Р Е Ш Е Н И Е № 116 София 19.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 176 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение №52 от 3.11.2011 г., постановено по в.т.дело №325/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставено в сила решение №349 от 3.11.2008г., постановено по гр.дело № 2461/2008г. на СГС ІV В в.о., поради откриването на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителя при решаването на делото и не е могъл да се снабди с тях в хода на процеса, поради издадени от държавен орган – областен управител, официални преписи на документи с непълно съдържание. Новите писмени доказателства и новите обстоятелства са станали известни на молителя по повод предоставени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма писмени доказателства с писмо изх. № 26-Р-138 от 5.12.2011г. и от Столична община, р-н Т.. Поддържа, че тези писмени доказателства, които очертават новите обстоятелства по делото не са били събрани по делото по вина на ищеца, който избирателно е представил ползващите го документи, като съдът не е имал възможност да се запознае с преписките относно процесния имот, съхранявани от различни държавни и общински органи. Изисканите от съда преписките са били представени в непълен вид, без това да е указано в съпроводителните писма. В съдебно заседания молителят поддържа молбата за отмяна. Прави искане за присъждане на направените в това производство разноски. Ответникът [фирма] – София поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Твърди се, че представените с молбата писмени доказателства не са нови, всички са съставени преди образуване на гражданското дело, доказателствата са издадени от учреждения, които са съществували през време на процеса и всяка една от страните е могла да се снабди с тях. Направено е искане за присъждане на разноски. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №82 от 6.04.2012г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и представените с молбата за отмяна и допълнително писмени доказателства, приема за установено следното: С молбата се иска отмяна на влязло в сила решение №52 от 3.11.2011г., постановено по т.д. № 325/2009г. на ВКС, ТК. С решението е оставено в сила решение на СГС № 349/3.11.2008г. по гр.дело №2461/2008г., с което е оставено в сила решение на СРС от 16.02.2007г. по гр.дело №10810/2004г., с което е уважен ревандикационния иск на [фирма], с което е признато за установено, че дружеството е собственик на магазин от 154 кв.м., намиращ се в [населено място], в сградата на [улица], построена върху УПИ І, VІ от кв.351 по плана на [населено място]. ВКС, ТК е възприел установената от СГС фактическа обстановка по делото, че сградата, в която се намира магазина – предмет на спора, е построена върху държавна земя и е актувана с А. №4332/10.02.1962 г. С решение на МС от 14.03.1985 г. имотът е бил предоставен за изграждане на фирмен магазин на СК ”Р.”. Установено е също, че преустройството на магазина и цялата строителна дейност е извършено със средства на комбината и след въвеждането му в експлоатация е включен в баланса и заведен като основно средство на Д. Фирмени магазини /ДФМ/ ”Р.” - неперсонифицирано структурно звено на комбината. С разпореждане на МС от 21.03.1986 г. СК”Р.” е преобразуван в СО”Р.”, а впоследствие – с решение на МС от 10.03.1989 г. на основание чл.11, ал.3, т.1, б.”а” от Указ № 56 за стопанската дейност е била образувана фирма с държавно имущество с наименование ДФ”Р.” /включително с имуществото на СО”Р.” и търговското предприятие „Р.”, поело дейността на ДФМ”Р.”/. Със заповед № РД-17-35/20.06.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите ДФ ”Р.” е била прекратена, като активите и пасивите са преминали към новообразувани фирми, една от които е ДФ ”Р. комерс”, на която е предоставено за уставен фонд имущество на стойност 8 252 хил.лева. Това имущество, включващо и магазина, държавната фирма получава като правоприемник на ТП”Р.”, както и на съответна част от активите и пасивите на ДФ”Р.” по баланса й към 31.03.1991 г., съгласно съставения разделителен протокол. Със заповед № РД-17-233/05.08.1991 г. министърът на индустрията, търговията и услугите на основание пар.3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /в сила от 01.07.1991 г./ и във вр. с чл.147 ТЗ е преобразувал ДФ ”Р. комерс” от държавна фирма в еднолично търговско дружество [фирма] с капитал 8 252 хил.лева-бившият уставен фонд на фирмата. Съгласно т.3 от цитираната заповед новообразуваното търговско дружество [фирма] /, чийто правоприемник се явява ищеца след приватизацията му през 1999 год./ поема правата и задълженията на държавната фирма. Преобразуването е вписано в търговския регистър с решение от 28.12.1991 г. по ф.дело № 14464/1991 г. на СГС. Независимо от това, на 28.07.1997 г. за процесния магазин е съставен акт за частна общинска собственост и с решение на СОС магазинът е включен в капитала на общинско дружество [фирма], което го е апортирало като непарична вноска в капитала на [фирма] и впоследствие продаден от него на ответника с нотариален акт № 14, съставен на 29.04.2002 г. При така установените факти съставът на ВКС, ТК от правна страна е приел, че с включването на магазина в уставния капитал на регистрираната с решение от 20.03.1989 г. по ф.дело № 128/1989 г. държавна фирма, държавата губи собствеността върху недвижимия имот и тази собственост преминава в ДФ”Р.”, праводател на ДФ”Р. комерс”, преобразувана впоследствие през 1991 год. в еднолично търговско дружество с държавно имущество, чийто правоприемник е ищеца. О. не е могла да придобие собствеността върху този имот по силата на пар.7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като същият вече е бил включен в уставния фонд на държавната фирма „Р. комерс”. Държавата запазва собствеността върху имуществото на образуваните държавни фирми по Указ № 56, на които е предоставено само правото на стопанисване и управление на това имущество. Трансформирането на държавната собственост в дружествена се извършва с преобразуването на ДФ”Р. комерс” в [фирма]. От учредяването на дружеството процесният магазин е в капитала на дружеството, включен е в преоценката на Д., извършена по реда на ДМС № 179/1991 год. през 1998 год. При приватизацията на [фирма] имотът е включен като актив в информационния меморандум, предоставен на участниците в приватизационната процедура. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено или страната не е могла да се снабди с тях своевременно. Новите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да са от съществено значение за решаване на делото, т.е. да може да доведе до промяна на решението, ако бъдат взети предвид. Отмяната на това основание има предвид постановяване на делото при неизяснена фактическа обстановка, но непълнотата на доказателствата не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на проявена небрежност от страната. В раздел ІІ, т.1 на молбата за отмяна, молителят [фирма] поддържа, че с въззивната жалба е представил заверен препис от акт за държавна собственост /А./ №4332 от 10.02.1962г. в непълен вид, без нанесени в акта отбелязвания, извършени от длъжностни лица на общинската администрация. Действително с молбата за отмяна молителят представя ксерокопие на А. №4332/10.02.1962г. в две страници. Първата страница е идентична по съдържание с тази представена с исковата молба и въззивната жалба и в нея се съдържат възприетите от съдилищата факти за актуване на имота като държавна собственост. Втората страница съдържа отбелязване на извършени продажби на апартаменти на физически лица през 1968г. Тези отбелязвания обаче нямат отношение към приетия от съда факт, че към датата на съставяне на А. целият имот / апартаменти и магазини/ е държавна собственост и управлението му е предоставено на “Жилфонд”. Твърдението на молителя, че А. не съдържа отбелязване за предоставено право на оперативно управление на магазина на СК ”Р.”, е валидно и за приетите от съдилищата копия на А. от първа страница. Ксерокопието на А., представеното с молбата за отмяна, не осъществява една от предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – писменото доказателство да е от съществено значение за делото, тъй като решаващите си мотиви за уважаване на иска съдът не обосновава с отбелязванията на А., приети като доказателство по делото, а въз основа на други доказателства. Прието е, че с решение на МС от 14.03.1985г. имотът е предоставен за изграждане на фирмен магазин на СК “Р.”. В т.2 на молбата за отмяна се поддържа, че обстоятелството, че няма акт за предоставяне на правото на оперативно управление на магазина на ДФ “Р.”, е мотивирало молителя да поиска от М. информация за имота. Молителят твърди, че в първите анализи за приватизация на ДФ [фирма] през 1998г. и 1999г. е констатирано, че липсват доказателства за правото на собственост, съответно предхождащото го право на стопанисване или оперативно управление върху процесния имот. Направен е коментар, че както в анализа от 1998г., така и във втория актуализиран анализ, е препоръчено установяването на собствеността върху магазина, да бъде отделен от останалите активи на [фирма] и да не бъде включван в активите при осъществяване на приватизационната сделка. Представените с молбата Правен анализ / актуализация/ на [фирма] [населено място] от м.март 1998г. и от м.август 1999г. не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, доколкото същите са съществували като документи към датата на решаване на делото от СГС, решение предмет на касационно обжалване. Молителят е знаел за съществуването на правните анализи, тъй като още в исковата молба ищецът е твърдял, че магазинът е включен като актив в информационени меморандум, предоставени на участниците в приватизационната процедура. Представените доказателствата не са нови, достъпни са, страната е знаела за тях и не е доказала факта, че е имала затруднение при снабдяването си от съответния държавен орган. Молителят е бил равноправен и активен участник в съдебното производство и при полагането на нормално дължимата грижа за добро водене на делото би могъл да се снабди с приложените копия на правни анализи или на отделни документи от тях. Представените с молбата писмени доказателства не са от съществено значение за решаване на делото, другата предпоставка на закона за отмяна на влязло в сила решение, постановено при непълнота на доказателствата. Съдържащото се в приватизационния анализ от 1998г. обстоятелство, коригирано в правния анализ от 1999г., че няма данни как е предоставен магазина за ползване на държавната фирма, не може да се отрази на решаването на спора, защото представлява само едно мнение на съставителя на анализа. Съдебният спор е разрешен от съда въз основа на писмени доказателства – диспозитивни и удостоверителни - установяващи правно релевантни факти, относими към процесния магазин, като актове на МС и на М., счетоводни записвания и баланси, правно – организационни актове на ДФ “Р.”, разделителни протоколи, счетоводни експертизи и др. Следователно правните анализи не дават основание за отмяна влезлите в сила решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В т.3 на молбата за отмяна молителят поддържа, че приетите за установени факти, че магазинът е изграден и със средства на СО/СК “Р.” се опровергава от предоставените на 7.12.2011г. документи от направление И. при СО. Твърди се, че от тях по безспорен начин се установява, че цялата 6-етажна сграда и магазина са построена със средства на ЦС на Професионалните съюзи в България от бюджета на ДОО / удостоверение №2749 от 24.04.1954г./. Действително представените документи установяват, че през 1954 г. са изработени планове за построяване на жилищна сграда с магазини на [улица] София със средства на държавно обществено осигуряване за изпълнение през 1955г. с инвеститор ЦС на Профсъюзите / доказателства за този факт са представени и приети по делото/. Представените с молбата писмени доказателства са съществували по време на гледане на делото, молителят не е обосновал в молбата си причината, поради която не е могъл да ги представи при проявена воля за добро гледане на делото и на последно място дори да бяха включени в доказателствения материал, те не биха били от значение за решаване на делото. Документите не разкриват нови обстоятелства от съществено значение за спора, доколкото правопораждащите факти, относими за спора са решения на държавни органи от 1985г. насам, когато построяването на шестетажната сграда е било факт и по този повод е издаден А. през 1962г. Както се посочи по – горе, съдът по същество е приел, че с решение на МС от 14.03.1985г. процесният имот е бил предоставен за преустройство във фирмен магазин на СК “Р.”. В т.4 на молбата за отмяна се поддържа, че в преписката за издаване на разрешение за строеж №319/5.08.1985г. на Началника на управление Архитектура и благоустройство при НС – София не се съдържа документ за предоставено право на ползване и управление на процесния имот на СК “Р.”. Съдът не е приел нещо различно от съдържащото се в представената от молителя преписка – проектно сметна документация за част “архитектурна” и част “електро” и стойностни сметки, а именно, че преустройството на магазина е извършено със средства на СК “Р.”. Тази преписка също е съществувала при разглеждане на делото, част от съдържащите се в нея документи са приети като доказателство по гр.дело №10810/ 2004г. на СРС, а по изясняване на въпроса с какви средства е извършено преустройството на магазина е приета съдебно – счетоводна експертиза. Следователно писмените доказателства не са нови и не са от съществено значение за решаване на делото, дори и да бяха приети като доказателство по делото, тъй като съдържащите се в тях факти са взети предвид при решаване на спора. В т.5 на молбата за отмяна молителят поставя въпрос как би могло да се преценява обстоятелството, че ако [фирма] е придобило собствеността на магазин на №52 дружеството е ползвало под наем магазин на №54, който в никаква степен не отговаря на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС и оставеното с него в сила решение на СГС. Съществуването на наемно правоотношение между [фирма] и ТОА “Т.” за друг имот / магазин/ е въпрос ирелевантен за спора по конкретното дело. В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна, поради което същата ще следва да бъде оставена без уважение. С оглед на изхода на това производство на ответника по молбата ще следва да се присъдят разноски в размер на 2800 лв., документирани с договор за правна защита от 1.06.2012г. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] със съдебен адрес [населено място], [улица] за отмяна на решение № 52 от 3.11.2011г., постановено по т.дело № 325/2009г. на ВКС, ТК , с което е оставено в сила решение №349/3.11.2008г., постановено по гр.дело № 2461/2008г. на СГС, ІV В въззивно отделение. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] разноски 2800 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: