Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 18 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №618 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на Главния Прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД №7094/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив и отмяна на определението постановено на 02.11.2012 г. по същото дело. В искането е посочено, че с този съдебен акт първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1 т.1 НК, като е одобрил постигнатото между защитата на осъдения К. и прокурор от Районна прокуратура- гр. Пловдив споразумение, в което инкриминираните действия на осъдения са квалифицирани като престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Поддържа се, че към инкриминираната дата- 29.04.2012 г. не е изтекъл срока по чл.30 НК от изтърпяване на наказание по предходно осъждане на К. и коректната правна квалификация на престъплението- предмет на разгледаното от първостепенния съд дело е по чл.325, ал.4 НК. С искането се оспорва и наложеното на осъдения наказание в размер на четири месеца „лишаване от свобода”, като се поддържа, че същото е явно несправедливо и очевидно не съответства на тежестта на извършеното престъпление и данните за личността на извършителя му. В тази връзка се сочи и това, че К. е многократно осъждан, като едно от предходните му осъждания е за престъпление по чл.325 НК. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакувания съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Защитникът на съдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, оспорва искането и моли същото да не бъде уважавано. Поддържа, че дори да се приеме предложената от държавното обвинение правна квалификация, то отмереното на К. наказание е съразмерно и не е явно несправедливо. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде уважено по изложените в него подробни съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на Главния Прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство №7094/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. С определение, постановено на 02.11.2012 г. по нохд №7094/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив на основание чл.384, във вр. с чл.382, ал.7 НПК е одобрено споразумение, сключено между защитата на осъдения К. и представител на Районна прокуратура- гр. Пловдив. В него страните са се споразумели наказателното производство да бъде прекратено, като осъденият се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и се е съгласил да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, изпълнението на което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. Видно от материалите по делото Х. К. е осъждан осем пъти, като за първите му две осъждания- тези по НОХД №743/1986 г. на РС- гр. Пловдив и по НОХД №875/1986 г. на РС- гр. Пловдив е реабилитиран. По останалите наказателни производства- НОХД №932/2004 г., НОХД №2183/2004 г., НОХД №2303/2004 г., НОХД №128/2006 г. и НОХД №897/2007 г. (извън това- предмет на искането) на осъдения са налагани различни по вид и размер наказания, като със съдебен акт от 07.01.2008 г., постановен по последното производство на основание чл.25, във вр. с чл.23 НК и чл.24 НК му е определено едно общо най- тежко наказание в размер на две години и три месеца „лишаване от свобода”, към което е присъединено наказанието „глоба” в размер на 1 000 лева. Това общо най- тежко наказание е изтърпяно на 27.03.2008 г., като към инкриминираната дата 29.04.2012 г. (когато е извършено продължаваното престъпление- предмет на приключилото наказателно производство) не е изтекъл срока по чл.30 НК. Ето защо касационната инстанция приема, че с одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК пръвостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е отчел, че коректната правна квалификация на инкриминираното деяние е по чл.325, ал.4, във вр. с чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Няма спор, че неправилната квалификация е предложена и възприета от представител на държавното обвинение, като тя е отразена и в постановлението за привличане на обвиняем и във внесения обвинителен акт, но съдът е бил длъжен да констатира този недостатък и да укаже на страните по реда на чл.382, ал.5 НПК да го отстранят. В случай, че те не изпълнят това указание съдът е бил задължен да прецени, че предложеното за одобрение споразумение противоречи на закона и да не го одобри. Допуснатото нарушение на материалния закон е основание за отмяна на постановения съдебен акт, възобновяване на производството и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Касационната инстанция сподели и оплакването, че отмереното на осъдения наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5 НПК. При одобряване на споразумението в предложения от страните вид съдът очевидно не е съобразил многобройните предходни осъждания на К., това, че той е бил вече осъждан за престъпление с идентична правна квалификация, а и естеството на конкретните хулигански действия- предмет на приключилото производство. Ако тези съществени за индивидуализацията на наказанието обстоятелства бяха съобразени от решаващия съд, той не би имал основание да одобри споразумението, тъй като отмереното наказание очевидно не съответства на закона. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК производството по НОХД №7094/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив. ОТМЕНЯ определение от 02.11.2012 г. по №7094/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.