1 Р Е Ш Е Н И Е № 50067 [населено място] 29.06.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в открито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ АННА НЕНОВА при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1166/2022 год. и за да се произнесе , съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. К., против решение № 22/07.01.2022 г. по в.гр.д. № 1470/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 261785/15.12.2020 г. по гр.д. № 3187/2017 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за сумата над 96 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП от 16.07.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответника , по ЗЗ „ ГО „ на автомобилистите, лек автомобил. С касационната жалба се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 51 ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Касаторът твърди недооценяване на всички или в достатъчна степен на релевантните и установени по делото обстоятелства, значими за размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. С оглед претърпените от ищеца множество тежки травми, 17 броя операции в рамките на две години, като през целия период е изпитвал интензивни болки, продължителната рехабилитация, предстоящите операции за подмяна на тазобедрената става на всеки 10 години и възможните от това и от предходните интервенции усложнения, сигурната бъдеща интервенция за премахване на остеосинтетичните материали от лява глезенна става и лява длан, според касатора изключват присъденото обезщетение да отговаря на обществената представа за справедливо възмездяване. Съдът не е съобразил, че здравето на ищеца от най-млада възраст / 16 г. / е увредено завинаги, при призната 50 % трайна нетрудоспособност, като коренно е променен начина му на живот: намалена активност, отказ от пълноценно спортуване, обучение като частен ученик, в продължение на двугодишните оперативни интервенции. Твърди се и неправилно приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като изводът за съпричиняване е оспорен с аргумента, че към момента на удара касаторът се е намирал на пътното платно, в опит да запали мотопеда си, респ. е бил „водач„, по смисъла на пар. 6 т. 25 от ДР на ЗДвП, а не „пешеходец„, който е трябвало да се движи по тротоара, и като неоправдано пребиваващ на пътното платно е допринесъл за настъпване на ПТП. Оспорват се предпоставките за приемане на съпричиняване – поведението му, дори в нарушение на разпоредби на ЗдвП, да е способствало настъпване на вредата, предвид това, че делинквентът е управлявал автомобила под въздействието на алкохол, със скорост близо два пъти над разрешената за населеното място и въпреки неблагоприятни пътни условия. Ответната страна – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, оспорва касационната жалба. Намира, че въззивният съд не се е отклонил нито от казуалната практика на ВКС по приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД , нито от постановките на ППВС № 4/1968 г.. Поддържа правилност на извода на съда за доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, с позоваване на т. 7 от ППВС № 17/1963 г., съгласно което чл. 51 ал. 2 ЗЗД се прилага независимо от вината на увреденото лице. Акцентира на обстоятелството, че към датата на ПТП ищецът е бил непълнолетен и неправоспособен водач на мотопед и предвид това неправомерно намиращ се на пътното платно – в тъмната част на денонощието, с моторно превозно средство с неработещ двигател, разположено косо. Споделя за правилно становището на съдилищата, че поведението на ищеца следва да се съобразява в качеството му на пешеходец, по смисъла на чл. 107 т. 2 ЗДвП, извършил нарушения по чл. 113 и чл.114 ЗДвП. Третото лице – помагач на страната на ответника – Г. А. Н. – оспорва касационната жалба, като намира, че касаторът превратно възпроизвежда събрани по делото доказателства и ирелевира значението на разположението на намиращия се в държане на пострадалия мотопед - напречно на пътното платно, според заключението на автотехническата експертиза, с изключени светлини , в неосветена част от пътя, без светлоотразителна жилетка и каска. Страната се позовава на обстоятелството, че с оглед възрастта на пострадалия, не е следвало да пребивава навън без придружител - родител или друго, оправомощено да полага грижи за пострадалия лице , както и че е значима за изхода на спора проявената от родителя на същия небрежност по отношение възпрепятстване свободния достъп на ищеца до мотопеда, при положение, че е неправоспособен да го управлява. С определение № 50186/21.03.2023 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 от ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди ?“ Допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с оглед твърдяно противоречие с решения по т.д. № 2960/15 г. на І т.о., т.д. № 1398/14 г. и т. д. № 598/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС. Върховен касационен съд, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290 ал.2 ГПК , за да се произнесе съобрази следното : Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ. В исковата молба се сочи, че в резултат на ПТП от 16.07.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите, лек автомобил , ищецът е претърпял многобройни телесни увреждания : контузни рани на коремните органи, кръвоизливи в задния коремен отдел, разкъсвания на мезентериума, нарушение на целостта на червата, предизвикало перитонит /остър корем/, изкълчване на дясна тазобедрена става, охлузвания на главата на тазобедрената кост в областта на ставата, счупване на втората и третата кост на дланта на лявата ръка, открита фрактура на костта на хълбока, открита фрактура на костта на левия глезен, раздалечаване на пубисните кости. Претърпял е множество сложни операции в областта на таза и долните крайници, съпътствани от интензивни болки и страдания. Тежката кръвозагуба, довела до критични нива на хемоглобин, е предпоставила сериозно животозастрашаващо състояние. Твърди се, че увреждането на тазобедрената става и подмяната й с изкуствена предпоставя множество бъдещи интервенции за подмяна / на всеки 10 г./ , довело е до скъсяване на крака / последващо заявено за преодоляно оперативно /, фрактурата на глезена трайно е затруднила движението на ищеца, а разделянето на пубисните кости затруднява значително сексуалната функция. Лечението и възстановяването на ищеца се твърди неприключило и към момента на подаване на исковата молба. Твърди се, че уврежданията са променили начина на живот на ищеца – не може да се движи бързо, да спортува активно, изолирали са го от нормалната му социална среда. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 150 000 лева. Претендират се и имуществени вреди – разходи за лечение и медицински консумативи, в която част касационно обжалване на въззивния акт не е допуснато. Относно деликта се твърди, че на 16.07.2016 г. в [населено място], при управление на л. а. „Фолксваген голф“ в пияно ,състояние, в тъмната част от денонощието, Г. Н. предизвиква ПТП, удряйки ищеца, докато бута мотопеда си по пътното платно, в близост до лявата ограничителна линия в посока [населено място] – София . Ответното дружество оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността му в претендирания размер, като неотговарящ на действителния размер на вредите. Противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като, бутайки мотопеда по пътното платно, не се е движел възможно най-вдясно, върху пътния банкет или по тротоара. С допълнителната искова молба ищецът е оспорил съпричиняване, предвид поведението си в пълно съответствие с чл. 107 т. 2 от ЗДвП – движение противоположно на посоката на движение на увреждащото МПС и възможно най – близо до лявата граница на пътното платно по посоката си на движение. Оспорил е възможността за придвижване с мотопеда на място, различно от пътното платно. По искане на ответника делинквентът Г. А. Н. е конституиран като трето лице – помагач и е приет за разглеждане предявен срещу същия , като частичен – за 40 000 лева - обратен осъдителен иск. С влязло в сила споразумение по НОХД № 267/2017 г. по описа на РС- Берковица, сключено с подсъдимия Г. Н., е установено деянието, противоправността му и вината на дееца : престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 и пр. 3 б.“А“ вр. с чл. 343 ал. 1 вр. с чл. 342 ал. 1 НК – причинена по непредпазливост средна телесна повреда, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 20 ал. 2 , чл. 21 ал. 2 ЗДвП. В представения протокол за ПТП е отразено придвижване на пострадалия в посока противоположна на движението на увреждащото МПС, на около 50 см. от левия бордюр. Приетата по делото САТЕ установява, че МПС се е движело с 86 км./ч., при разрешена за пътния участък 40 км./ч., като с оглед конкретните условия и при шофиране на къси светлини, водачът е имал време да възприеме ищеца от порядъка на 2,3 до 2,5 секунди и време за реакция от 1,4 секунди, която не се повлиява от скоростта на автомобила, но се повлиява от конкретното състояние на водача. Установеното алкохолно опиянение вещото лице сочи да увеличава времето за реакция, средно с около 30 %, т.е до 1,82 сек.. Независимо от последното, при управлението на къси светлини и с превишената за участъка скорост, вещото лице определя удара като непредотвратим. При управление с разрешена за участъка скорост, независимо от установеното алкохолно опиянение на водача, ударът е бил предотвратим. Според експерта, светещите фарове на автомобила ищецът е могъл да възприеме от около 150 м. отстояние, което е било достатъчно за да се изтегли от пътното платно. Според габаритите на мотопеда е възможно разположение на гумите на разстояние 10 см. от бордюра / не по-малко /. Наслагвайки това минимално възможно отстояние, към размера на тялото на пострадалия и на мотопеда , вещото лице получава отстояние на дясната част от тялото на ищеца на около 1 м. от бордюра, т.е. в коридора на движение на автомобила, поради което - при движението му в тази част на пътното платно, бутайки мотопеда – ударът е бил непредотвратим. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е имал качеството на пешеходец, по смисъла на чл. 107 т. 2 ЗДвП и като такъв е в нарушение на чл. 108 ал. 1 ЗДвП , тъй като не се е движел по тротоара, наличието на какъвто и възможното му използване е установено по делото. Преценявайки вида, броя и тежестта на извършените от водача на лекия автомобил нарушения, съгласно сключеното в наказателното производство споразумение, обвързващо го съгласно чл. 300 ГПК, съдът е определил съпричиняване от пострадалия в размер на 20 %. За установяване на претърпените болки и страдания е разпитан като свидетел бащата на ищеца - И. К., който споделя, че в периода на първоначално диагностициране на увредите синът му изпитвал непоносими болки / пищял и се гърчел /, описва последвалите операции, една от които изключително сложна - ротация на тазобедрена става,както и последвалата рехабилитация, съпътствани от постоянни болки. Сочи настъпили усложнения: от коремната травма – срастване на червата, предпоставило нова операция с продължителен период в реанимация, което окончателно сринало детето му физически и психически; от операцията на тазобедрената става – задържане на течност, предпоставило нова операция по изчистването й, а последващо – и подмяна на ставата , провокиран проблем с мускулите /съкращаване / и скъсяване на крайника с 2 см., последващо коригирано, поставяне на поясно-крачен гипс за 2 месеца, с цел избягване на ендопротезиране - неуспешно. Последното препятствало своевременното нормално раздвижване на крайника, вече препоръчано с до 20 % - 30 % натоварване. Свидетелят акцентира на негативното отражение на уврежданията и лечебния процес, съпътствани с „големи мъки„ , върху психиката на сина си, вкл. предвид продължаващото все още възстановяване : продължава да накуцва, 4 - кратно възстановява способността си да ходи, преустановил е активното си спортуване / лека атлетика, вкл. състезателно, преди увреждането /, преминал на частно обучение за двугодишен период и много страдал от невъзможността да общува със съучениците си. Свидетелят твърди, че едва към м. април 2018 г., или година и половина след получаване на травмите, на сина му е било позволено да спи на една страна, единствено по гръб дотогава , което свидетелят отчита за сериозно неудобство. Споделя, че първите 6 месеца Г. изцяло разчитал на неговата помощ, за обслужване на всички свои нужди, допълнително затруднено от обстоятелството, че не можел да седне и не можел да свива крака си в ябълката на тазобедрената става. Назначената СМЕ потвърждава заявените с исковата молба увреждания, възпроизведени с медицинската им терминология ,като обстойно описва предприетите множество оперативни интервенции и последвалите усложнения. В сключеното по наказателното дело споразумение увредите са достъпно описани, като: контузия на корема с кръвоизлив в коремната кухина, разкъсване на опоръка и нараняване на тънкото черво - увреждания причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота; изкълчване на дясна тазобедрена става, разкъсно – контузна рана на десен долен крайник и повърхностно счупване на главата на дясна бедрена кост, открито счупване на лява хълбочна кост, открити счупвания на леви скочна и ладиевидни кости, счупване на трета кост на пестницата на лява ръка. Съчетаните травми са довели до хеморагичен шок - разстройство на здравето, временно опасно за живота. На десния долен крайник е поставена изкуствена тазобедрена става, като движенията в същата са ограничени, предвид усложненията, получени от тежката травма в тази област, множеството оперативни интервенции и обездвижването от 40 дни, с поставения поясно - краков гипс, с цел да се избегне – неуспешно – последващото ендопротезиране. До последното – извършено с операция на 20.07.2018 г., т.е. две години след увреждането - търпимите от пострадалия болки са били с много висок интензитет. Тежката вътреставна увреда на лявата глезенна става – лекувана чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза - е предпоставила пълно обездвижване, въпреки че костната структура е възстановена анатомично. Дланните кости на левия горен крайник са зарастнали анатомично. По отношение коремната травма ищецът спазва строг хранителен режим. Вещото лице сочи, че поради тежката съчетана травма не може да се твърди с категоричност кога се очаква да настъпи пълно възстановяване, както и че тежките вътреставни, а и коремните увреждания могат да доведат до бъдещи усложнения, съответно описани. Експертизата не потвърждава данни за увреда на пикочо-половата система. Посочва предстоящи оперативни интервенции за изваждане на остеосинтетичните материали от лявата глезенна става и лявата длан. Въз основа на свидетелските показания и заключението на СМЕ първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението от 120 000 лева и приспадайки 20 % съпричиняване е присъдил 96 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд, сезиран по жалби на двете страни, по същество е формирал изводите си върху събраните в първата инстанция доказателства относно механизма на ПТП в частта, относима и за касационното производство, в рамките на поддържаните от касатора оплаквания за липса на съпричиняване, претърпените от ищеца, вследствие същото травматични увреждания, лечението им и последиците за живота му. Констатирал е, че предходният състав в достатъчна степен е отчел всички обстоятелства, които са от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и е посочил като такива единствено : претърпени множествено тежки и сложни операции, многократно и продължително болнично лечение, като от момента на увреждането и до последната оперативна интервенция - ендопротезиране на дясна тазобедрена става, болките и страданията са били с голям интензитет, както и определена 50% трайна неработоспособност, вкл. в аспект на младата възраст на ищеца . Съобразил е предстоящите операции за изваждане на остеосинтетичните материали от лява глезенна става и лява длан, както и „прогнозата“ за усложнения, инфекции, възможно поставяне на изкуствен глезен, смяна на изкуствената тазобедрена става, износваща се след 10 години, евентуални усложнения от увреждането на коремните органи. Преценени в съвкупност всички тези обстоятелства, съобразно икономическите условия към момента на увреждането, са мотивирали съда да потвърди справедлив размер на обезщетението от 120 000 лева. Споделени са и изводите на първоинстанционния съд, за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия от 20 %, тъй като към момента на настъпване на деликта същият се е намирал неправомерно на пътното платно / бидейки неправоспособен водач, бутащ мотопед с неработещ двигател, при това разположен косо на пътното платно, обуславящо качеството му на пешеходец, по смисъла на чл. 107 т. 2 ЗДвП/, в нарушение на чл. 108 ал. 1 ЗДвП. По правния въпрос : Както се сочи в решенията, обосновали допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване / по т.д.№ 1398/2014 г. и т.д.№ 598/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС / , за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадал от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, като : характера и тежестта на уврежданията, продължителността и интензитета на преживените болки и страдания, емоционални преживявания в причинност с физическото увреждане, приключило ли е възстановяването на пострадалия и до каква степен , а ако не е - прогнозите за възстановяването му, като изложи съображенията си за това в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на тези, обективно съществуващи и специфични за всяко дело обстоятелства, преценими поотделно и в съвкупност. При определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ вр. § 27 ПЗР КЗ. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не се е обосновал с всички установени и релевантни към определяне на обезщетението обстоятелства, а други, макар съобразени, не е оценил в достатъчна степен. Така съдът е съобразил многократните, тежки и сложни оперативни интервенции , съпътствани за продължителен - двугодишен - период от време с интензивни болки и страдания и признатата 50 % трайна нетрудоспособност на ищеца, с акцент на изключително ранното й настъпване в живота му. Не е оценил в достатъчна степен обхвата на претърпените множество увреди и тежестта от кумулативното им, взаимно затрудняващо и удължаващо необходимото време за всяка от тях, лечение , съпътствано с множество усложнения – досежно коремната травма и операцията на тазобедрената става, съдържанието на търпимите от това болки и страдания с изрично посочен от вещото лице много висок интензитет, вкл. емоционални такива – от възникналата временна опасност за живота / получен хеморагичен шок от съчетаната травма /, от наложилите се многократни „прохождания„, вкл. предвид неуспешно предприети лечебни подходи, съпътстващи допълнително усложнилия се лечебен процес / поясно - крачен гипс /. Изобщо не са посочени, като оценени при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, установените по делото дискомфорт и негативни изживявания на пострадалия, предвид причинени от уврежданията и възстановителния процес изключителни неудобства : от продължителните болнични престои, от ограниченията в позицията за сън, от спазването на строг хранителен режим, от продължителния / 6-месечен / период на зависимост от чужда помощ за обслужване на ежедневни физиологични и битови нужди, от наложилото се отклоняване от училище / обучение като частен ученик за двугодишния период на интензивно оперативно лечение и възстановяване / и изолиране от обичайната социална среда, вкл. предвид конкретната, лесно травмираща се и податлива на емоционални сривове, възраст на ищеца, от необходимостта да се откаже от присъща му преди травмата спортна активност, от неяснотата относно възможността за пълно възстановяване и необходимото за това време. Неправилно съдът е съобразил в обхвата на обезщетението възможни, но бъдещи и несигурни като настъпване усложнения, за които , при евентуалното им възникване ищецът би имал право на обезщетение от ексцес. Правилно,обаче, са съобразени, като бъдещи, но сигурни, търпимите болки и страдания от премахване на остеосинтезите на лява глезенна става и лява длан. Във всички случаи, множеството увреди, както поотделно, така и особено в съчетаването си създали значителни и продължителни неудобства за ищеца / едновременно обездвижени долни крайници и един горен крайник / , изключително ранната възраст на ищеца, предпоставяща по-голяма психическа ранимост от болките и страданията, а и с оглед неяснотата относно възможността за пълно възстановяване и определената 50 % трайна нетрудоспособност за срок от 2 години, считано от 17.07.2017 г., предпоставят сериозен и продължителен житейски дискомфорт, който не е бил подобаващо оценен, в съответствие с обществената представа за справедливост. Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства поотделно и в съвкупност и съобразно социално - икономическите условия към момента на увреждането, според настоящия състав справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 150 000 лева, колкото е претендирано от ищеца. Несъстоятелни са доводите на касатора за неправилно приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Същите се основават на несъобразени от съда показания на свидетелката К. А.: че към момента на удара ищецът се е опитвал да запали мотопеда и да продължи движението си с него, а не го е бутал, поради неизправност. Така от една страна се твърди несъобразяване на съда с изричен довод на ищеца, основан на този, установим от показанията факт, а от друга – несъстоятелност на извода за съпричиняване, ако би бил съобразен този факт, с оглед дефиницията за „водач„ в пар. 6 т. 25 от ДР на ЗДвП , в относимата й част: „ Водач е лице, което управлява ППС …„ . Логиката на касатора е, че опитвайки се да запали превозното средство, вече е имал качеството „водач„, а не „пешеходец„, с което е обоснован извода за съпричиняване. Разпита на св. К. А. е поискан за установяване дали мотопедът, към момента на удара, е бил разположен успоредно на пътното платно или косо, в аспект на това на какво разстояние навътре в пътното платно се е намирал пострадалият. Св. А. действително е потвърдила опити на пострадалия да запали мотопеда, но е заявила разположението му напречно на пътното платно към момента на удара – предницата на мотопеда към осевата линия. Същевременно свидетелката е потвърдила, предходно спрямо удара , местонахождение на мотопеда и на тротоара, което опровергава възражението на ищеца за невъзможност същият да бъде ползван. Въззивният съд е съобразил показанията й за обстоятелството, за установяване на което са били поискани в процеса и което е отчел за значимо относно съпричиняването - начина на разположение на мотопеда, макар да не е намерил за оспорено качеството „пешеходец„ и да е извел съпричиняването и от други установени обстоятелства. Налице е изричен въззивен довод, за съобразяване на показанията във връзка с неправилно възприетото за ищеца качество „пешеходец„. С оглед възприетото от съда разположение на мотопеда, обаче, изводът дали ищецът е имал качеството „водач„, а не пешеходец, не обуславя различен правен резултат относно извода за съпричиняване, с оглед задълженията за водача, въведени с чл. 94 ал. 3 ЗДвП. Ако се приеме, че ищецът тепърва е потеглял с мотопеда си, то неговото местоположение е следвало да бъде като такова за „ престой или паркиране „ или според преждепосочената разпоредба – най - вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Потегляйки ищецът не е имал това местоположение – сам твърди движение в посока обратна на движение на увреждащото МПС, а свидетелските показания и заключението на САТЕ потвърждават разположение различно от успоредно на осевата линия и най-вдясно на платното за движение, попадащо в коридора на придвижване на автомобила. Ако пък се съобразят показанията на свидетелката А., че се е касаело за многократно неуспешно запалване на мотопеда, то очевидно се касае за хипотеза на неизправно ПТС, което е изисквало поведение на ищеца, съгласно чл. 101 ЗДвП . Доколкото сам твърди в исковата си молба ,че е бутал мотопеда по пътното платно, то съобразно ал.2 на същата разпоредба ищецът е бил длъжен за вземе всички необходими мерки за безопасността на движението. Очевидно установените в съвкупност обстоятелства - косо разположение на мотопеда спрямо платното за движение към момента на удара, в посока обратна на движението на увреждащото МПС / срещу него /, на отстояние 1,25 м. от десния бордюр ,в обхвата на коридора за движение на автомобила / разпит на вещо лице в с.з. от 24.11.2020 г. /- не обосновават извод за адекватно взети обезопасителни мерки. При това, самият ищец в допълнителната такава е твърдял съблюдаване на поведението си именно в качеството на пешеходец и съгласно предвиденото в чл. 107 ЗДвП. С пребиваването си на пътното платно, с разполагане в обхвата на коридора за движение на автомобила на делинквента, ищецът е съпричинил вредоносния резултат, независимо дали би бил преценен като пешеходец или като водач. Касационно обжалване по жалбата на ответника, относно размера на приетото съпричиняване, като силно занижен, не е допуснато и приетият размер от 20 % не подлежи на коментар, в аспект на завишението му, с оглед и други посочени от ответника и третото лице – помагач на ответника обстоятелства - неизползвани светлоотразителни знаци, светлоотразителна жилетка, липса на правоспособност за управление на мотопеда, неупражнен родителски контрол. Спрямо съобразените от въззивния съд обстоятелства относно съпричиняването, приетият процент не се явява завишен. Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното , за отхвърляне на иска над размера от 120 000 лева, като се присъди допълнително обезщетение от 24 000 лева / над присъденото от 96 000 лева /, ведно със законната лихва от 01.01.2017 г. / касационни доводи относно началния момент на акцесорната претенция не са въведени / до окончателното изплащане на обезщетението. Частичната отмяна на въззивния акт не предпоставя произнасяне по обратния иск, предявен като частичен и уважен в пълния му размер още с първоинстанционното решение. С оглед изхода на делото следва да бъде присъдено – съразмерно на присъдената допълнително в касационна инстанция сума от обезщетение за неимуществени вреди от 24 000 лева - адвокатско възнаграждение за защита в касационна инстанция, както и допълнително адвокатско възнаграждение за първа и за въззивна инстанции, определено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер от 1 500 лева с ДДС за всяка инстанция или общо сумата от 4 500 лева с ДДС – в полза на Адвокатско дружество „Милованови„ / с предходно наименование „ В. и Л.„ / , чрез адв. Г. В. – САК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 22/07.01.2022 г. по в.гр.д. № 1470/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 261785/15.12.2020 г. по гр.д. № 3187/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. И. К. иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ , срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за сумата над 96 000 лева и до размера от 120 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП от 16.07.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован при ЗД „ Бул Инс „ АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , на основание чл. 432 ал.1 КЗ , да заплати на Г. И. К. допълнително, над присъдените от първоинстанционния съд 96 000 лева, още 24 000 лева / иска да се счита уважен до размера от 120 000 лева / – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 16.07.2016 г. , причинено по вина на водача на застрахован при ЗД „Бул Инс„АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, ведно със законната лихва върху същата сума от 01.01.2017 г. до окончателното й заплащане. ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК и чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 3 ЗАдв, да заплати на Адвокатско дружество „Милованови„ / с предходно наименование „ В. и Л. „ / чрез адвокат Г. В. В. – САК, адвокатско възнаграждение в общ размер за трите инстанции от 4 500 лева с ДДС. Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ЗД „ Бул Инс „ АД - Г. А. Н.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: