Р Е Ш Е Н И Е №. 232 София, 15.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 1528/2013 година Производство по реда на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по молба на М. Т. П. и А. А. П., и двамата от [населено място], обл.П. за отмяна на влязлото в сила решение № 110 от 26.02.2009 г. по гр.д.№ 1440/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 37 от 21.02.2008 г. по гр.д.№ 15233/2005 г. на Софийски градски съд, ТГ, І-5 състав и е прекратено производството по делото. Молителите поддържат, че с приемането на ТР № 2 от 06.06.2012 г. по дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС за тях е възникнал правният интерес да искат отмяна на влязлото в сила решение, тъй като в противоречие с постановките му, въззивният съд приел за недопустим иска им с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които търпят от смъртта на дъщеря им при ПТП на 16.05.2004 г. по вина на С. В., по съображения, че с удоволетворяване на правото им по чл.45 ЗЗД срещу застрахования водач чрез подписване на споразумение, подлежащо на принудително изпълнение, се е погасило не само деликтното, но и прякото им право към застрахователя. Считат, че изводът на въззивния съд за недопустимост на иска е основан на ППВС № 7/77 г. и на постановени по реда на чл.290 ГПК решения, които са загубили значение предвид произнасянето на ВКС с тълкувателното решение по засегнатите въпроси, като фактически с него мълчаливо се отменят застъпените в тях неправилни постановки и по този начин се потвърждава съдебната практика в обратния смисъл, а това според тях обосновава приложното поле на чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Ответната страна [фирма], конституирана на мястото на ЗК [фирма] изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна на посоченото основание. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на посоченото основание е неоснователна. Хипотезата на чл. 303, т. 3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Необходимо е следователно влязлото в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, да е обусловено от задължителната за съда сила на пресъдено нещо по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт, с чиято отмяна се създава с обратна сила ново правно положение. Изложеното налага извода, че хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК предпоставя влязло в сила решение, с което правният спор е разрешен по същество, какъвто не е настоящия случай. На второ, но не по значение място, тълкувателните решения се издават с цел преодоляване на противоречивата практика по тълкуването и прилагането на една и съща правна норма и служат за ръководство на съдилищата, а не разрешават конкретен правен спор между отделни страни, поради което те не попадат в актовете, посочени в т.3 на чл.303, ал.1 ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с ТР № 2/2012 г. на ОСТК на ВКС въпросът за отстъпление от ППВС № 7/77 г. е счетен за свързан с поставените за разглеждане с него въпроси и възприетото по тях разрешение, но само относно възприетия с т.11. на ППВС № 7/77 г. начин на съединяване на конкуриращите се искове срещу застраховател и делинквент. Този въпрос обаче не е бил обсъждан, тъй като не е бил включен изрично в предмета на ТР № 2/2012 г. от Председателя на ВКС, внесъл искане за постановяване на тълкувателно решение само по въпроса за допустимостта на прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка "ГО” при уважен иск срещу делинквента иск по чл. 45 ЗЗД. Изложеното дава основание да се приеме, че изложените от молителите доводи имат характера на оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение поради неточно тълкуване на закона, която обаче не може да бъде преодоляна чрез отмяната му по реда на извънистанционния контрол по чл.303 ГПК. Неправилното тълкуване на закона, дори когато това следва от тълкувателен акт на Върховния касационен съд, не попада в нито едно от лимитативно изброените основания, при които единствено е възможна отмяната на влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. П. и А. А. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила решение № 110 от 26.02.2009 г. по гр.д.№ 1440/2008 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: