Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 25.06.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1934 по описа за 2017 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 1134/05.12.2017 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на П. Д. Б., подадена чрез адв. И. Д., против решение № 56/18.01.2017 г. по възз.гр.д. № 1552/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1807/11.05.2016 г., постановено по гр.д. № 11774/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете на П. Д. Б. срещу Р. Д. Б. и М. Н. Б. за обявяване за нищожен като привиден на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 г., оформен с нотариален акт № 60, том I, рег. № 2629, нот.д. № 52/2015 г. по описа на нотариус Р. К., с район на действие РС-В., с който В. Т. Б.,чрез пълномощника си Р. Д. Б., е продала на Р. Д. Б. собствените й 4/6 ид.ч. от жилище № 4, на втори жилищен етаж в източната част на жилищна сграда с административен адрес в [населено място], [улица] до размера 2/6 ид.ч., ведно с мазе № 3 и гараж № 4, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване за действителен прикрития договор за дарение на горните имоти, както и за възстановяване на запазената част на П. Д. Б. от наследството на В. Т. Б. чрез намаляване на прикритото дарение до размера на запазената му част от наследството на основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуално - правен въпрос относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК - решение № 59/14.04.2015 гр.д. № 4190/14, ВКС, IV г.о., решение №212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010, ВКС, II т.о., определение № 383/16.08.2016 по ч.т.д. № 1312/16, I т.о., решение № 114/15.05.2010 г. по гр.д. № 4232/08, IV г.о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/10, IV г.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/10, II т.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/13, II т.о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1640/14, IV г.о., решение № 126/09.05.2011 г. по гр.д. № 421/09, IV г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/10, IV г.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр.д. № 826/09, IVг.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/15, II т.о., решение № 392/10.01.20162 г. по гр.д. № 891/10, I г.о., решение № 153/03.02.2017 г. по гр.д. № 3372/2015 г., I т.о., решение № 22/29.06.2017 г. по гр.д. № 2113/16 г., I г.о. и др., която се споделя изцяло от настоящия състав и според която за да даде защита и санкция на спорните права, въззивният съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, като това задължение произтича от чл. 235 и чл. 236 ГПК. Според разясненията по т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във въззивната жалба и отговора й доводи. По касационните основания В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е възприел изводите на първоинстанционния съд и не е дал отговор на оплакванията и доводите във въззивната жалба.Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК и не взима становище по касационните оплаквания. За да постанови атакуваното решение въззвният съд е установил следната фактическа обстановка: с договор за доброволна делба от 1993 г. съсобствеността между приобретателите на жилищна сграда, подобрения и стопански постройки, изградени върху държавно дворно място, съставляващо парцел от 800 кв.м., с № X.-470, кв. 42 по плана на [населено място], възникнала по силата на договор за покупко-продажба от 12.12.1975 г., е прекратена, като В. Т. Б., П. Д. Б. и Р. Д. Б. са придобили в дял и изключителна собственост жилище № 4, находящо се на втори етаж в източната част на жилищната сграда, ведно с прилежащите мазе и таван, както и гараж. С нотариално заверено пълномощно на подписа и съдържанието от 25.02.2015 г. В. Т. Б. е упълномощила Р. Т. Б. да продаде собствените ѝ 4/6 ид.ч. от горния имот, като сам определи условия и цена, включително и да договоря сам със себе си. Упълномощителката е положила пръстов отпечатък, а нотариус Р. К. е посочила, че същото е сторено поради намалено зрение и тремор на Б.. С договор за покупко-продажба от същия ден, оформен в н.а. № 60, том I, рег. № 2629, дело № 52/2015 г. В. Т. Б. е продала, чрез пълномощника си - Р. Д. Б., на сина си Р. Д. Б. собствените си 4/6 ид.ч. от описания недвижим имот, за сумата от 9 500 лв., като е отразено, че цената е платена напълно и в брой от купувача на продавача в деня на сключването на договора, както и че в полза на купувача е запазено пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. На 18.05.2015 г. В. Т. Б. е починала и е оставила за свои законни наследници синовете си – П. Д. Б. и Р. Д. Б.. Посочил е, че за уважаването на иска за относителна симулация в тежест на ищеца е да докаже съществуването на две сделки – привидната, за която трябва да се докаже, че действителната воля не е такава, каквато е отразена в него, както и че с нея се прикрива договор за дарение, като действителната сделка следва да бъде разкрита чрез установяване на действителните намерения на страните. Счел е, че не са събрани никакви доказателства, обуславящи извод за намерение на прехвърлителката да надари сина си – Р. Д. Б., което обусловило и извода за неоснователност на иска за възстановяване на запазена част от наследството. Релевираните касационни доводи за неправилност на решението са основателни. Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-правна страна разпоредбата на чл. 17 ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата сделка. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени по между си и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка. Тъй като установяването на субективен факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен резултат е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни, съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства, включително и косвените такива. Трайна е практиката на ВКС, че определени обстоятелства могат да бъдат доказвани и чрез косвени доказателства. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.При преценка на основателността на иска за разкриване на относителна симулация, а именно установяване, че действителната сделка дарение прикрива привидната покупко-продажба, с оглед данните в процесния случай, съдът е следвало да вземе предвид : родствените връзки между страните по оспорената сделка и между страните по делото, съдържанието на процесното пълномощно, размера на уговорената продажна цена, времето и последователността на сключването на упълномощителната сделката и договора за покупко-продажба, приетата съдебно-психиатрична експертиза, а във връзка с доводите в исковата молба за неплащане на цената,които могат да бъдат ценени като индиция,че не е имало обща воля да възникне задължение за плащането й и за безпаричност на договора,се обсъдят и свидетелските показания. В отклонение от задължителната практика и в противоречие с разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,като не е разгледал всички събрани доказателства в съвкупност и не е преценил,че установените с тях обстоятелства,макар и косвени,се намират във взаимна връзка и логически при проследяването им водят до безпротиворечив извод,че продажбата е привидна,поради което е и нищожна и като такава не е породила правно действие още от момента на сключването,а действителна е прикритата сделка – в случая дарение и всички последици по нея са възникнали още от датата на сключването й. За да се прецени основателността на обективно съединения иск с правно основание чл. 30 ЗН и дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН с извършеното дарение е необходимо да се определи наследствената маса по чл. 31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаемите части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена.Въззивният съд не е изследвал и не е събрал доказателства относно обема на наследствената маса и съответно разполагаемата част на наследодателката, респективно запазените части на наследниците по закон. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с извършване на съответни процесуални действия при произнасяне по съществото на гражданскоправния спор.Въззивният съд следва да изследва какви права е притежавала наследодателката В. Т., да формира маса по чл. 31 ЗН при изчисляване паричната стойност на правата ѝ, да прибави стойността на дареното имущество, въз основа на наследствената маса да изчисли паричната стойност на разполагаемата част и запазената част на наследниците и след съпоставяне да прецени накърнена ли е запазената част на П. Д. Б., за да се произнесе по основателността на предявения иск с правно основание чл. 30 ЗН. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 56 / 18.01.2017 г. постановено по в.гр.д. № 1552/ 2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: