъдебното производство, пренебрегването на заключението на СППЕ и липсата на обективен, всестранен и пълен анализ на всички доказателствени източници, довело до неправилен извод за авторството на деянието в лицето на подс.М., а оттам и до поредната „съдебна грешка” с осъждането му на явно несправедливо наказание и до непосилни за него граждански последици. Апелативният съд в пространното си изложение убедително е защитил изводите си по съществените за решаване на делото факти, доверявайки се на преките очевидци на фаталния за пострадалия Н.М. инцидент св.Ш. и св.А.Кр.А., като ги е проверил за тяхната достоверност чрез показанията на св.А.В., св.Г., св.П., заключението на СМЕ за нанесените на пострадалия рани по крака, ръката и в теменната част на главата с острието на брадвата, ползвана от подс.М., приемайки за доказано по несъмнен начин авторството му в осъществяване на инкриминираното деяние. Подробният анализ на обясненията на подсъдимия и опита за подкрепата им от показанията на участвалите в побоя негови близки – баща му св.Л.М., брат му св.К.М. и братовчед му св.В.А. е позволил на съда да ги възприеме като противоречиви, включително с първоначално дадените от тях на досъдебното производство, нелогични и в разрез с останалите доказателствени източници. Именно чрез тях защитата му обосновава тезата им за причините за възникване на конфликта с пострадалия, позовавайки се на негово агресивно поведение от предната вечер, както и на предизвикано от него с „фини движения”, но забелязани само от подсъдимия, състояние на стрес и изпадането му в неболестен физиологичен афект. Тези обстоятелства обаче са приети за категорично оборени от свидетелите М., Т., К., Л.А. и Г.А., присъствали на инцидента на 07.11.2016 г. в „барчето на Я.”, установяващи агресията на подс.М. към св.Е.К. също с брадва, начина на отнемането й и бягството му в дома на А.. Съдът основателно е изключил показанията на св.С.В., св.Д.М., св.Ж.И., св.В.А. като производни от обясненията на подсъдимия от ДП и в съдебното следствие, при липса на нужната конкретика в тях с оглед предмета на доказване по делото. С особено внимание съдът се е отнесъл към изводите на експертите по изслушаната СППЕ и разясненията при защитата им в съдебното следствие. Като е изходил от разбирането, че експертизата е способ за доказване, в случая за изясняване със специалните им познания психическото състояние на подс.М. при осъществяване на деянието, мотивирането на изводите им правилно е потърсено в събраните по делото доказателства и изведените въз основа на тях факти от предмета на доказване. Това му е дало възможност също да не възприеме заключението им в частта му относно наличие на неболестен физиологичен афект в поведението му, само въз основа на неговите твърдения за влошени отношения с пострадалия и за негови предизвикателни действия, което да е довело подсъдимия до реакция при стеснено съзнание и афект. Тя е била обяснена от експертите с натрупване на множество фактори от събития в миналото, болестта на детето му, като бил под влияние на остри емоционални преживявания, които обаче не са се отразили на неговата адекватност да може да отреагира правилно на случващото се. От друга страна, правилно изяснената фактическа обстановка сочи на изненадващо нападение и побой над пострадалия М. първоначално от посочените му роднини, в който се включил и подс.М. след въоръжаването му с брадва, с острието на която нанесъл удари в крака, ръката и след няколко секундно забавяне с вдигната брадва – силен удар в теменната част на главата му, който причинил черепно-мозъчна травма с тежка увреда на мозъка и довела до смъртта му на 18.11.2016 г., категорично изяснено в заключението на СМЕ на д-р Г.. По този начин, както окръжният съд, така и апелативният съд са спазили разпоредбата на чл.154, ал.2 от НПК, като убедително са мотивирали отказа си да не възприемат частично заключението на СППЕ. ВКС приема, че въззивният съд е извършил обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата, ценил ги е според действителното им съдържание, не е пренебрегнал никое от тях и липсва заявената от защитниците превратност при формиране на изводите му по фактите, поради което не е допуснал визираните в касационната им жалба нарушения на правилата на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, поради което не е налице касационно основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг негов състав. По касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. И при приложението на материалния закон както окръжният, така и апелативният съд не са допуснали касираната неправилност на съдебния си акт. При правилно изяснените факти от кръга на чл.102 от НПК законосъобразно са изведени елементите от обективната и субективна страна на престъплението по чл.115 от НК. От действията на подс.М. категорично е установен прекият му умисъл да причини смъртта на пострадалия М., възползвайки се от подкрепата на тримата му родственици и без да се съобрази с неуспешния опит на св.Ш. да го възпре, като му отнеме брадвата. Това му поведение правилно не е възприето като такова под въздействието на стрес, страх или в състояние на афект, предизвикан от пострадалия, който е бил изненадан от нападението над него и само се е защитавал. Ситуацията е била дотолкова сериозна, че св.А. останал в колата си, а св.Ш. се отстранил с цел да не пострада и той. При силата на удара, използваното оръжие, причинената по описания начин тежка черепно-мозъчна травма на М. законосъобразно е изключен умисъл у подсъдимия само за причиняване на някаква телесна повреда и възможността деянието да бъде преквалифицирано като такова по чл.124 от НК. Отказът на съда да преквалифицира деянието и като престъпление по чл.118 вр.чл.115 от НК законосъобразно е мотивиран с липсата на данни за изпадане на подс.М. в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия М. с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или е могло да настъпят тежки последици за подсъдимия или неговите ближни. Изяснено е, че както предната вечер на 07.11.2016 г. в посоченото барче пострадалият не е имал каквото и да е участие в конфликта на подс.М. със св.Е.К., нито пък на инкриминираната дата с някакво свое действие да е предизвикал изненадващото за него, св.Ш. и св.А. нападение на роднините на М. и на самия него с причиняване на фаталния резултат за пострадалия, настъпил въпреки положените специализирани медицински грижи в няколко здравни заведения в пряка причинна връзка с нанесения му от подсъдимия удар в главата с процесната брадва. ВКС намира, че въззивният съд е приложил закона, който е следвало да бъде приложен и е утвърдил законосъобразно осъждането на подс.М. за престъпление по чл.115 от НК. И в тази й част касационната жалба на защитника му се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Апелативният съд е коригирал размера на наложеното на подс.М. наказание, приемайки наличие на лек превес на смекчаващите вината му обстоятелства. Като недостатъчно съобразени от окръжния съд е преценил младостта му, семейното му положение и грижата за две малки деца, едното от които с тежко заболяване. На противоположната страна е поставил завишената обществена опасност на деянието, осъществено с особена дързост и на публично място, но като е бил повлиян от агресивното поведение на близките си, започнали първи побоя над пострадалия и дали му кураж да се включи в него, надхвърляйки общата им цел с нанасянето на смъртоносния удар на М.. Именно в тези рамки въззивният съдебен състав е определил справедливия размер на дължимото се на жалбоподателя наказание лишаване от свобода, свеждайки го на 14 години. И ВКС не намира основание за по-голяма снизходителност към него и потърсените от защитниците му основания за намаляване на този размер в по-леката правна квалификация на деянието следва да се приемат за неоснователни. В този му размер наказанието на подсъдимия не е явно несъответно на обществената опасност на деянието и на самия него и не налага корекцията му съобразно разпоредбата на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. И в тази част касационната жалба на защитника на подсъдимия се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По касационната жалба на повереника на частните обвинители. С оглед изложените по-горе съображения във връзка с ангажираното и в тази жалба касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, същата се явява неоснователна. Тя не се поддържа в съдебните прения от жалбоподателя, при изложените в нея доводи за надценени от въззивния съд като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, но осъждан като младеж, макар и реабилитиран, „бащинството му” в аспект относно грижата му за тежко болно дете и за неоснователно пренебрегнати „бруталната” му агресия на двете коментирани дати с използването на брадва, оценена от повереника и като хулиганска мотивировка на извършеното престъпление. Тези доводи не са съобразени с установените по делото факти. Няма как да не се съобрази като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на дееца при настъпилата реабилитация за предишно осъждане, като това обстоятелство следва да се цени с оглед личността му. От друга страна, хулиганска мотивировка на двете прояви на подс.М. трудно може да се изведе при данните за личните му неприязнени отношения със св.Е.К. и компанията му, в която вечерта на 07.11.2016 г. е присъствал пострадалият М., но без намеса в конфликта между двамата. Когато обаче не е имал подкрепа от близките си, подс.М. се е спасявал с бягство, каквато при осъществяване на инкриминираното деяние е приел като възможност за някакво надмощие над пострадалия в желанието си да го накаже. Тези му характерови особености правилно са били оценени от въззивния съд, който е намалил размера на наложеното му наказание до такъв, позволяващ поправянето и ресоциализацията му, с което е отдадено по-голямо значение на личната, отколкото на генералната превенция за постигане целите на чл.36 от НК. Поради това няма основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за влошаване наказателната съдба на подсъдимия. ВКС намира касационните жалби за неоснователни, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 22.01.2019 г, постановено по ВНОХД № 683/2018 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :