Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 22 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар Илияна Петкова и при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ от ВКП, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 660/2016 г. по описа на трето наказателно отделение на ВКС. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на чнд № 729/2015 г. на Варненски окръжен съд , отмяна на постановеното по него определение № 535/10.06.2015 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се твърди, че съдът е нарушил материалния закон като неправилно е заменил срока на наказанието „пробация“, включващо следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за две години и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 200 часа, с наказание „лишаване от свобода“ в съотношение „две към две“, вместо в предвиденото в закона съотношение „две към едно“- два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода, съгласно правилото на чл. 43а, ал. 2 НК. В откритото съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с мотиви за прилагане императива на чл. 43а,т.2 от НК и моли да бъде уважено искането за възобновяване като основателно, а делото върнато за ново разглеждане. Осъденият З. К. Б. и назначеният от съда за служебен защитник - адвокат Б. И. от САК се явяват лично. Защитата счита, че са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство, тъй като съдът е заменил два дни пробация с два дни лишаване от свобода, вместо правилното два дни пробация-един ден лишаване от свобода. Обръща внимание, че част от пробационните мерки са изтърпени и следва да бъде приспаднат срока на изтърпяната им част като при извършване на замяната за участва само неизтърпяната част от наказанието пробация. В своя лична защита осъденият Б. заявява, че поддържа казаното от адвоката, представя и писмена защита. В саморъчно написаната и представена в съдебно заседание писмена защита от осъденият не се съдържат аргументи и искания по настоящето дело. В нея подсъдимият Б. описва неотносими към процеса други деяния – телефонни измами, които не са предмет на делото, чието възобновяване се иска. В последната си дума моли съда да уважи искането на главния прокурор. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет непроверен по касационен ред акт по чл. 419, ал. 1 от НПК. Спазен е срокът по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането Е ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 10.06.2015 г., по чнд № 729/2015 г., Варненският окръжен съд е ЗАМЕНИЛ наложеното на З. К. Б., ЕГН [ЕГН] по нохд № 812/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Варна за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК наказание ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години“ и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 200 часа за срок от две календарни години“, постановено, с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ДВЕ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Варненска окръжна прокуратура е поискала тълкуване на определението, тъй като според нея замяната е осъществена в съотношение „две към две“, като едновременно поискала да се редуцира размерът на наказанието „лишаване от свобода“ с прилагане на съотношението „два дни пробация – един ден лишаване от свобода“. С определение от 29.06.2015 г. съдът е оставил без уважение искането на Варненска окръжна прокуратура за тълкуване на определението от 10.06.2015 г., с мотив, че наказанието е определено правилно, при спазване на изискването първо сроковете на няколкото мерки да се сумират и тогава спрямо получения сбор да се приложи редукцията в съотношение „две към едно“. В искането на главния прокурор не е указано коя величина е заменена с две години лишаване от свобода в съотношение „две към две“. (Също не е ясно защо е използван този израз, а не по-правилния „едно към едно“. Това би имало значение при нечетен брой на дните). При това положение съдът не може да провери дали действително твърдението в искането е вярно, защото една от величините – заменената, не е посочена. Тълкувайки съдържанието и логиката на искането обаче, както и въз основа на проверката на данните по делото, съставът на ВКС приема, че в искането се има предвид срока от две години, в който срок е трябвало да бъдат изтърпени и трите пробационни мерки ,формиращи заедно едно наказание. Действително, в чл. 43а, ал. 2 НК императивно е указано само съотношението на замяната: два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода, но не и по отношение какъв е срокът на наказанието пробация, която е съвкупност от мерки за контрол и въздействие, без лишаване от свобода, които се налагат, но винаги са най-малко две задължителни и биха могли да бъдат с различна продължителност / арг. от чл. 42а, ал. 2,т.т.1 и 2, вр. с ал. 3 от НК. Несъмнено, от прочита на ясно разписаната норма, на съда е оставена свободата да преценява дали да замени изцяло или отчасти пробацията, респ. - всички мерки или част от тях. Текстът на чл. 43а от НК, обаче, не указва да се приспадне изтърпяната част от мерките. Но може да се приложи аналогия на закона от уредбата в чл. 25, ал. 3 НК, съответно от правилото, посочено в чл. 228, ал. 2 ЗИНЗС. Въпросът, който е следвало да бъде решен от съда по същество по чнд № 729/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд е бил - какъв е срокът на наказанието пробация, когато са определени повече от една мерки и то с различна продължителност ? Дали за срока на всяка мярка поотделно се прилага правилото за редукция „две към едно“ или това се прави само за мярката с най-дълъг срок? Отговорът се състои в принципното положение, че пробацията представлява едно наказание, независимо от броя на отделните мерки за въздействие. Ето защо, отделните мерки не подлежат на групиране, а всяка мярка подлежи на изтърпяване, а не само най-тежката от тях, но мерките се изпълняват едновременно във времето. На осъдения Б. са наложени три пробационни мерки и в своята цялост трите мерки съставляват определеното на осъдения наказание като на изтърпяване подлежат и трите едновременно. Това обаче не означава, че сроковете, в които съдът е определил да се изтърпява всяка една от мерките, могат да се сумират. Това е недопустимо. В противен случай ще се стигне до надвишаване горната граница на максималния срок на съответната пробационна мярка, който не може да е повече от три години. В други случаи може да се стигне до надвишаване размера на предвиденото в съответния състав на престъпление наказание лишаване от свобода, когато се пристъпи към замяна на пробацията с лишаване от свобода. Видно от мотивите на атакуваното определение първостепенният съд не се е съобразил с периода, през който осъденият е изпълнявал всяка от трите мерки, каквито данни има в приложената справка на стр. 6-та по делото. Вън от това, игнорирайки тези данни и без мотиви защо не е зачел изтърпяната част от пробационните мерки, а е заменил изцяло пробацията с лишаване от свобода, съдът е нарушил закона като неправилно е приложил съотношението – „два дни пробация за един ден лишаване от свобода“, предвидено в чл. 43а, т.2 от НК. Ето защо, искането за отмяна на атакуваното определение по реда на възобновяване на делото, е основателно и следва да бъде уважено. При новото разглеждане на делото, освен нормата на чл.43а, т.2 от НК, съдът трябва да спазва и следните принципни положения и правила, уредени в закона: Първо, размерът на наказанието лишаване от свобода не може да бъде по-голям с една втора от срока, в който съдът е постановил да се изтърпят определените пробационни мерки. Когато за отделните мерки сроковете са различни, за основа се взема най-дългият от тях. В тази ситуация по-краткият срок се вмества в по-дългия. Законът определя, че изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичането на пробационната мярка с най-дълъг срок (чл. 231, ал. 1 ЗИНЗС). Оттук е верен и изводът, че срокът на наказанието лишаване от свобода при замяна на пробацията, никога не може да бъде по-дълъг от година и половина. Второ, срокът на наказанието лишаване от свобода след замяната не може да надвишава размера на наказанието лишаване от свобода, което е предвидено алтернативно с пробацията в съответния текст, по който деецът е осъден. Трето, изтърпяната част от наказанието се приспада, като на редукция подлежи неизтърпяната част. Затруднение може да предизвика приспадането и замяната на мярката безвъзмезден туд в полза на обществото, която се определя в часове. Но тези часове труд също трябва да се положат в конкретно определен от съда срок, в рамките до три поредни години. Часовете следва да се превръщат в дни, тъй като на замяна подлежи срокът, а не часовете. Логиката на това твърдение е следната: Безвъзмездният труд е най-тежката пробационна мярка. В чл. 42а НК мерките са изброени във възходяща градация по тяхната тежест. И ако на замяна подлежи броят часове, при пълно неизпълнение в горния пример, това означава да се получат 15 дни лишаване от свобода: 240 се разделя на 8, колкото часа е един работен ден, получават се 30 дни, които като се заменят в съотношение две към едно – получават се 15 дни лишаване от свобода. Дори да се приеме условно, че един час безвъзмезден труд се равнява на един ден, ще се получат 240 дни, т.е. 120 дни лишаване от свобода. В същото време, за най-леката мярка, срокът на която също е две години, след замяната размерът на лишаването от свобода ще бъде една година. Очевидно ще се получи точно обратното на това, което законът има предвид, а то е безвъзмездният труд да бъде най-тежката пробационна мярка. Ето защо на замяна подлежи срокът. Положените часове труд трябва да се приспаднат в дни. Възможна е ситуация, в която осъденият да е изтърпял изцяло или отчасти някоя/и/ от мерките, а друга/и / – изобщо да не е изпълнил. В този случай съдът може да не замени целия срок на неизтърпените мерки като съобрази факта на изтърпяване на другите мерки. Ако осъденият е изпълнявал наказанието и по трите мерки в продължение на една година, тази една година следва се приспадне. В този случай размерът на лишаването от свобода не може да бъде повече от една година (взема се предвид тригодишният срок, станал двегодишен след приспадането), но може да бъде по-кратък. Предвид посочените правила, в конкретния случай размерът на наказанието лишаване от свобода след замяната не може да бъде повече от една година, а съдът е определил две години като изобщо не е коментирана мярката 200 часа безвъзмезден труд. Предвид тези съображения искането за възобновяване на делото е основателно и следва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по чнд № 729/2015 г. на Варненския окръжен съд, ОТМЕНЯ постановеното по него протоколно определение № 535 от 10.06.2015 г. и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, в стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: