О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 509 Гр. София, 01.08.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 25.05.2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА т. д. № 1917/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на ЗД ЕВРОИНС АД против решение № 57 от 16.03.2021 г. по в.т.д.№ 234/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 124/19.02.2020 г. по т.д.№ 37/2019 г. относно присъденото в полза на Р. П. С. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на сина й - Г. С. С., настъпила при ПТП на 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху него, считано от 18.01.2019 г. до окончателното му плащане, на основание чл.432 ал.1 КЗ, за разликата над 130 000 лв. до 180 000 лв. В касационната жалба се излага, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно в обжалваната част. Твърди се, че обезщетението над необжалвания размер е несправедливо завишено и не съответства на критериите на чл.52 ЗЗД, част от които не са съобразени от въззивния съд или са посочени формално. Искането за достъп до касация се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2/ Следва ли да се вземе предвид от съда начинът на настъпване на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, както и формата на вината на делинквента при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди; 3/ Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази размера на минималната и средната работна заплата в страната, както и инфлационните процеси към момента на настъпване на увреждането; 4/ Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя да съобрази нормативно установените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“ и конкретните икономически условия /икономическа обстановка/. Касаторът посочва и цитира практика на ВКС по чл.290 ГПК, на която счита, че решението в обжалваната част противоречи, както и се позовава на задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на Р. П. С. със становище, че не се установява приложното поле на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК, евентуално, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да определи обезщетение в посочения по-горе размер, съставът на въззивния съд е обсъдил на първо място събраните гласни доказателства, от които е видно, че между ищцата и сина й са съществували много силна обич, привързаност, разбирателство и взаимопомощ, като след смъртта му ищцата се променила - страдала, станала затворена, угрижена, получила хипертония. На следващо място съдът е съобразил заключението по назначената СПЕ, според което Р. С. възприема и възпроизвежда загубата на сина си със силна емоция, преживява обърканост и безсилие от загубата на опората и помощта, които той й осигурявал приживе, особена след смъртта на съпруга й – една година преди катастрофата. Чувства се безпомощна, преживява неудобство и вина спрямо близките си за подкрепата, която й оказват, изпитва страх за живота им. Преживява чувство на огромна тъга и болка след загубата на сина си, тревожи се за бъдещето и здравето си, няма желание за живот. Оплаква се от отпадналост, хронична умора, безсъние, постоянна плачливост, високо кръвно и силно главоболие. Чувства се напрегната, потисната, тревожна, тъжна и самотна. Една година след произшествието е все още много чувствителна и силно травмирана от загубата на сина си. Установена е хронична реакция на скръб, предполагаща дълъг възстановителен период. От правна страна съдът е изтъкнал, че обезщетението, дължимо на основание чл.432 ал.1 КЗ, се определя по правилата на чл.52 ЗЗД, а именно по справедливост. Правно значимите обстоятелства за размера му са вид, интензитет, продължителност на търпяните болки и страдания, както и съществуването на такива и занапред, възрастта на загиналия, присъжданите обезщетения за аналогични случаи, обществено-икономическите условия в страната и нивата на застрахователно покритие. В случая ищцата е претърпяла, търпи в момента и ще продължава да търпи дълго време значителни душевни и психически страдания от загубата на сина си, починал в млада възраст – на 37 години, скоро след смъртта на съпруга й и то - с причинени много тежки травми. Ищцата е загубила опората си в живота, а здравословното й състояние е влошено. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационна проверка. По поставените въпроси не се констатира противоречие между решаващата воля на съда за изхода на спора и практиката по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съставът на апелативния съд е взел предвид всички релевантни за определяне на обезщетението по справедливост обстоятелства, съобразно постановките на ППВС № 4/1968 г., а тези, които касаторът сочи /формата на вината на делинквента - непредпазливост, инфлационните процеси и М., лимитите на застрахователно покритие/, част от които са и изрично отчетени от съда, не биха се отразили върху размера на обезщетението, вкл. в посока на неговото намаляване. Съгласно цитираната от касатора практика /напр. решение по т.д.№ 3030/2018 г. на ІІ т.о./, общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото се определя от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимити на застрахователно покритие, минималната работна заплата и установената в тази насока съдебна практика за сходни случаи. Практиката е доразвита в смисъл, че лимитите по ЗГО /а това важи и за останалите обстоятелства, от които зависи икономическата конюнктура/ не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а имат само спомагателен характер и значението им се проявява при отчитане на тяхната динамика. Съдебната практика при сходни случаи също не е отделен фактор при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде ориентир за общественото разбиране за справедливост само при идентичност на фактическата обстановка. Касаторът не сочи съдебна практика, според която формата на вината при увреждане вследствие на ПТП /обичайно непредпазливост/ да е от значение за размера на обезщетението. С оглед изложеното съдът приема, че не е установена допълнителната селективна предпоставка, на която се основава искането по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и същото не следва да се уважава. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 57 от 16.03.2021 г. по в.т.д.№ 234/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в обжалваната му част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: