Р Е Ш Е Н И Е №134 гр. София, 02 юни 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори май двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 514 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството е образувано по постъпили идентични жалби на подсъдимите Т. Г. Т., Д. К. Б. и такива, изготвени от защитниците им съответно адв.К. К. и адв. Т. Г., против въззивно решение № 206/09.01.2017 г., постановено по внохд № 129/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбите са наведени всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Релевираните доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с твърдения за пропуски в обвинителния акт, изразяващи се в непосочването на конкретните размери на паричните суми, които не са намерили отражение в съответните декларации по ЗДДС и ЗКПО, с което за подсъдимите оставал неясен размера на укритите данъчни задължения, за които са обвинени. Изтъкнато е, че първоинстанционният съдебен акт, а и въззивното решение страдат от липса на мотиви. Изразено е несъгласие с аргументите на въззвиния съд, че уведомяването на свидетелите в едно от заседанията пред окръжния състав, че производството не касае обвинението за измама, а се отнася за данъчни престъпления, не представлява нарушение на процесуалните права на подсъдимите. Според жалбоподателите от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че Б. като извършител, а Т. като помагач са осъществили състава на престъплението по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 от НК. Посочено е, че отделните предварителни плащания от страна на свидетелите, уговорени по договора за строителство, не могат да бъдат възприети като авансови плащания по договора за покупко - продажба на недвижимите имоти, поради което до момента на изповядване на сделките с нотариален акт няма прехвърляне на собственост, т.е. не е налице доставка по смисъла на ЗДДС, следователно не са избегнати каквито и да било данъчни задължения по ДДС и корпоративното подоходно облагане. Наложените наказания на подсъдимите се явявали явно несправедливи, тъй като подсъдимите не са извършили вменените им във вина престъпления. При условията на алтернативност е отправена претенция въззивното решение и първоинстанционната присъда да бъдат отменени и поради липса на извършено от подсъдимите виновно деяние, което да съставлява престъпление по смисъла на НК, те да бъдат оправдани или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния или на първоинстанционния съд. В съдебно заседание подсъдимите Т. Т. и Д. Б. - редовно призовани, не се явяват. Защитниците им адв.К. и адв. М. поддържат депозираните жалби и считат, че те следва да бъдат уважени по наведените в тях съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбите са неоснователни и въззивното решение като правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 6/05.03.2015 г. по нохд № 518/2013 г. на Окръжен съд - Сливен подсъдимите Т. Г. Т. и Д. К. Б. са признати за виновни в това, че през периода 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие по между си - Т. като помагач, а Б. като извършител, съответно като помощник-управител и управител на [фирма] – Сливен, са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 52 290,10 лв. дължим данък по ЗКПО и 112 516,02 лв. дължим данък по ЗДДС, общо в размер на 164 806 лв., чрез потвърждаване на неистина относно данъчната основа в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2007 г. - 2011 г. и чрез затаяване на истина в подадените 23 бр. ежемесечни справки декларации за периода 10.04.2007 г. - 14.12.2011 г., изискващи по чл.125 от ЗДДС, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 предл.1 и 2 вр. с чл.26 ал.1 вр. с 20 ал.4 за Т. и вр. с чл.20 ал.2 от НК за Б., са осъдени: - Т. Т. на пет години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим и конфискация на два недвижими имота, подробно индивидуализирани в присъдата, - Д. Б. на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, като за разликата до пълния размер на обвинението от 83 136 лв. - дължим данък по ЗКПО и 150 960,41 лв. - дължим данък по ЗДДС те са оправдани. С присъдата Т. е оправдан и да е извършил престъплението като съизвършител, а Б. от своя страна да е действала в съучастие с него като съизвършител. На основание чл.68 ал.1 от НК по отношение на Т. е приведено в изпълнение определеното му общо най-тежко наказание по предходните му осъждания от две години и шест месеца лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като в тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски, като всеки един от двамата е осъден да заплати по 1 212 лв.. По жалби на подсъдимите е образувано внохд № 101/2015 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С постановената присъда № 173/12.11.2011 г. е отменен първоинстанционият съдебен акт в частта му, с която Т. е признат за виновен и той е оправдан изцяло, а по отношение на Б. присъдата на окръжния съд е потвърдена. По протест на прокурор от АП - Бургас и по жалба на подсъдимата Б. с решение № 130/01.06.2016 по н.д. 361/2016 по описа на ВКС, II н.о. на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 вр. с ал.1 т.4 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 вр. с ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК е отменена изцяло въззивната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. С обжалваното – второ въззвино решение, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена произнесената от ОС - Сливен първоинстанционна присъда. Касационните жалби на подсъдимите и на защитниците, както бе посочено и по-горе, са напълно идентични, което позволява те да бъдат разгледани едновременно. Същевременно с това направените в тях оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон са сходни с наведените такива и пред въззвинния съд. За разлика от първия отменен въззивен съдебен акт, в настоящото обжалвано решение на Бургаския апелативен съд е даден подробен отговор на всички отправени от страните възражения, поради което не би могло да бъде споделена тезата на защитата за липса на мотиви, още повече, че изложените доводи се споделят изцяло и от касационната инстанция. Не отговаря на действителността твърдението в жалбите, че в обвинителния акт не е посочен конкретния размер на паричните суми, които не са намерили отражение в справките декларации по ЗДДС и в годишните декларации по ЗКПО. И според касационния състав обвинителният акт е съобразен с изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съобразяване с правата на обвиняемите, визирани в чл.55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Изразеното от подсъдимите становище, че не разбират обвинението, тъй като същото не им е ясно, не може да послужи като критерий на съда при преценката му дали действително е налице непълнота или противоречие в посочените в акта на прокурора факти и обстоятелства. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на подсъдимите с уведомяването от страна на първоинстанционния съд на част от свидетелите непосредствено преди техния разпит за извършеното от прокурора разделяне на наказателното производство с разяснението, че настоящото дело касае повдигнатите обвинения само за данъчни престъпления, а не засяга измамата. Действително този начин на ръководене на съдебното заседание не може да бъде адмириран, но това до какво конкретно нарушение на правата на подсъдимите това уведомление е довело не е посочено нито в жалбите, нито касационният състав е в състояние да го квалифицира като пречка или ограничение на предоставените им от закона средства за защита на техните права и интереси. Извършеното разяснение - определено като съществено нарушение, по никакъв начин не се е отразило и на самите свидетели, тъй като заявеното от тях в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е в съответствие не само с показанията им, депозирани на досъдебното производство, но и с представените по делото писмени доказателства – най-вече с издадените от подсъдимите приходни касови ордери относно внесените от купувачите парични вноски. В този смисъл ВКС не констатира да е налице касационното основание на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В рамките на приетите фактически положения правилно е приложен и материалния закон, като предходните съдилища не са допуснали незаконосъобразни изводи относно въпросите за вината и отговорността на двамата подсъдими. Съобразно чл.25 ал.7 /стара ал.6/ от ЗДДС, както е посочил и предходният състав на касационния съд, подсъдимите е следвало да издават фактури при всяко постъпване на авансово плащане, които да бъдат осчетоводени, а не приходни касови ордери, които не са заведени счетоводно. При установеното недеклариране на получените от купувачите суми и фактурирането само на отразените в нотариалните актове стойности на апартаментите е реализирана разлика между реално платения и действително дължимия данък, което формира и ощетяването на фиска на държавата, т.е. безспорно е осъществен състава на престъплението по чл. 255 ал.1 т.2 от НК. Несъстоятелно е възражението, че разликата между посочената в договорите за строителство цена на недвижимите имоти, платена от свидетелите и отразената по-ниска стойност в нотариалните актове, посочена в декларациите, се дължи на записаното в договорите, че обектите се предават в завършен вид, а в титулите за собственост е отразено, че имотите са със степен на завършеност – „груб строеж”. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма данни някой от свидетелите да е заявил претенции към състоянието, в което е получил съответния недвижим имот, а още по-малко подсъдимите да са им възстановили каквито и да било средства за претендираната от защита като причина за разликата в цената, която по някакъв начин да е била приспадната, следствие на което да е възможно и редуцирането на дължимия данък. Укриването не на всички т.нар. авансови плащания по договорите за строителство /декларирани са авансовите плащания на св.Ш., Т. и Г./, а само на част от тях, но които са напълно достатъчни за покриване на критерия особено големи размери, се явява най-красноречивото доказателство относно наличието на пряк умисъл у подсъдимите. В този смисъл възприетата правна квалификация на деянието от апелативния съд е в съответствие с материално правните разпоредби на закона, с възприетото им тълкуване съобразно ТР № 4/12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС, както и с дадените непосредствени задължителни указания в отменително решение на предходния състав на настоящата инстанция. По делото е безспорно установено, че подсъдимият Т. активно е участвал в осъществяването на цялата дейност на [фирма] с управител Д. Б., с която той живее на съпружески начала и от което съжителство двамата имат две малолетни деца. С личните си действия подсъдимият е изпълнявал и „представителни” функции, тъй като е бил назначен на длъжност „помощник - управител”. На практика той е организирал и ръководил цялата дейност на дружеството, бил е запознат с финансовия резултат, тъй като е издавал включително и от свое име част от приходните касови ордери, т.е осъществявал е фактическото изпълнение на задълженията на търговеца. Единствено отсъствието на въззивен протест против оправдаването му с първоинстанционната присъда като съизвършител с Б. е предопределило осъждането му като помагач. Тази промяна на формата на съучастие не нарушава правото му на защита, както се твърди в жалбите, тъй като от една страна тя е по-лека от съизвършителството, а от друга - и двамата подсъдими са били запознати още с обвинителния акт с конкретните фактически действия, с които прокуратурата свързва тяхното участие в престъплението. Впоследствие тези действия по отношение на Т. са квалифицирани от съдилищата като насочени към създаването на благоприятни условия за осъществяване на данъчното престъпление, непосредствено извършено от Б., поради което и оплакванията за нарушения на материалния закон се явяват неоснователни. В жалбите на подсъдимите по отношение претенцията за явна несправедливост се съдържа буквално едно единствено изречение, в което максимално обобщено е декларирано, че всяко наложено наказание на лице, което не е извършило престъпление е несправедливо, т.е. не са изтъкнати обстоятелства, релевантни за преценката по чл.348 ал.5 от НПК. По отношение на Т., очевидно с оглед предходните му осъждания – за престъпления по 142а ал.4 от НК, две по 159а ал.2 от НК и по чл.152 ал.1 от НК, дори и формално няма искане за намаляване на определеното му при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наказание. Спрямо наложеното на Б. в минималния предвиден в закона размер наказание от три години не е посочено нито едно конкретно определящо отговорността обстоятелство, което да не е взето предвид от предходните съдилища, още повече че същото е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. В случая спрямо нея няма основание за определянето на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, а още по-малко минималното предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко с оглед извършеното престъпление. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 206/09.01.2017 г., постановено по внохд № 129/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: