3 Р Е Ш Е Н И Е №50 гр. София,27.03.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1047 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Ирина Ю. С., [населено място], молба от 01.11.2012г. за отмяна на влязлото в сила решение № 72/06.04.2012г. по т. д. № 601/2011г. на Видински окръжен съд, с което [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], и молителката, Ирина Ю. С., са осъдени, на основание чл.173 ЗЗД, да заплатят на [фирма], сумата 49 000 лева, представляваща пазарната стойност на закупения от С. апартамент 54, като трето лице собственик и учредител на договорна ипотека, като искът за разликата до 50 000 лева е отхвърлен. Молителката поддържа, че решение № 29/12.01.2011г. по т.д. № 146/2002г. на В., за прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на [фирма] и за заличаване на дружеството, е ново обстоятелство, за което не е знаела по време на висящността на спора по чл.173 ЗЗД. Поддържа, че същото е от значение за изхода му, тъй като към момента на осъдителното решение неудовлетвореното вземане на [фирма] към несъстоятелното дружество, на основание чл.739, ал.2 ТЗ, е погасено. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], поддържа становище за недопустимост, съответно за неоснователност на молбата за отмяна. Счита, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК - наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да са били неизвестни на страната, съответно да не е могла да се снабди с тях. Сочи, че в качеството си на обезпечен кредитор, може да се удовлетвори предпочитателно от цената на имуществото, извън масата на несъстоятелността, независимо в чия собственост се намира ипотекирания имот, включително и след приключване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, тъй като дългът продължава да съществува, по арг. на разпоредбата на чл.118 ЗЗД, предвиждаща, че вземането не се погасява и след изтичане на срока на погасителната давност. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: За да постанови решението, чиято отмяна се търси, Видински окръжен съд е приел, че на основание чл.173, ал.1 ЗЗД, кредиторът, [фирма], има право да се удовлетвори от ипотекирания имот от всеки настоящ собственик на имота. От момента на придобиването на ипотекирания апартамент от третото лице, учредило ипотека върху имота за вземания на [фирма] към [фирма] по два договора за кредит, Ирина С.- молителка в настоящото производство, като приобретател по сделката, независимо, че не е била лично задължена към ипотекарния кредитор, става длъжник за чужд дълг- на [фирма] /н/, по ипотечното право с този имот. Отчетено е, че в производството по несъстоятелност ипотекарният кредитор се е удовлетворил с посочената в сметката за разпределение сума в размер на 233 013,25 лева, за част от приетите му вземания в размер общо на 348 352,35 лева. Доколкото отговорността на ипотекарния длъжник е ограничена до ипотекирания имот, а пазарната стойност на имота е 49 000 лева, предявеният иск е уважен до този размер и е отхвърлен за разликата до 50 000 лева. Решението е постановено на 06.04.2012г., при даден ход на устните състезания - на 06.03.2012г., и е влязло в сила на 04.05.2012г. С решение № 29 / 12.01.2011г. на Видински окръжен съд по т.д. № 146/2002г., на основание чл.735, ал.1 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] /н/, [населено място], и е постановено заличаването му от търговския регистър. Липсват доказателства кога решението е влязло в сила. Въз основа на направената по реда на чл.23, ал.4 ЗТР справка се установява, че търговецът е заличен от търговския регистър на 02.11.2012г. Молбата е неоснователна. Наведеното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество да не са могли да бъдат известни на страната. Решението по чл.735, ал.1 ТЗ не подлежи на незабавно изпълнение. Следователно, преди влизането му в сила не се пораждат свързаните с него правни последици по чл.739, ал.2 ТЗ – погасяване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания. До посочения момент дружеството не може и да бъде заличено от търговския регистър. Доколкото липсват данни, посоченото като ново обстоятелство и доказателство, решение по чл.735, ал.1 ТЗ, да е влязло в сила преди даване ход на устните състезания по делото, образувано по иска по чл.173 ЗЗД, същото не е от съществено значение за изхода на делото. Невлязлото в сила решение по чл.735, ал.1 ТЗ не се ползва със задължителна сила за съда, постановил акта, чиято отмяна се търси, поради което то не би имало значение за изхода на исковото производство, дори да беше представено по него. С оглед липсата на една от кумулативно дадените предпоставки на чл.303, ал.1, т.1 ГПК- новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото, молбата за отмяна, като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ирина Ю. С., [населено място], за отмяна на решение № 72/06.04.2012г. по т. д. № 601/2011г. на Видински окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.