Ключови фрази
обезпечение на бъдещ иск * иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * предпоставки за допускане на обезпечение * свързани лица

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

248

 

София, 16.04.2010 година

 

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

          ЧЛЕНОВЕ: красимира харизанова

МАРИО ПЪРВАНОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова

дело № 10/2010 година

Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК.

Образувано е по частни жалби срещу определението на Великотърновския апелативен съд № 297 от 24.ІХ.2009 г. по в.ч.гр.д. № 530/2009 г. за частично изменение на определението на В. Търновския окръжен съд от 9.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № С 8/2009 г. за допускане обезпечение на бъдещия иск на Комисията за у. на и. , придобито от престъпна д. (КУИППД) срещу К. Е. М. , “Н” Е. и К. В. М. от гр. Б.. Първата от тези частни жалби е подадена от “Н” Е. , представлявано от управителя К. М. и на “Н” Е. представлявано от изпълнителния директор К, както и в лично качество от К. Е. М. , в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдешия иск на КУИППД по Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна д. (ЗОПДИППД). Като предпоставка за допускане на касационно обжалване са формулирани въпросите дали КУИППД при направено искане за обезпечение по чл. 391 ал.4 от ГПК е необходимо да ангажира убедителни писмени доказателства, или обезпечение се допуска винаги с оглед наличие на наказателно производство по чл.3 от ЗОПДИППД. На второ място се поставя въпросът дали наличието на законни източници по смисъла на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД представлява критерий, който трябва да се изследва от съдилищата при преценка за наличието или липсата на обезпечителна нужда.

Втората частна жалба срещу същото въззивно определение на В. Търновския апелативен съд, подадена от КУИППД, поставя въпроса дали при допускане на обезпечителната мярка върху и. , което не може да бъде конкретизирано към момента на произнасяне на съда поради опасност от предприемане на действия за разпореждане, респ. укриване или прикриване на незаконния произход или на действителните права, от страна на придобилото това и. лице, за което съществува основателно предположение, че е придобито в резултат на престъпна д. , следва задължително да се посочи и конкретизира по вид, за да бъде уважено искането за обезпечаване. На второ място се изтъква, че при отмяната на определението на окръжния съд в частта, с което се допуска обезпечителна мярка – възбрана на имота в с. С., прехвърлен с нот.акт от 2008 г. от К. М. на неговата племенница – К. М. , съдът не е съобразил наличието на обстоятелствата по чл. 7 т.2 от ЗОПДИППД, а само е констатирал липсата на релевираната в чл. 8 ал.1 от същия закон родствена връзка между двете лица по сделката.

Тази частна жалба е била оставена без движение до внасяне на държавна такса в размер на 15 лв с разпореждане от 16. Х.2009 г., което е атакувано от КУИППД с молба № 3624/30. Х.2009 с изтъкнати съображения за недължимост на такава такса. Липсва постановен съдебен акт за връщане на частната жалба или за оставянето й без разглеждане. Поради това частната жалба на КУИППД № 3989/27. ХІ.2009 г. като процесуално недопустима по изложените в т.5 от Тълкувателно решение № 1/ 17.VІІ.2001 г. по тълк.гр.д. № 1/2001 на ОСГК на ВКС на РБ съображения следва да се остави без разглеждане.

Първите две частни жалби са подадени в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и са процесуално допустими. Съобразно разпоредбите на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК във връзка с чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираните въпроси отговарят на тези критерии и поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на касационните жалби по същество.

По частната жалба на КУИППД: На първо място тя касае отмяната на наложената от първоинстанционния съд обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот в с. С., представляващ УПИ ХV-1725 в кв. 55 по ПУП с. С. с площ от 3600 кв.м.с построените в нея двуетажна жилищна сграда със застроена площ 196 кв.м. и разгъната застроена площ 274 кв.м., както и втора жилищна сграда със застроена площ от 130 кв.м., а също и стопанска постройка-склад със застроена площ 360 кв.м. Посоченият имот, придобит от К. Е. М. чрез покупко-продажба с нот.акт от 1998 г. относно терена и впоследствие застроен с посочените сгради от собственика М. въз основа на надлежно издадени строителни разрешения, е бил прехвърлен с нот.акт през 2008 г. от М. на племенницата му К. В. М. срещу задължение за издръжка и гледане. Първата инстанция е допуснала обезпечение на бъдещия иск, който КУИППД ще предяви срещу К. Е. М. , “Н” Е. и К. В. М. с цена на иска 4 906 164 лв, представляващи равностойността на и. , придобито от престъпна д. , подлежащо на отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД, с определение № 339 от 9.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 688/2009 г. на В. Търновския окръжен съд, между които и възбрана върху този имот, предмет на възмездна сделка между М. М. Втората инстанция е отменила определението на окръжния съд по съображение, че родствените отношения между М са между роднини по съребрена линия от трета степен, докато нормата на чл. 8 ал.1 от ЗОПДИППД предвижда отнемане на и. по реда на този закон от роднини по съребрена линия до втора степен включително, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна д. , като знанието на лицата по ал.1 се предполага до доказване на противното. В случая обаче КУИППД се е позовавала при обосноваване на искането си за допускане на обезпечителните мерки по чл.22 от ЗОПДИППД и чл. 390 от ГПК на разпоредбата на чл. 7 т.2 от ЗОПДИППД, предвиждаща недействителност по отношение на държавата на сделки, извършени с и. , придобито от престъпна д. , когато са извършени възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна д. , или са придобили имуществото за неговото укриване или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. За наличие на предпоставките за приложение на нормата на чл. 7 т.2 от ЗОПДИППД може да се съди от данните в търговския регистър за “Н” Е. , учредено на 23.ІІ.2009 г., чийто едноличен собственик на капитала е К. В. М., а представител се явява К. М. , който е бил едноличен собственик на капитала на “Н” Е. , прехвърлен с договор за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129 от Търговския закон на 24.ІІ.2009 г. Членове на съвета на директорите на “Н” Е. са Б. П. П. , К. Е. М. и К. В. М.. Посочените писмени доказателства, приложени на л. 46-67 на въззивното производство, установяват съпричастност към бизнесделата на К. М. на неговата племенница К. М. , която се явява приобретател на създаденото след започване на процедурата по ЗОПДИППД търговско дружество. Поради това неправилно въззивният съд е отменил определението на В. Търновския окръжен съд относно допускане обезпечение чрез налагане възбрана върху имота в с. С., прехвърлен на К. М. с нот.акт от 3.VІІ.2008 г., представляващ дворно място от 3600 кв.м. представляващо УПИ ХV-1725 в кв.55 по ПУП на с. С. с построените в него две жилищни сгради и стопанска сграда- склад. За този имот обосновано е поддържано от КУИППД наличие на законните предпоставки по чл. 7 т.2 на ЗОПДИППД. При тези изложени съображения ВКС следва да отмени определението на В. Търновския апелативен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на КИУППД за налагане на възбрана върху посочения имот и вместо това да допусне поисканото обезпечение на бъдещия иск на Комисията срещу М. , “Н” Е. и К. М. и върху този имот.

Неправилно е определението на въззивния съд и в частта, с която е оставено без уважение искането за налагане на запор върху сметките на М. и на “Н” Е. във всички лицензирани банки в РБ. Касае се до обезпечение на бъдещ иск по ЗОПДИППД, а съгласно чл. 2 от този закон целите му са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна д. и предотвратяване разпореждането с и. , придобито от престъпна дейност. Вместо с наложен запор върху тези сметки да се предотврати евентуалното разпореждане на ответника по бъдещия иск по ЗОПДИППД с паричните средства по банковите сметки, В. Търновският апелативен съд е оставил без уважение молбата на КУИППД поради неконкретизиране на сметките и банковите учреждения, като по този начин е лишил Комисията от по-бърз и ефективен начин за постигане на целите по чл. 2 от ЗОПДИППД. Това е извършено при наличие на противоречива съдебна практика – чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по този въпрос, което обосновава отмяната на въззивното определение и в тази обжалвана от КУИППД част и пререшаване на спора с допускане на обезпечение и върху банковите сметки във всички лицензирани банки в РБ на посочените ответници М. и “Н” ЕООД.

По последния от релевираните въпроси в частната жалба на КУИППД за допускане на обезпечение върху машини, оборудване и съоръжения, с които се извършва производствена д. , собственост на “Н” Е. , без да са индивидуализирани и конкретизирани, жалбата е неоснователна. Без посочване на тези движими вещи е невъзможно да бъде наложен запор по чл. 397 т.2 от ГПК, защото съгласно разпоредбата на чл. 400 ал.1 пр.2 от ГПК в този случай са приложими правилата по чл.465-472 от ГПК, изискващи индивидуализация на вещите, предмет на запора.

По жалбата на “Н” Е. , “Н” Е. и К. Е. М. в лично качество, като представител на първото дружество и като изпълнителен директор на второто дружество: Допускането на обезпечителни мерки по раздел І на глава ІV на ЗОПДИППД се извършва при условията и по реда на ГПК, според разпоредбата на чл. 22 ал.2 от същия закон. В регламентираните в ЗОПДИППД производства по обезпечаване и отнемане на придобитите от престъпна д. имущества органите по глава ІІІ на този закон действат при упражняване на публичната власт на държавата по отношение на и. , придобито от престъпна д. - т.е. техните действия не са на равнопоставен субект в гражданско правоотношение и именно поради това те не дължат гаранцията по т.2 на чл. 391 от ГПК, както и държавни такси за производствата по този закон. Това обаче не би могло да има за последица невъзможност да се упражнят правата по чл. 21 и сл. от ЗОПДИППД при отсъствие на убедителни писмени доказателства по т.1 на чл. 391 от ГПК. Възложените на КУИППД правомощия са предназначени да се постигнат целите по чл.2 от ЗОПДИППД в защита на обществения интерес, което от своя страна не трябва да се тълкува като ограничение във възможностите за допускане на обезпечителни мерки само при случаите на наличие на убедителни писмени доказателства по т.1 на чл. 391 от ГПК.

Установяването на законен източник на средствата за придобиване на имуществото по чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД не е относимо към обезпечителните мерки по този закон. Този въпрос е относим към възможността за отнемане на придобито от престъпна д. и. при цялостно реализиране на предвиденото в ЗОПДИППД производство. В конкретния случай придобиването на твърде значителното по обем и стойност и. , в което влизат 18 моторни превозни средства и 14 недвижими имота в кратък период от време – под 10 години, не би могло да се свърже със законен източник по чл.4 ал.1, поради което поставените в тази частна жалба въпроси са с теоритично значение и без съществен практически смисъл. Останалите доводи в частната жалба се отнасят към производството по отнемане в полза на държавата в раздел ІІ глава ІV на ЗОПДИППД, а не и към настоящото по обезпечителни мерки. При изложените съображения, тази частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на В. Търновския апелативен съд от 24.ІХ.2009 г. постановено по в.ч.гр.д. № 530/2009 г.

ОТМЕНЯВА определението на В. Търновския апелативен съд от 24.ІХ.2009 г. постановено по в.ч.гр.д. № 530/2009 г. в ЧАСТТА, с която е отменено определение № 339/9.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 688/2009 г.( №С 8/2009 г.) и е оставено без уважение искането на КУИППД за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу К. Е. М. от гр. В. Търново, “Н” Е. и К. В. М. от гр. Б., ул. Ал. С. № 24, вх. Б ет.5 чрез налагане на възбрана върху недвижим имот в с. С., представляващ УПИ ХV-1725 в кв. 55 по ПУП на с. С. с построените в него две жилищни сгради двуетажна в югозападната част на имота и едноетажна в северната му част, както и в частта, с която е оставено без уважение искането за налагане на запор върху сметки на К. М. и “Н” Е. гр. В. Търново във всички лицензирани банки в Република България и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА ВЪЗБРАНА върху недвижим имот УПИ ХV-1725 в кв. 55 по ПУП на с. С., община В. Търново, целия с площ от 3600 кв.м.при граници УПИ ХХІІІ-1726, УПИ ХVІ-1726, УПИ ХІІ-1720, УПИ ІІІ-1723, УПИ ІV-1724, УПИ V-1727 и УПИ ХХІV-1728 заедно с построените в този имот : двуетажна жилищна сграда, построена в югозападната част на имота със застроена площ 196 кв.м. и разгъната застроена площ от 274 кв.м., жилищна сграда построена в северната част на имота със застроена площ от 130 кв.м., както и стопанска постройка – склад, построена в северната част на имота със застроена площ 360 кв.м., който имот е собствен на К. В. М. по нот.акт № 1* том VІІ рег. № 1* нот.дело № 865/3.VІІ.2008 г., прехвърлен й срещу задължение за гледане и издръжка от К. Е. М.

НАЛАГА запор на всички банкови сметки, открити в лицензираните банки в РБългария с титуляри К. Е. М. с ЕГН ********** и “Н” Е. , рег. по ф.д. № 194/2000 г. по описа на В. Търновския окръжен съд, ЕИК 104507799 със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. Н. Габровски № 20, представлявано от К. Е. М.

ОСТАВЯ в сила определението на В. Търновския апелативен съд № 297 от 24.ІХ.2009 г.по в.ч.гр.д. 530/2009 г. в останалата обжалвана част по частната жалба на КУИППД гр. С. и по частната жалба на К. Е. М. в лично качество, като управител на “Н” Е. и в качеството му на изпълнителен директор на “Н” Е. , ЕИК 200624234 със седалище и адрес на управление В. Търново, ул. Н. Габровски № 81Б.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на КУИППД София-град вх. № 3989/27. ХІ.2009 г. относно оставяне без движение на частната й жалба № 3439/16. Х.2009 г. до заплащане на държавна такса в размер на 15 лв, като процесуално недопустима.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: