Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 252                                    гр. София, 11 май 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети май през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова        и в присъствието на прокурора Петя Маринова         изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 185 по описа за 2010 г   Производството е образувано по искане на осъдения П. Т. Н., депозирано на 11.03.2010 г, за възобновяване на НЧД № 6249/09 по описа на Варненски районен съд, приключило с определение № 2762/09 от 2.12.2009 г, потвърдено с решение на Варненски окръжен съд № 17 от 21.01.10, по ВНЧД № 1762/09, с което, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е извършено групиране, както следва: по НОХД № 5088/07 на ВРС, по НОХД № 3193/08 на ВРС, по НОХД № 5889/07 на ВРС, и НОХД № 1523/08 на ВРС, като е определено едно най-тежко общо наказание: пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, в условията на затвор, увеличено, по реда на чл. 24 НК, с шест месеца, и е постановено отделно изтърпяване на наказанието, по НОХД № 278/06 на ВРС, две години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, в условията на затвор, като е приспаднато изтърпяното наказание по групираните присъди. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон. Иска се да бъде възобновено наказателното дело и да се извърши ново групиране по начин, който е най-благоприятен за осъдения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за отпадане приложението на чл. 24 НК. Осъденият моли да се пререшат въпросите на групирането, като бъде определено едно най-тежко общо наказание в размер на пет години и шест месеца „лишаване от свобода”, респективно, да отпадне чл. 24 НК. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.   Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. Настоящето групиране е второ по ред. Преходното такова е извършено с определение № 885/22.04.09 на ВРС, с което са формирани две съвкупности, а именно: 1/ по НОХД № 278/06, НОХД № 5088/07, НОХД № 3193/08, всички на ВРС, като е определено едно най-тежко общо наказание две години и единадесет месеца „лишаване от свобода”, увеличено, по реда на чл. 24 НК, с девет месеца, 2/ по НОХД № 5889/07 и НОХД № 1523/08, двете на ВРС, като е определено едно най-тежко общо наказание пет години „лишаване от свобода”. Цитираното определение е отменено, по реда на възобновяването, с решение на ВКС № 417/16.11.2009 г, като е посочено, че е допуснато нарушение на материалния закон, като не е избран вариантът, явяващ се най-благоприятен за осъдения. В хода на възобновеното дело е осъществено ново групиране, като е намерено съчетанието, което е най-благоприятно за осъдения, тоест, материалният закон е приложен правилно. Това е така, защото определеното по съвкупност общо наказание е със срок, който е по-кратък от този по първоначалното групиране, което го определя като вариант, най-благоприятен за осъдения. Липсва възможност да се направи групиране, при което да се получи като общ сбор пет години и шест месеца „лишаване от свобода”, както предлага осъденият. В случая, е налице конфигурация от осъждания, част от които са в съвкупност, а друга, в рецидив, и при търсене на вариант, най-благоприятен за осъдения, такъв е избраният, при който се получава сумарно наказание по съвкупност, в размер на седем години и шест месеца „лишаване от свобода”, без чл. 24 НК. Законосъобразно е приложен чл. 24 НК, като е отчетено обремененото съдебно минало на лицето, включващо множество други осъждания, по които са налагани наказания „лишаване от свобода”, без да е постигнат необходимият превантивен и превъзпитателен ефект по чл. 36 НК.   По тези съображения, искането се явява неоснователно и като такова не може да бъде уважено.   Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Т. Н. за възобновяване на НЧД № 6249/09 по описа на Варненски районен съд, приключило с определение № 2762/09 от 2.12.2009 г, потвърдено с решение на Варненски окръжен съд, по ВНЧД № 1762/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: