Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.9
755_11_dec_290gpc_28zopdippd
Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
С., 04.05. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова и прокурор от ВКП. Саменова.,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 755 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност (К.) срещу въззивно решение от 18.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 1240 /2010 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 05.08.2010 г. по гр.д. № 172 /2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлено мотивирано искане на К. да се отнеме в полза на държавата имущество на стойност 268,709.50 лева, придобито от престъпна дейност от Ж. Ж. Ж., Е. Р. Ж. и Ж. Ж. Ж. (имуществото е описано в решението спрямо всеки от тримата).
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1562 от 13.12.2011 г. на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуално-правния въпрос : следва ли в производство по предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарение, за който е прието, че е обусловил извода на съда по съществото на спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изведения въпрос настоящият състав намира, че в производство по предявени искове по чл.28 ЗОПДИППД съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, за които ответникът по иска твърди, че са направили дарения в негова полза на имущества, които са предмет на спора или чрез които са придобити имуществата, предмет на спора. Тези доказателства се отнасят до факти, които са от значение за спора и са необходими в случаите, когато се оспорва извършването на твърдените в защитата на ответника дарения. При преценката на разполагаемите доходи съдът следва да съобразява и разходите на дарителите, за които по делото има доказателства, че са направени преди и към момента на даренията.
По спорния предмет и постановеното решение :
За да постанови обжалваното решение по жалба на К. апелативният съд е приел, че е сезиран с мотивирано искането на К. по чл.28 ЗОПДИППД, че ответниците Ж. Ж. и Е. Ж. са осъдени с влезли в сила присъди за престъпления, които попадат в приложното поле на ЗОПДИППД, че имуществото, чието отнемане се иска, е на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от закона, че са представени доказателства за придобиване на името на ответниците на движимите и недвижими имоти, че реализираните от ответниците приходи са в установен според изискванията на закона размер, който е много по-малък от установения размер, необходим за издръжка и за придобиване на имуществото, че ответниците следва да установят законен източник за средства в размер на 1,483 м.м.р.з. и по делото са събрани свидетелски показания (на бащата и брата на първия ответник (и дядо и чичо на втория) и майката и сестрата на ответницата), от които може да се направи категоричен извод, че придобитото движимо и недвижимо имущество е със законни средства (дарения от свидетелите, първият от които е получил наследство от САЩ, което се потвърждава по делото от удостоверения и извлечения от банкови сметки и от заключение на вещо лице, а третата е получавала доходи от отглеждането на цветя) и от дарения на парични средства по време на сватбено тържество. Съдът е приел, че може да кредитира показанията на свидетелите, които е приел за логични, последователни, непротиворечиви и в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Въз основа на това съдът е приел, че презумпцията за придобиване на процесното имущество със средства от престъпна дейност е оборена и исковете са неоснователни.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното:
Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Ответниците Ж. Ж. и Е. Ж. оспорват основателността на касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура в откритото съдебно заседание излага доводи за основателността на жалбата и иска уважаването на иска.
По оплакванията за неправилност настоящият състав намира следното:
Основателно е оплакването, че въззивният съд не е установил наведеното във въззивната жалба процесуално нарушение – че първоинстанционният съд във второто съдебно заседание на 16.03.2010 г. (л.650, том ІІІ) в нарушение на правилото на чл.147 ГПК е приел писмени доказателства за обстоятелства, за които ответниците не твърдят и не доказват, че са нови и нововъзникнали. Доказателствата са извлечения от банкови сметки на Ж. Ж. (баща и дядо на първия и третия ответници). Изводът на първоинстанционния съд, че с тези доказателства (не са обсъждани поотделно) се окомплектова преписката на ответниците по установяване на доходите за изследвания период без обсъждане и установяване на предпоставките на чл.147 ГПК е в нарушение на разпоредбата. Като не е установил нарушението на процесуалния закон по изричен довод във въззивната жалба на К. (на л.5) и е основал решението си на тези доказателства, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на решението му.
Основателно е оплакването, че въззивният съд е кредитирал свидетелите на ответниците въпреки тяхната заинтересованост, тъй като те са майка и баща и брат и сестра на двама от ответниците и дядо и чичо на третия и са заинтересовани от изхода на делото в тяхна полза, а показанията им за извършени от тях и от други лица в полза на ответниците дарения не се подкрепят от други доказателства по делото, нито са събрани доказателства за придобиването от тях на средствата, които твърдят, че са дарили (този извод ще бъде обоснован по-долу). Въззивният съд е нарушил правилото на чл.172 ГПК.
Основателно е оплакването за необоснованост на изводите на въззивния съд, че бащата на единия от ответниците е разполагал с паричните средства към моментите, в които се твърди, че е правил дарения, като въззивният съд не е съобразил деноминацията на лева за отделни посочени от него парични стойности и не е съобразил, че част от наличните средства са след придобиването на имуществото и следователно с тях не може да се обясни придобиването му (този извод ще бъде обоснован по-долу).
При тези изводи за касационните основания и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд, настоящият състав на основание чл.293 ГПК, следва да разгледа спора по същество.
По съществото на спора :
Ж. Ж. Ж. е осъден с влязла в сила на 09.08.2008 г. (л.64 от том І от делото на ПОС) присъда от 24.07.2008 г. по н.о.х.д. № 1090 /2008 г. на ПОС (л.32 – 64 от том І) за престъпление по чл.308,ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.308,ал.5, изр.2, предл.1 и чл.321,ал.1 НК – в съучастие като съизвършител с Е. Р. Ж. за съставяне и преправяне при условията на продължавано престъпление на неистински български и чуждестранни официални документи - документи за самоличност, за завършено образование и за придобита квалификация свидетелства за управление на МПС, контролни талони и други, за изготвянето, държането и укриването на предмети, материали и оръдия – паспорти, бланки, файлове за персонализация на лични карти на П., Испания и България и др.с цел документите да бъдат използвани за имотна облага, което попада в приложното поле на чл.3,ал.1,т.20 ЗОППИППД.
Недвижимите имоти, движимите вещи и средства по банкови влогове, чието отнемане се иска, са придобити на името на ответниците през проверявания период от време 1998 – 2008 г. и от дома на първите двама ответници са иззети с протокол за претърсване и изземване от 03.07.2007 г. парични средства в описани с номинал и серийни номера купюри в общ размер 14,400 евро и 730 щатски долара.
Със заключение на ССЕ е установено, че през проверявания период от време разходите на ответниците са повече от техните доходи с 1483.44 минимални работни заплати, за които те следва да установят законен източник.
Ответниците целят да установят, че са придобили тези средства от дарения в тяхна полза от бащата на първия ответник и дядо на третия, от семейството на ответницата и от роднини и гости на сватбеното им тържество.
За доказване на даренията са събрани гласни доказателства, а за притежаваните от бащата на първия ответник парични средства, депозирани в банкови влогове са събрани писмени доказателства и е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Свидетелят Ж. Ж. Ж. (л.589,стр.2, том ІІ на делото на ПОС) баща на Ж. Ж. Ж. и дядо на Ж. Ж. Ж. твърди пред съда, че той е платил цената на придобития от първия ответник през 2002 г. апартамент , заплащал е разходите на домакинството му от 1990 г. до 2003 г., дал му е пари за придобиване на лека кола и му е дал всички средства, с които се е издържал и се е издържало семейството му, за които уточнява, че са между 150 и 200 лева (месечно). Свидетелят е заинтересован от изхода на спора в полза на сина си, снаха си и внука си, показанията са за изгодни за тях обстоятелства и съгласно правилото на чл.172 ГПК, за да бъдат те кредитирани от съда, следва да се подкрепят от други данни по делото.
В тази част показанията се подкрепят от показанията на останалите доведени от ответниците свидетели : И. С. Р. (л.590, том ІІ на делото на ПОС), майка на ответника Е. Ж.; С.Р. М. (л.675), сестра на ответницата Е. Ж., С. Ж. Ж. (л.669), брат на ответника Ж. Ж. и чичо на ответника Ж. Ж.. Тези свидетели твърдят същото: че свидетелят Ж. Ж. е купил двата апартамента и е заплащал издръжката на ответниците през проверявания период от време. Не твърдят, че имат преки впечатления за това. Тези свидетели също са заинтересовани от изхода на спора в полза на дъщеря си, сестра си, брат си, снаха си, зет си, племенника си, показанията са за изгодни за тях обстоятелства и съгласно правилото на чл.172 ГПК, за да бъдат кредитирани от съда, следва да се подкрепят от други данни по делото.
Показанията на свидетеля Ж. Ж. следва да бъдат кредитирани за твърденията за неизгодните за ответника Ж. Ж. обстоятелство, че му е продал апартамента, придобит на негово име през 2007 г., което се различава от твърдението на ответниците, че е дарил парите за придобиването му, както и че не разполага с никакви документи, от които да е видно, че е заплатил от банковата си сметка продажната цена на купеното на името на Ж. Ж. жилище.
С оглед дадения по-горе отговор на изведения въпрос съдът намира, че следва да обсъди с какви средства е разполагал свидетелят Ж. Ж. преди и по време на проверявания период от време, от какви източници ги е придобил и какви са били направените от него разходи.
С оглед приетото по-горе за допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение – че въпреки оплакването във въззивната жалба не е установил събирането от първоинстанционния съд на писмени доказателства, по отношение на които е настъпила преклузия, а вместо това е основал изводите си по същество на тях, и с оглед изричен довод в касационната жалба, настоящият състав следва да не обсъжда представените и приетите във второто съдебно заседание писмени доказателства за банковите влогове на свидетеля Ж. Ж..
Съдът следва да обсъди приетото основно (л.641 и сл.) и допълнително (л. Л.664 и сл.) заключение на ССЕ за наличието и движението на средствата по банковите влогове на свидетеля Ж. Ж..
От допълнителното заключение е видно, че през проверявания период свидетелят Ж. Ж. е имал :
Открити банкови сметки в периода до 31.12.1998 г., когато остатъкът по тях е бил в размер на 11.87 деноминирани лева – размер, който е без значение за придобиване на процесното имущество;
Открита на 19.11. 2001 г. в Банка Х. сметка в щатски долари, в която на 01.01.2002 г. е внесена като начално салдо сумата 9,981 щ.д., не е посочен произход и основание, и на 05.03.2002 г. е изтеглена сумата 9,990 щ.д., в левова равностойност 22,302.126 лева, следваща сума е внесена на 04.06.2002 г.
Не са представени доказателства за произхода на вложената по банкова сметка сума 9,981 щ.д., поради което и поради липса на други доказателства за това твърдението на ответниците и свидетелите, че произхожда от наследство в САЩ, не е доказано не следва да бъде прието за установено. Ответниците и свидетелят не сочат друго основание за произхода на средствата (друго придобивно основание), по това време Ж. Ж. е на 62 години (на пенсионна възраст) и не са събрани доказателства за трудови доходи или търговска или стопанска дейност, от които да е могъл да придобие паричната сума, която е вложил два месеца преди да изтегли, поради което и изводът, че я е спечелил е житейски нелогичен.
Следва да се отбележи и че изтеглената в долари сума в размер на равностойността на 22,302.126 лева е все пак по-малка от посочената в нотариалния акт от 15.03.2002 г. (л.292, т.ІІ) продажна цена в размер 26,510.60 лева – съответна на данъчната оценка на апартамента, от която Държавата в лицето на К. не е обвързана (както е прието в решение № 671 /09.11.2010 г. по гр.д. № 875 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК) и още по-малка от действителната пазарна стойност 38,362 лева (видно от заключение на в.л. на л. 577 и на л. 640, том ІІІ), че ответниците не сочат от къде произхожда разликата, поради което крайният извод е, че ответниците не са доказали, че продажната цена на този апартамент е заплатена с парични средства, придобити от свидетеля Ж. Ж. и дарени на първия или на първите двама ответници.
Автомобилът Волво е придобит на името на Ж. Ж. на 18.04.2002 г., както беше отбелязано преди това и преди покупката на първия апартамент от откритата от Ж. Ж. банкова сметка е изтеглена сума, която е по-малка дори от данъчната оценка на процесния апартамент, а следваща сума не е внасяна 04.06.2002 г., не са посочени и представени доказателства за способ на придобиването и от Ж. Ж., поради което следва да се приеме, че автомобилът, за който е установено, че към момента на придобиването неговата действителна стойност е в размер на 7,409.53 лева (видно от заключение на в.л. заключение л. 586, т. ІІІ), не е купен със средства от тази сметка, както се твърди, съответно, че не е заплатен с парични средства, придобити от свидетеля Ж. Ж. и дарени на първия или на първите двама ответници.
Автомобилът Ситроен е придобит на името на Ж. Ж. на 24.10.2003 г., установено е със заключение на вещо лице, че неговата действителна стойност към момента на придобиването е в размер на 20,615 лева (видно от заключение на в.л. л.586) . Преди покупката му от сметката на Ж. Ж. в периода от 01.01.2003 г. до 04.09.2003 г. са теглени периодично различни суми пари, общият сбор на които е около 14,000 лева, които са по-малко от установената действителна стойност. Както и по-горе и тук следва да се приеме, че не е доказан способът за придобиването на вложените и изтеглени парични суми от Ж. Ж., не е доказано и дарението на тези суми (никой от останалите свидетели не твърди, да има непосредствени впечатления), не е доказано заплащането на цената на автомобила с тези суми, не е доказан произходът на останалата част от паричните средства, необходими за заплащането на пазарната цена.
Следва да се обобщи, че при недоказан правен способ за придобиване на парична сума, обстоятелството на влагането и по банкова сметка (в случая на името на Ж. Ж.) не доказва, че той е собственик на тези средства, а тегленето на парични средства в моменти, които предшестват непосредствено заплащането на цена за придобиването на вещни права, не е достатъчно доказателство за правния извод, че цената е заплатена с изтеглените парични средства.
Поради изложеното дотук следва да се приеме изводът, че не е доказано че апартаментът и двата автомобила, придобити през 2002 г. и 2003 г., са придобити с парични средства, придобити от Ж. Ж. и дарени на ответниците.
По отношение на придобития през 2007 г. апартамент на името на ответника Ж. Ж. Ж. : от изложеното в предишния абзац следва и извода, че не е доказано, че Ж. Ж. Ж. го е придобил през 2004 г. със собствени средства, преди да го продаде на своя внук Ж. Ж. Ж. с договор за покупко-продажба от 01.06.2007 г. (л.290, т.ІІ), по който продавачи са (свидетелят) Ж. Ж. Ж. и съпругата му М. С. Ж., а купувач е С. В. Р., съпруга на Ж. Ж. от предходен брак, сключен през 1990 г. и прекратен с развод през 1999 г. , която купува в полза на сина си ответникът Ж. Ж. Ж. – внук на продавачите (бенефициер), тогава непълнолетен,.за сумата 70,000 лева, при данъчна оценка 69,582 лева, чиято пазарна стойност към момента на придобиването е определена в размер на 76,431 лева (видно от заключение на в.л. на л. 577 и на л. 640, том ІІІ). Сделката попада в хипотезата на чл.9 ЗОПДИППД. Ответниците не са представили доказателства за доходите и имуществото, придобити от С. В. Р. преди сключването на сделката, .установено е и не се оспорва в отговора на исковата молба (л.454), че за периода от 2000 г. до 2007 г. тя не е подавала декларации по ЗДДФЛ, няма регистрирани трудови доходи и няма данни за осигурителен доход за периода от 1997 г. до 2008 г.. С оглед дадения отговор на изведения правен въпрос следва да се приеме, че не е доказано и че следователно С. В. Р. не е придобила парични средства в размер на пазарната стойност и на продажната цена на апартамента.
От другите събрани гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят И. С. Р. (л.590, том ІІ на делото на ПОС), майка на ответника Е. Ж., твърди пред съда, че тя и покойният и съпруг дарявали на дъщеря си Е. парични средства, които придобивали от производството и продажбата на цветя през периода 1986 – 2001 г., (бракът на първите двама ответници е сключен през 2000 г.), че самата свидетелка помагала с 5,000 лева, 10,000 лева и 20,000 лева, както и твърди че Е. и Ж. Ж. получили по време на сватбеното им тържество през 2000 г. дарения на пари от свидетелката, от сестрата на Е. и бащата на Ж., за които и казала дъщеря и Е., както за това, че свекърът на Е. Ж. Ж. им е купил апартамента през 2002 г. със средства от Америка и им помага с издръжката, за което и не твърди, да има непосредствени впечатления, твърдените обстоятелства са изгодни за ответниците и тъй като свидетелят е заинтересована от изхода на спора в тяхна полза и показанията не се подкрепят от други доказателства, освен от показанията на останалите заинтересовани свидетели, обсъдени по-долу, съгласно правилото на чл.172 ГПК не следа да бъдат кредитирани. В частта, с която свидетелят твърди, че ответниците са получили на сватбеното си тържество през 2000 г. дарения на парични средства от „общите гости”, в размер на 12,000 – 13,000 лева съгласно правилото на чл.164,ал.1,т.3 ГПК свидетелските показания са недопустими.
Свидетелят С. Ж. Ж. (л.669), брат на ответника Ж. Ж. и чичо на ответника Ж. Ж. свидетелства за това, че бащата на свидетеля Ж. Ж. Ж. купил през 2002 г. апартамента на Ж. Ж. и после го ремонтирал и обзавел (което дори ответниците не твърдят), през 2007 г. купил апартамента на Ж. Ж. (в тази част показанията противоречат на твърденията на продавача Ж. Ж., който не твърди, че сделката е привидна и прикрива дарение, а че е продал апартамента) издържал семейството на първия ответник с носени след 1980 г. от Америка пари в брой и за получените от първите двама ответници от дарения по време на сватбеното им тържество парични средства в общ размер на 20,000 лева, са твърдения за изгодни за ответниците обстоятелства, не се подкрепят от други доказателства освен от вече обсъдените показания на заинтересованите в полза на ответниците свидетели Ж. Ж. и И. Р., и съгласно правилото на чл.172 ГПК не следа да бъдат кредитирани.
Свидетелските показания на С. Р. М. (л.675), сестра на ответницата Е. Ж., също твърди, че знае че сестра и и зет и събрали около 12,000 лева от дарения по време на сватбата си и че бащата на първи ответник Ж. Ж. е купил апартамент на първия ответник и апартамент на третия ответник и заплаща консумативните им разходи. са за изгодни за ответниците обстоятелства, не се подкрепят от други доказателства освен от вече обсъдените показания на заинтересованите в полза на ответниците свидетели Ж. Ж. и И. Р., и съгласно правилото на чл.172 ГПК не следа да бъдат кредитирани.
Следва и изрично да се отбележи, че твърденията на свидетелите С. Ж. и светла М., че свидетелят Ж. Ж. е заплатил придобитият през 2007 г. от неговия внук Ж. Ж. апартамент, които следва да се тълкуват в смисъл, че покупко-продажбата е била привидна и е прикривала дарение, доколкото противоречат на твърденията на свидетеля Ж. Ж. и на тезата на ответника Ж. Ж. Ж., че цената е платена от неговата майка, пораждат съмнение както в добросъвестността на тези двама свидетели, така и в достоверността на показанията им като цяло.
Други доказателства за законни източници на средствата, с които са придобити недвижимите имоти, вещите и паричните средства по банкови влогове и в брой не са посочени и установени, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките, предвидени в чл.4 ЗОПДИППД за основателността на исковете :
Ответникът Ж. Ж. е осъден с влязла в сила присъда за престъпления, които попадат в обхвата на чл.3 ЗОПДИППД; недвижимите имоти, вещите и паричните средства са придобити през проверявания период на името на ответниците, втората от които е съпруга на първия, а третият е негов син, придобитото на имета на сина е по време, когато е бил непълнолетен, при съпоставката на приходите и разходите на ответниците за проверявания период се налага извод, че за придобиването на имуществото няма законен източник, т.е. може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност.
Придобитите на името на всеки един от първите двама ответници имоти и движими вещи са придобити по време на брака им по възмезден начин и следва да бъдат отнети от двамата, същото се отнася до паричните влогове, които са СИО по силата на чл.19,ал.3 и ал.1 СК от 1985 г. (отм.).
Предвид изложеното искът е основателен, а подадената от К. жалба следва да бъде уважена. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло, след което да бъде постановено ново решение за отнемане на процесното имущество.
При този изход на спора на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът Ж. Ж. следва да бъде осъден да заплати всички дължими за трите инстанции в производството държавни такси.
Представителите на К. не са претендирали присъждане на разноски, поради което в полза на комисията такива не следва да бъдат възлагани.
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 18.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 1240 /2010 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о. и потвърденото с него решение от 05.08.2010 г. по гр.д. № 172 /2009 г. на Пловдивския окръжен съд, го. Вместо това постановява:
ОТНЕМА в полза на държавата по искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,
І. на основание чл.4 и чл.10 ЗОПДИППД от Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], район „Ю.”, [улица], ет.4, ап.37, и от Е. Р. Ж. с [ЕГН], от [населено място], район „Ю.”, [улица], ет.5 :
апартамент № 40, в [населено място],[жк], на ул.Д. Т." № 84, в блок 1409, вх.Б, на 5 етаж, състоящ се от три стаи, столова - готварна, със застроена площ 93.62 (деветдесет и три цяло и шестдесет и две стотни) кв.м., заедно с избено помещение № 13, със застроена площ (точният израз е полезна) 6.75 (шест цяло и седемдесет и пет стотни) кв.м., ведно с 1,980 % (едно цяло деветстотин и осемдесет хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при граници: за жилището - ап.39, на Д., ап.41 на Я., отгоре, ап.49 на П., и за избеното помещение - изба 14 на Я., коридор, общо помещение, за придобиването на който е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.03.2002 г. № 81, том І, рег. № 1655, нотариално дело 74 /2002 г., съставен от нотариус с рег. № 229;
Лек автомобил марка „Волво", модел „850", с ДК [рег.номер на МПС] , рама № YVILS4502N2010408, двигател № B5204FS29111, цвят - син, закупен от Ж. Ж. Ж.;
Лек автомобил марка „Ситроен", модел "Евазион", с ДК [рег.номер на МПС] , рама № VF7 AFRHZA 12688914, двигател № PSARНZ1ОDYAN4033664, цвят - светло сив, закупен от Ж. Ж. Ж.;
Сумата от 219.31 лева, ведно с лихвите, в спестовна сметка в лева с IВAN BG 59 ВРВI 79244095663401, открита на 23.11.1998 г. в [фирма] ФЦ - П., с титуляр Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН];
Сумата от 7,706.17 лева, ведно с лихвите, в банкова сметка IВAN BG 26 KORP 9220 [ЕГН], открита на 11.07.2006 г. в Корпоративна търговска банка АД, ФЦ - П. с титуляр Е. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН];
Наличната сума по депозитна сметка в евро с IВAN BG 61 BUIВ 7836 2494 4225 ОО, открита на 04.07.2006 г. в [фирма], клон П. с титуляр Е. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН] с наличност към 10.10.2008 г. – 2,067. 33 евро с левова равностойност 4,043.28 лева (по фиксинга на БНБ за 10.10.2008 r.);.
Сумата от 14,400 евро и 730 американски долара (на САЩ), с левова равностойност общо в размер на 29,224.21 лева , иззети с протокол за претърсване и изземване от 03.07.2007 г. и запечатани в плик и предадени с протокол от 30.05.2008 г. от ст. дознател при ОД "Полиция" - П., Сектор „Б." на гл. с-т Г. М. - домакин при ОД "Полиция" – П., с описани в протокола номинали и серийни номера;
ІІ. На основание чл.9, във вр чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], район „Ю.”, [улица], апартамент №20, находящ се в [населено място], [улица], в източната част на шести етаж на жилищна сграда, построена в УПИ 11 - 2208, кв. 95, по плана на[жк], със застроена площ от 78.75 (седемдесет и осем цяло седемдесет и пет стотни) кв.м., с изложение север - юг, състоящ се от дневна-трапезария с кухненски блок, две спални, баня, тоалетна, антре и две тераси, при граници на апартамента: от север - дворно място и коридор, от изток - калкан, от юг - дворно място и апартамент №19 и от запад - стълбищна клетка, коридори и апартамент №19, ведно с изба № 4 с (полезна) площ от 3,89 кв.м., при граници на избеното помещение контур на сградата, изба № 5, коридор и изба № 3, както и 22 /871 ид. части от правото на собственост върху дворното място и 2,104 % ид.части от общите части, за придобиването на който е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 01.06.2007 г., с № 45, том ІІ, per.№ 05675, н.дело № 227, съставен от рег. № 136.
ОСЪЖДА Ж. Ж. Ж. да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК държавни такси по делото за всички инстанции в размер на 14,720 лева (четиринадесет хиляди, седемстотин и двадесет лева и 84 ст.).
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.