Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2213/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр.София, 12 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2213/2013 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимата А. М. Р. против присъда № 94 от 10.Х.2013 год. по внохд № 954/2013 год. на Варненския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 60 от 6.VІ.2013 год. по нохд № 654/2012 год. на Провадийския районен съд. Оплакванията в жалбата се отнасят до касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК с искане обжалваната присъда да бъде отменена,а подсъдимата-оправдана. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Излагат се доводите за липса на обществена опасност на извършеното от Р. деяние и за провокирането му от личните взаимоотношения между Р. и Р.Р.. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивната присъда в сила,тъй като не намира за основателни възраженията срещу правилността й,поддържани в жалбата и в съдебно заседание. ВКС установи: С първоинстанционната присъда подсъдимата А. М. Р. е призната за невиновна в това,за времето от м.ІV до м.ХІІ.2011 год. в [населено място] да е присвоила собствени на Р. Р. Р. движими вещи с обща стойност 345.92 лв.,при което е оправдана по обвинението в престъпление по чл. 206,ал.1 НК. С обжалваната въззивна присъда Р. е призната за виновна в престъпното своене на собствените на Р.Р. вещи,но случаят е счетен за маловажен и Р. е осъдена на 200 лв. глоба за престъпление по чл. 206,ал.5 НК и оправдана по обвинението в престъпление по чл. 206,ал.1 НК. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд обосновано е приел,че независимо от интимните отношения,съществували между подсъдимата и пострадалия Р.,които отношения,при това,са били преустановени далеч преди Р. да извърши инкриминираното деяние,последното съставлява престъпление и следва да бъде санкционирано.Съобразено с доказателствените източници е приетото за установено,че всички вещи,които Р. е изброил и за престъпното отнемане на които Р. е обвинена,са се намирали в обитаваното от Р. жилище,собственост на свидетеля М.М.:показанията на Р. досежно отнетите обемни вещи /холова гарнитура,включваща разтегателен диван,два фотьойла, две табуретки и правоъгълна масичка/ са потвърдени от М.М.,а тези досежно отнетите инструменти /машина за рязане на теракота,голяма и малка дрелка с марката „Бош”/,са потвърдени от подсъдимата.Спор няма и относно принадлежността на вещите,заявени като негови собствени от Р.,което са потвърдили както подсъдимата,така и сина й М.А.,участвал наравно с майка си в отнемането на вещите, осигурил преди това и автомобил за превозването им до дома на Р..Що се отнася до намерението за противозаконно присвояване,то се обективира с факта на установяване от дееца на свое владение без значение,дали след установяването на това владение вещта ще бъде открадната,загубена,ще погине,или с нея деецът ще осъществи каквото и да било разпоредително действие,включително задържането й. Независимо от практическата му-в това производство-безполезност,за наложителен ВКС намира коментарът върху предложената от държавното обвинение правна квалификация на деянието.За осъществяването от обективна страна състава на чл. 206,ал.1 НК е необходимо деецът да владее или пази изцяло или отчасти чуждата,или пък своята,но обременена със залог,вещ.В обвинителния акт се твърди-както е установено и прието за установено-че инкриминираните вещи не са се намирали във владение на подсъдимата,а във владение на Р.Р. и са отнети от владението му без неговото,на Р.,знание и съгласие.С такова деяние,обаче, не се осъществява престъпния състав на обсебването,а този на кражбата,при това с поне един по-тежко квалифициращ я в конкретния случай признак-използване на моторно превозно средство. Дотук изложеното налага да се заключи първо,че осъждайки Р. по обвинението в по-леко наказуемо престъпление,въззивният съд не е нарушил материалния закон и,второ,че с постановената осъдителна присъда не са допуснати процесуални нарушения от изброените в чл. 348,ал.3 НПК.И тъй като освен обсъдените, други възражения срещу правилността на обжалваната присъда няма,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 94 от 10.Х.2013 год. по внохд № 954/2013 год. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: