5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
гр. София, 06 ноември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……...….Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....…......….Красимира КОЛОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1066 по описа за 2014 г.
Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 21 от 13.05.2014г., постановена по внохд № 214/14г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която подсъдимият К. Д. М. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.277а, ал.7 от НК и отменено приложението на чл.23, ал.1 от НК.
В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е извършил собствен цялостен анализ на доказателствената съвкупност на база обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в нарушение на правилата на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Неправилната оценка на фактите, според прокурора, е довела до неправилно приложение на закона. Предлага се присъдата да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. В. дава становище за неоснователност на протеста предвид липсата на касационните основания, посочени в него. Моли за потвърждаване на въззивната присъда.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е трето по ред. С решение № 340 от 15.10.2012г. по внохд № 684/12г. на САС, НО – 6 с-в, била отменена присъда по нохд № 57/12г. на окръжен съд гр.Перник и делото било върнато на прокурора за ново разглеждане. С решение № 401 от 07.11.2013г., постановено по внохд № 719/13г., САС, НО – 8 с-в, отменил постановената присъда по нохд № 442/12г. на окръжен съд гр.Перник и върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила при постановяване на присъдата.
С присъда № 2 от 23.01.2014г., постановена по нохд № 278/13г. по описа на окръжен съд гр.Перник, подсъдимият К. Д. М. бил признат за виновен в това, че:
- на 01.03.2011г. в дома си в [населено място] държал повече от три археологически обекта, (подробно описани в диспозитива на присъдата) с посочени конкретни стойности, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в Закона за културното наследство – чл.96, ал.1 и 2 и § 5 от ЗИДЗКН и Наредба Н-3/2009г. –чл.4, ал.1 и ал.4 и чл.10, ал.3, поради което и на основание чл.278, ал.6 и чл.54 от НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв.;
- от началото на м.юли 2010г. до 01.03.2011г. в дома си в [населено място] противозаконно държал оръдия (фабрично изработени металдетектор „MINELAB” модел GPX–4500 и металдетектор „MINELAB” модел „ E. SE”), за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7 и чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.278, ал.7 от НК съдът отнел в полза на държавата обектите, предмет на престъпление, а на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК отнел в полза на държавата двата металдетектора.
По жалба на подсъдимия М. било образувано внохд № 214/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. С присъда № 21 от 13.05.2014г., въззивният съд отменил първоинстанционната присъда в частта относно престъплението по чл.277а, ал.7 от НК; относно приложението на чл.23, ал.1 от НК и чл.53, ал.2, б.”а” от НК, като постановил нова, с която:
- признал подсъдимия К. М. за невинен по обвинението по чл.277а, ал.7 от НК;
- постановил иззетите като веществени доказателства металдетектори да бъдат върнати на собственика Д. Д.;
- потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.
С подадения касационен протест се атакува оправдаването на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл.277а, ал.7 от НК и отмяната на приложението на чл.23, ал.1 от НК, което предопределя и пределите на касационната проверка.
Протестът е основателен, макар и не по всички изложени в него съображения.
Не могат да бъдат възприети доводите в протеста, че знанието от страна на подсъдимия за държане на неидентифицирани археологически обекти (предмет на престъплението по чл.278 от НК), предопределя и знание за противозаконното държане на металдетектори. Това е така, тъй като от един приет за установен факт се изисква да бъде направено заключение за друг факт единствено и само на основата на предположение, какъвто подход е недопустим в наказателния процес.
Останалите доводи относно допуснато нарушение на чл.14, ал.1 от НПК се споделят от касационния съд. В мотивите на въззивната присъда е възприета изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която въззивният съд намерил, че остава непроменена и след проведения във въззивното съдебно следствие разпит на св. Д.. По отношение на обстоятелството дали подсъдимият М. е ползвал оставените при него на съхранение металдетектори за търсене на археологически обекти е налице противоречие в мотивите на въззивното решение. Така, на л. 3 от мотивите съдът приел за установено че „...пред св. Л. подсъдимият М. заявил по отношение на монетите и другите дребни вещи, че ги е намерил по нивите, където използвал металдетекторите....”. На л.6 от мотивите е отбелязано, че „в обвинителния акт не съдържат твърдения, че подсъдимият М. е използвал уредите с такава цел (теренни проучвания), а и от събраните по делото доказателства, такава не е била установена.” Дадена е вяра и на показанията на св. Д., че двамата с М. имали намерение да използват металдетекторите при обработване на земеделска земя, за които показания апелативният съд е приел, че не се опровергават от други доказателства. Същевременно обаче въззивният съд е отминал без коментар тази част от показанията на св. Д., в която той заявил, че оставяйки двата металдетектора на съхранение в дома на подсъдимия, извадил батериите им и прибрал зарядните устройства. Това обстоятелство наред с направените извън процесуални изявления на М. пред свидетеля Л. и дадените разяснения на експерта Б., че при проверката на техническата им годност, единият металдекетор е бил с поставена батерия, сочи на извод, различен от този направен от въззивната инстанция. Нормата на чл.14, ал.1 от НПК изисква от съда и разследващите органи да основават вътрешното си убеждение върху всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което в случая не е било сторено от въззивната инстанция.
Допуснатото нарушение на процесуални правила е довело и до неправилно приложение на закона. Не може да бъде възприет доводът в мотивите на въззивния съд, че до приемането на Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания е липсвала законова уредба, която да регламентира кое държане е противозаконно по смисъла на чл.277а, ал.7 от НК. Последната норма е приета със ЗИДНК (ДВ, бр. 27 от 2009), в сила от 10.04.2009г. от която дата е в сила и Законът за културното наследство. Наредба № Н-00-0001 е издадена на основание чл.147, ал.6 от Закона за културното наследство и има за цел да конкретизира реда по който се извършват теренни археологически проучвания – издирване на археологически обекти, археологическо наблюдение и археологически разкопки. Както законът, така и наредбата предвиждат, че за извършването на теренни проучвания следва да бъде получено разрешение от министъра на културата, а ползваните за тази дейност оръдия следва да се регистрират. В случая за съставомерността на престъплението е без значение обстоятелството дали подсъдимият е знаел, че металдетекторите не са регистрирани. Това е така, тъй като регистрацията на металдетекторите поначало не дава право за използването им за теренни археологически проучвания, ако ползвателят им не е получил съответното разрешение по чл.151 от Закона за културното наследство за теренни проучвания на археологически ценности. Противозаконността на държането на металдетекторите произтича от обстоятелството, че подсъдимият е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, за каквото търсене той няма разрешение. Като е приел, че деянието по чл.277а от НК не е било осъществено от субективна страна, въззивният съд е приложил неправилно закона.
С оглед изложеното касационният съд намери, че въззивната присъда следва да бъде отменена в частта, с която подсъдимият М. е оправдан по обвинението по чл.277а от НК и в тази част делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т.3 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 21 от 13.05.2014г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в, в частта, с която подсъдимият К. Д. М. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.277а, ал.7 от НК.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |