Р Е Ш Е Н И Е № 69 София 18.03.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4686/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и юрисконсулт М. Г., срещу решение №25 от 11.02.2013 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. №634/2012 г. в частта, с която е потвърдено решение от 19.10.2012 г. на Варненския окръжен съд по гр. дело №801/12 г. за осъждането на общината да заплати на С. Д. Д. 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от вещ – необезопасена шахта на основание чл.50 ЗЗД заедно със законната лихва от датата на увреждането. Въззивният съд е приел, че при пропадането си в шахтата ищцата е получила счупване на десния голям пищял, което е затруднило движението на крайника за срок от 3-4 месеца. Счупването е с косо разположени ивици и оформен междинен фрагмент и косо счупване в областта на глезенната става. При изправяне на ставата се получава лека флексия в коленната става. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него присъденото обезщетение от 30 000 лв. не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ответницата по жалбата С. Д. Д., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1279 от 15.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №25 от 11.02.2013 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. №634/2012 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси относно прилагане принципа по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че при пропадането си в необезопасена шахта ищцата е получила счупване на десния голям пищял, което е затруднило движението на крайника за срок от 3-4 месеца. Счупването е с косо разположени ивици и оформен междинен фрагмент и косо счупване в областта на глезенната става. При изправяне на ставата се получава лека флексия в коленната става. При тази безспорно установена фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на касатора.Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Естеството на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, понесените от ищцата неудобства не могат да обосноват извод за обезщетение в размер на 30 000 лв. В случая от приетата по делото медицинска експериза се установява, че не са настъпили трайни последици за нейното психично и физическо състояние. Затруднението в движението на десния долен крайник е продължило около 3-4 месеца, след което ищцата се придвижва самостоятелно без помощни средства и основната функция на крака е възстановена. С оглед на това следва да се приеме, че за обезщетяването на ищцата са необходими 10 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. и присъждане на 4 620.54 лв. деловодни разноски, както и в частта, с която са присъдени 1 750 лв. деловодни разноски за въззивното производство. Искът трябва да се отхвърли за сумата 20 000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 433.47 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №25 от 11.02.2013 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. №634/2012 г. в частите, с които е потвърдено решение от 19.10.2012 г. на Варненския окръжен съд по гр. дело №801/12 г. за осъждането на [община] да заплати на С. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата на увреждането за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. и 4620.54 лв. деловодни разноски, както и в частта за присъждане на С. Д. Д. 1 750 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Д., [населено място], срещу [община] иск за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен. ОСЪЖДА [община] да заплати на С. Д. Д., [населено място], 433.47 лв. деловодни разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решение №25 от 11.02.2013 год. на Варненския апелативен съд по гр.д. №634/2012 г. в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.