Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


Р Е Ш Е Н И Е

№ 341
София 05.10.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1310 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. Д. чрез адв.Д. Р. от АК - Х. срещу решение № 84 от 31.03.11г.,постановено по в.гр.дело № 145/11г.на Окръжен съд - Хасково,с което е потвърдено решение № 27 от 9.12.10г.по гр.дело № 41/10г.на Районен съд - Ивайловград.С него е отхвърлен предявения от същата страна против П. на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за заплащане на сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на вредите - 20.08.07г.
С определение № 435 от 6.04.12г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ по въпроса следва ли да се счита в хипотезата на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за главна предпоставка,обуславяща нейната съставомерност, наличието на повдигнато обвинение или за ангажиране отговорността на държавата за вреди,причинени на граждани от органите на прокуратурата,обусловящият факт е прекратяване на наказателното производство поради това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Жалбоподателката поддържа,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК.Поддържа,че липсата на повдигнато обвинение не е основен елемент от състава на нормата на чл.2 т.2 ЗОДОВ, след като е налице постановление за прекратяване на наказателното производство против лицето.Моли решението да бъде отменено,а искът –уважен.
Представителят на В. к пр моли решението да бъде оставено в сила.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ въззивният съд е приел,че не е налице фактическия състав,изискуем от закона,за ангажиране отговорността на държавата,тъй като срещу ищцата не е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, а образуваното досъдебно производство било прекратено.
Материалноправният въпрос,по който е допуснато касационно обжалване, е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 1200 от 2.12.08г.по гр.дело № 3517/07г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в което е прието,че при образуване на полицейско производство,което е прекратено поради това,че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл.2 т.2 пр.2 ЗОДОВ,макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на чл.207 НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем.
Настоящият съдебен състав на ІV го.на ВКС,с оглед посочените различни разрешения на въпроса,дадени с посоченото по-горе решение и обжалвания съдебен акт,на основание чл.291 ал.1 ГПК приема следното:
Съгласно приетото в т.7 от ТР № 3/2005г.на ОСГК на ВКС когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението,основанието за обезщетяване на вреди по чл.2 т.2 ЗОДОВ е,че деянието не е извършено от лицето.Ето защо фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление осъществява хипотезата на чл.2 т.2 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на обвиняем.
С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна съдебната практика,обективирана в решение № 1200 ат 2.12.08г.по гр.дело № 3517/07г.на ІІІ г.о.на ВКС.
По основателността на касационната жалба.
Решението е незаконосъобразно.
С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск поради липса на осъществен фактически състав на чл.2 т.2 ЗОДОВ,е неправилен.По делото не е спорно,че не е било повдигнато и предявено обвинение в извършване на престъпление по отношение на З. Д..С влязло в сила на 3.06.08г. постановление на РП-Д. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 470/07г.на РПУ-Д.,водено срещу З. Д. за извършено престъпление по чл.206 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК поради липса на доказателства.При тези данни по делото е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл.2 т.2 ЗОДОВ .
В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.В настоящата хипотеза съдът, като съобрази продължителността на наказателното производство срещу ищцата – седем месеца; търпените от нея страдания от морален характер,изразяващи се в непрекъснат стрес и притеснения по повод на разследването,уронване на доброто й име като адвокат и злепоставянето й пред клиентите й, влошаване на отношенията й с роднините й,намира,че сумата от 2000 лв справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди.
Решението следва да се отмени в частта,с която е отхвърлен искът за сумата 2000лв,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК искът по чл.2 т.2 ЗОДОВ следва да се уважи в посочения размер,ведно със законната лихва,считано от 3.06.2008г. - влизане в сила на решението на РС- Димитровград по ч.н.д.№ 325/08г.,с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство съобразно приетото в т.4 от тР № 3804г.на ОСГК на ВКС. В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 84 от 31.03.11г.,постановено по в. гр.дело № 145/11г.на Окръжен съд -Хасково в частта,с която искът по чл.2 т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата 2 000 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на Р. Б да заплати на З. В. Д.,с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 2000 лв /две хиляди/,ведно със законната лихва,считано от 3.06.2000г.до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.