Р Е Ш Е Н И Е № 214 София, 27 април 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1225/2011 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата М. К. М. срещу решение № 404 от 18.11.2010 год. по внохд №493/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд. В нея са релевирани основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. Според защитата въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 14 и чл. 107 от НПК, като е направила едностранен анализ на доказателствата и това е довело до неправилни изводи за доказаност на обвинението. Взетото решение не се основава на пълното, всестранно и обективно изследване на всички доказателства по делото. При разпита на поемните лица пред съда - вписани в протокола за извършения оглед на местопроизшествието от 11.12.2008 год., те са заявили, че не са присъствали на проведеното следствено действие, което сочи, че не са спазени изискванията по чл. 155 и сл. НПК и съставеният документ, в който е отразено, че са иззети веществени доказателства относими към предмета по чл. 102 от НПК няма процесуална стойност. По делото същите тези веществени доказателства, на които се гради обвинителната теза, липсват. По този начин защитата оспорва доказаността по авторството на подсъдимата в инкриминираното деяние в изпълнителната му форма “държане на високорисково наркотичното вещество с цел разпространение”. В съответствие с посочените основания се правят искания за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а при условията на алтернативност-намаляване на наказанието като явно несправедливо.
Пред касационната инстанция служебният защитник на подсъдимата поддържа жалбата по изложените в нея основания и съображения.
Представителят на Върховна касационна прокуратура даде становище, че при установените фактически положения, законът е приложен правилно, като визираното в жалбата оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не е налице. По третото от основанията за касационна проверка-явна несправедливост, представителят на прокуратурата намира, че определената на подсъдимата санкция е завишена и в тази насока въззивното решение подлежи на корекция чрез намаляване на наказанието.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 114 от 19.03.2010 год. по нохд № 1956/2009 год. на Софийския градски съд подсъдимата М. К. М. е призната за виновна в това, че на 11.12.2008 год. около 14.00 часа в[населено място], ж.к.”З. Б-5”, в безистена на бл. № 7, без надлежно разрешение държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества-шест броя пакетчета хероин и едно-смес от хероин и амфетамин/подробно описани в присъдата по нетно тегло, съдържание на активния наркотично действащ активен компонент и по цена/, на обща стойност деветдесет и седем лева и пет стотинки, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и чл. 54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода и пет хиляди лева глоба, като е призната за невиновна да е придобила наркотичното вещество и оправдана по квалификацията на деянието от обвинението по 354а, ал. 1, пр. 3 НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК предметът на престъплението-иззетото наркотично вещество е отнето в полза на държавата.
По реда на чл. 189, ал. 3 НПК съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, които е присъдил в тежест на подсъдимата.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата.
Върховният касационен съд след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, намира жалбата на подсъдимата за неоснователна.
Като цяло, доводите и съображенията на защитата срещу въззивното решение са идентични по съдържание с тези, изложени във въззивната жалба на подсъдимата.
В съответствие с процесуалните си задължения по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на обжалвания пред нея съдебен акт и съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, е посочила основанията, поради които не е приела доводите на защитата за неговата незаконосъобразност.
Второинстанционният съд е обсъдил оплакванията срещу присъдата, съдържащи се във въззивната жалба и за да ги отхвърли като несъстоятелни е изложил убедителни съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, а не на произволно възприети фактически положения.
Възражението на защитата, че протоколът от 11.12.2008 год. за оглед на местопроизшествието не е съставен в съответствие с изискванията на чл. 155 и сл. НПК е неоснователно, видно от съдържанието му.
В мотивите на въззивното решение/л. 3, абз. 7 и л. 4/ е направен подробен анализ на свидетелските показания на вписаните в протокола за оглед от 11.12.2008 год. поемни лица-М. Ю. Х. и Д. Л. К. и са изложени подробни съображения, защо показанията им свързани с присъствието им на проведеното следствено действие и личните им възприятия за наличието на пакетчета и пари на земята са достоверни, което те са удостоверили с подписите си в съставения на място протокол. На следващо място, същият този протокол е източник на данни относими към предмета по чл. 102 от НПК, защото протоколът за оглед удостоверява обстановката на местопроизшествието и откритите там следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, а не конкретно поведение на подсъдимата, каквато неправилна интерпретация при анализа на това процесуално следствено действие прави защитникът на подсъдимата.
На л. 62 от дознанието е приложен приемо-предавателен протокол № 14039/05.02.2009 год., с който представител на Г. управление М. е приел на съхранение иззетите по водено срещу подсъдимата М. досъдебно производство № 668/2008 год. на СДВР наркотични вещества, описани по вид и по количество. Така че, доводът за липсата на откритите на местопрестъплението веществени доказателства, по които по-късно съдът се е разпоредил с присъдата си, е неоснователен.
При установените фактически положения, основаващи се на събраните и проверени в съдебно заседание пред първата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, а именно: от показанията на свидетелите Е. Г., С. К., Й. И. и Й. Н.-полицейски служители от СДВР, които изложили факти за осъщественото от тях наблюдение на подсъдимата; за последващо извършената полицейска проверка, при която М. изхвърлила във входа на безистена седемте опаковани в полиетилен топчета наркотични вещества и пари, дадени й преди това на същото място от свидетелите И. С. и Мовсесян за купуването от нея на наркотици; от приложените към делото протокол за оглед на местопроизшествие /л. 5 от дознанието/ и заключенията на физико-химическата, съдебно-психиатричната и психологична и съдебно-икономическата експертизи, както и от останалите писмени доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата и на обжалваното въззивно решение, решаващите по фактите съдилища са направили правилни и законосъобразни изводи, относно авторството на подсъдимата в деянието предмет на обвинението и нейната вина.
Така изграденото вътрешно убеждение на втория решаващ по фактите съд, намерило проявление в постановения съдебен акт, предмет на касационната проверка, е основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на процесуалния закон, като при установените фактически положения, правните изводи по приложимия материален закон са правилни и законосъобразни. Затова оплакванията, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 14 и чл. 107 от НПК и неправилно е приложил закона, не намират опора в данните по делото.
Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за изменяване на обжалвания съдебен акт.
От мотивите на първоинстанционната присъда е видно, че съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства относими към индивидуализиране на наказанието и правилно е отчел тяхното съотношение. Наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни или изключителни, което да сочи, че наказанието на М. следва да се определи по реда на чл. 54 от НК. В същата насока са и изводите на въззивния състав при потвърждаване на присъдата в санкционната й част, които изцяло се споделят и от настоящия касационен състав.
Наказанието лишаване от свобода и кумулативното наказание глоба съответстват на обществената опасност на деянието и на М. като деец, не е явно несправедливо, понеже отговаря на изискването на чл. 35, ал. 3 НК и с него ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенции, визирани в чл. 36 от НК.
Ето защо не са налице сочените от касатора основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 404 от 18.11.2010 год. по внохд №493/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|