Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 02.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Петя Шишкова 2. Димитрина Ангелова при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Маринова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 1079 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив против присъда № 260068 от 21.09.2021 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 102/2021 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е възприел превратно доказателствата, в разрез с формалната логика, поради което е достигнал до неправилния извод за отсъствието на извършено престъпление от подсъдимия Г.; допуснал e съществено процесуално нарушение, касаещо оценката на доказателствата, като не е съобразил принципа за формиране на вътрешното убеждение, закрепен в чл. 14 НПК. Допълнително се излагат съображения, че съдът е кредитирал изцяло свидетелски показания (св. З. Г., св. Г.) и обясненията на подсъдимия, които съвпадали едва в хода на съдебното следствие пред последния въззивен състав и противоречали на дадените на досъдебното производство и пред друг съдебен състав; от мотивите не става ясно защо съдът е кредитирал едните, а не другите; при оценката на доказателствата е подходил безкритично, тъй като не взел предвид близостта между част от свидетелите и не е отчел появата на св. Г. в съдебната фаза на процеса, за когото никой не е споменавал на досъдебното производство. Счита, че законът е бил нарушен поради несъответствие на възприетите фактически положения със събраните доказателства по делото, а допуснатото нарушение в аналитичната дейност на съда при мотивиране на съдебния акт представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Посочва, че въззивният съд е изпълнил стриктно указанията в отменителното касационно решение (по н. д. № 920/2020 г. по описа на ВКС) за отстраняване на противоречията и намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Защитникът (адв. Т.) на подсъдимия настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Настоящото касационно производство е второ поред. Подсъдимият Б. З. Г. е бил оправдан с присъда на Пловдивският районен съд (н. о. х. д. № 3536/2016 г.), която е била отменена от въззивния съд и делото – върнато за ново разглеждане. С присъда № 104 от 19.04.2018 г. на Пловдивския районен съд по н. о. х. д. № 1944/2017 г. подсъдимият Б. З. Г. е признат за виновен в това, на 10.10.2015 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив да е причинил средна телесна повреда на Д. П. Г., поради което и на основание чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода и е определен първоначален общ режим на неговото изтърпяване. Присъдата е била отменена от въззивния съд и постановена оправдателна присъда по повдигнатото обвинение (в. н. о. х. д. № 910/2020 г.), която с решение № 190 от 13.01.2021 г. на Върховния касационен съд по н. д. № 920/2020 г. е била отменена и делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд за извършването на надлежен анализ на доказателствената съвкупност. С присъда № 260068 от 21.09.2021 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 102/2021 г. е отменена присъда № 104 от 19.04.2018 г. на Пловдивския районен съд по н. о. х. д. № 1944/2017 г. и подсъдимият Б. З. Г. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК. Касационният протест е неоснователен. Аргументите в него представят несъгласието на прокурора с оценката за достоверност на показанията на част от свидетелите и на обясненията на подсъдимия, въз основа на които съдът, разглеждащ делото по същество, е изграждал фактическите си заключения. Такива съображения, насочени да опровергаят възприети фактически положения покриват оплакване за необоснованост, която в рамките на настоящото производство не може да доведе до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд не разполага с правомощия нито да преоценява доказателствените материали, нито да приема различни фактически положения, подменяйки по този начин вътрешното убеждение на въззивния съд. Мотивите на присъдата ясно показват, че Пловдивският окръжен съд е обсъдил свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, които аналитично е преценявал поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Не е пренебрегнал приятелските или роднински взаимоотношения между подсъдимия и цитираните от прокурора свидетели. Подробно е изследвал както противоречията, които са били отразени в предходното касационно решение, така и констатираните различия с дадените пред друг съдебен състав и с приобщените от досъдебното производство, излагайки ясни и всеобхватни съображения. В усилията си да постави под съмнение достоверността на гласните доказателствени средства преимуществена част от обстоятелствата, които се изтъкват в протеста, са и без съществено значение по делото (дали подсъдимият или св. Г. е управлявал автомобила, директно ли двамата се отправили към дома, хвърлял ли е св. З. Г. ключовете за входната врата на сина си). Твърдението на прокурора за превратно възприемане на доказателства е неконкретизирано, а това не позволява въобще да бъде проверено. След като Пловдивският окръжен съд не е установил подсъдимият Б. З. Г. да е извършил инкриминираното му деяние, законосъобразно го е оправдал по повдигнатото обвинение. Предвид отсъствието на касационно основание, наведено в протеста, атакуваната присъда на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 260068 от 21.09.2021 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 102/2021 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: