Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 510   София,  10 февруари  2010 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на втори декември две хиляди и девета година и в състав:                                                                Председател: Иван М.Недев                                                                        Членове: Блага Иванова                                                                                           Даниела Атанасова   при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Петя Маринова ............... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 558/2009 год.             Производството е по Глава ХХХІІІ – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения М. П. М. за възобновяване на чнд 2346/2009г. на СГС на основание чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1 НПК и чл.246,ал.3 и чл.2,ал.2 НК. Съображенията са, че в нарушение на последната норма не е приложен най-благоприятния за дееца закон, а именно чл.246,ал.3 НК в редакцията ДВ 26/1968г., поради което и незаконосъобразно е постановено да изтърпи 6(шест) години лишаване от свобода вместо 3(три). Прокурорът е на становище искането да остане без уважение като неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и предвид материалите по делото ВКС, І-во н.о. намира: По силата на чл.419,ал.І, предл. последно във вр. с чл.341,ал.1 и чл.457,ал.2 НПК искането е допустимо – определението на СГС подлежи на проверка по реда на Глава ХХХІІІ НПК. То е постановено на 16.VІ.2009г. по нчд 2346/2009г. на Градски съд-София и потвърдено с определение № 323 от 28.VІІ.2009г. по внчд 526/2009г. на АС-София и не е проверявано по касационен ред. Искането е постъпило на 29.VІІ.2009г. С цитираното определение е приета за изпълнение присъда № 21 от 27.ІІІ.2007г. по дело № 25/2006г. на Национален съд в гр. М., Кралство Испания в частта, с която българския гражданин М. П. М., със снета самоличност, е осъден на 8(осем) години лишаване от свобода за престъпление по чл.400 във вр. с чл.387 и чл.386.1 от НК на Кралство Испания, съответстващо на престъплението по чл.246,ал.3 във вр. с чл.243,ал.2,т.3 НК на РБ и срока на наложеното наказание лишаване от свобода е намален на 6(шест) години, което да се търпи (след изменението от АС-София) в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим; приспаднат е срока на предварителното задържане от 11.ІІ.2005г. до 29.І.2008г., както и изтърпяната част от наложеното наказание от 30.І.2008г. до влизане в сила на определението. АС-София, независимо че се е произнесъл по основателността на протест, е постановил определение вместо решение. Това нарушение на чл.32,ал.1,т.2 НПК не е съществено по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 НПК и не налага възобновяване на наказателното дело. Между впрочем това основание не се и поддържа в искането. Неоснователно е и поддържаното, че определението противоречи на закона – чл.2,ал.2 НК, защото е отказано да се приложи нормата на чл.246,ал.3 НК в редакцията до ДВ 24/2005г., която е по-благоприятен закон за осъдения. В производството по чл.457 НПК изчерпателно са посочени въпросите, които съдът решава при трансфер на осъдено от чуждестранен съд лице. Между тях няма такива по същество на делото, а безспорно е, че индивидуализацията на престъплението по време и място е точно такъв. Първият признак по нашето наказателно право определя и приложимия закон – чл.2 НК. И след като този въпрос не се решава в производството няма място и за изследване на най-благоприятен закон за осъдения. Освен това при трансфер на лица има постановена и влязла в сила присъда, която само подлежи на изпълнение и решените с нея въпроси не могат да се пререшават. Въпросът за приложимия закон се решава до влизане в сила на присъдата, така че в случая не е налице една от предпоставките по чл.2, ал.2 НК – да има несвършено наказателно производство. В особеното производство се търси единствено аналогичната норма по нашия НК и то към момента на адаптиране на наложеното от чуждестранния съд наказание за изтърпяване, в случая – за доизтърпяване. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че осъденият е бил предварително задържан от 11.ІІ.2005г. до 29.І.2008г. – почти пълни три години, поради което и към момента на получаване на молбата за трансфер за договарящите страни е налице информацията, че остатъкът за изтърпяване е повече от шест месеца – условие за трансфер по чл.3.1, б.„с” от Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Ако договарящите се бяха приели, че приложимият български закон е чл.246,ал.3 НК в редакцията ДВ 26/1968г., не би било налице това условие за трансфер и не би се стигнало до предаването на М. П. на българските органи да доизтърпи наложеното му в Испания наказание лишаване от свобода. По тези съображения искането на осъдения за възобновяване на наказателното село е неоснователно и следва да остане без уважение, поради което и на основание аргумент за обратното на чл.425 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав   Р Е Ш И:     Оставя без уважение искането на осъдения М. П. М. за възобновяване на чнд 2346/2009г. на Градски съд-София. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: