О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 123 гр. София, 28.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдия Първанова ч.гр. дело № 1419/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4702/24.02.2022 г. на ЕТ „Ния Елеганс - А. И.“, гр. Варна, чрез адвокат И. А., срещу въззивно определение № 470/04.02.2022 г. по ч. гр. д. № 35/2022 г. на Окръжен съд - Варна. Поддържат се оплаквания, че определението е недопустимо и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е обективен и субективен идентитет между две дела, когато ищецът по отхвърлен положителен установителен иск предяви отрицателен установителен иск срещу ответника по отхвърления положителен установителен иск. Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск срещу лице, което е било ответник по предявен положителен установителен иск и производството по делото е завършило с решение, което отхвърля положителния установителен иск. 2. В случай че две лица са собственици на един и същ имот, по едно и също време, на различни основания, и в същото време не са съсобственици, налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от едното лице спрямо другото. Възможно ли е едно лице да бъде собственик на едно основание по отношение на друго лице и в същото време да е несобственик на същото основание и по отношение на трето лице. 3. С по-късно постановения съдебен акт оборена ли е доказателствената сила на мотивите досежно придобивното основание на едно лице. Това основание ли е да се приеме, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо лице, което е било ответник по отхвърлен положителен установителен иск. 4. Относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато ищецът има възможност да придобие имота на основание осъществено давностно владение. По този въпрос се посочва противоречие с ТР №8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 7593/17.11.2021 г. по гр. д. № 12217/2021 г. на Районен съд - Варна, с което е производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК. Въззивният съд е приел, че производството по гр. дело № 12217/2021 г. на Районен съд - Варна е образувано по предявени от А. И., действаща като едноличен търговец с фирма "Ния Елеганс - А. И." против Т. Д. Г., П. Д. Г., "ВИП - 2003" ООД, "Бата Еф Джи" EООД и "БГ Маркет" ООД в условията на пасивно субективно съединяване отрицателни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], [улица], с площ от 214 кв. м., представляващо имот с пл. № 1583, кв. 47 по плана на 8-ми подрайон на [населено място], съставляващ имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. Правният си интерес от завеждане на исковете против петимата ответници ищцата обосновава с твърдения, че е собственик на процесния имот въз основа на постановление за възлагане, издадено по гр. д. № 790/1996 г. по описа на Окръжен съд - Варна по реда на чл. 717 ТЗ, както и че владее процесния имот от 04.05.2001 г., когато е въведена във владение на същия, и с оглед възможността при отричане на правата на ответниците върху имота, тя евентуално да придобие собствеността върху същия на оригинерно основание. Съдът е приел, че в случая с влязло в сила решение от 16.12.2004 г. по гр. д. № 246/2004 г. на Районен съд - Варна е отхвърлен предявеният от А. И., действаща като ЕТ "Ния Елеганс - А. И.", срещу Т. Г., П. Г. и "ВИП-2003" ООД, положителен установителен иск за собственост на процесния имот, основан на твърдения за придобиването му въз основа на постановлението за възлагане, издадено по гр. д. № 790/1996 г. на Окръжен съд - Варна по реда на чл. 717 и сл. ТЗ. С това решение е отречено съществуването на правото на собственост на ищцата върху имота на заявеното от нея основание - постановление за възлагане. Съгласно чл.298, ал.2 ГПК цитираното решение разпростира действието си и спрямо "Бата Еф Джи" ЕООД и "БГ Маркет" ООД -частни правоприемници на ответниците по иска по гр. д. № 246/2004 г. на Районен съд - Варна. След като правото на собственост на ищцата, заявено на посоченото основание - постановление за възлагане, е отречено с влязлото в сила решение по гр. дело № 246/2004 г. на Районен съд - Варна спрямо ответниците, тя няма право, което да брани чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против Т. Г., П. Г., "ВИП - 2003" ООД, "Бата Еф Джи" EООД и "БГ Маркет" ООД и няма правен интерес от така предявения иск. Освен това ищцата няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен за собственост против ответниците Т. Г., П. Г., "ВИП - 2003" ООД и "Бата Еф Джи" EООД, тъй като отричането на правото им на собственост върху имота не би довело до позитивна промяна в правната й сфера. С решение № 3/06.03.2015 г. по гр. д. № 4048/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., е отменено решение по в. гр. дело № 31/2014 г. на Окръжен съд - Варна, и е постановено друго, с което е отхвърлен предявен от ЕТ "Ния Елеганс - А. И." против "Бата Еф Джи" EООД положителен установителен иск за собственост на процесния имот въз основа на придобивна давност в резултат на добросъвестно владение за времето от 04.05.2001 г. до 09.10.2012 г. На основание чл. 298, ал. 2 ГПК решението обвързва и "БГ Маркет" ООД, който е правоприемник на "Бата Еф Джи" EООД. Частната касационна жалба е допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице основание за допускане на определението до касация по първия и четвъртия въпрос от изложението. В случая изводите на въззивния съд съответстват на възприетото с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правно становище, съгласно което правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Действително в практиката на ВКС се приема, че отхвърлянето на положителен установителен иск за собственост с влязло в сила решение по предходно дело не е пречка за предявяване на отрицателен установителен иск от същите ищци. В този случай обаче преценката за правния интерес от отрицателния установителен иск следва да бъде направена въз основа на твърденията в исковата молба и съпоставка на защитаваните права с двата иска /в този смисъл - определение № 60102/28.09.2021 г. по ч. гр. д. № 2688/2021 г. на ВКС, ІІ г. о./. В случая въззивният съд е обсъдил твърденията на ищцата и е приел, че с влязло в сила решение от 16.12.2004 г. по гр. д. № 246/2004 г. на Районен съд - Варна е бил отхвърлен предявеният от ЕТ „Ния Елеганс - А. И.“ срещу Т. Г., П. Г. и „ВИП - 2003“ ООД положителен установителен иск за собственост на процесния имот, основан на твърдения за придобиването му на основание постановление за възлагане, издадено по гр. д. № 790/1996 г. на Окръжен съд - Варна, като това решение разпростира действието си и спрямо правоприемниците „Бата Еф Джи“ ЕООД и „БГ Маркет“ ООД на основание чл. 298, ал. 2 ГПК. След като правото на собственост на ищцата, заявено на посоченото деривативно основание - постановление за възлагане, е отречено с влязло в сила решение спрямо ответниците, тя не може да основава правния си интерес като брани така отреченото й с влязлото в сила решение право на собственост, основано на същото придобивно основание чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу същите лица. Освен това ищцата няма правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, тъй като отричането на правото на собственост върху имота на Т. Г., П. Г., „ВИП - 2003“ ООД и „Бата Еф Джи“ ЕООД не би довело до позитивна промяна в правната й сфера и до възможността да придобие права. Съобразено е и обстоятелството, че с решение по гр. дело № 4048/2014 г. на ВКС, ІІг.о. /след отмяна на въззивно решение по гр.д.№31/2014г. на Окръжен съд – Варна/ е отхвърлен предявеният от ищцата против "Бата Еф Джи" EООД положителен установителен иск за собственост на процесния имот въз основа на придобивна давност за периода от 04.05.2001 г. до 09.10.2012 г., като това решение обвързва и частния правоприемник на ответника по иска - "БГ Маркет" ООД, на основание чл. 298, ал. 2 ГПК, тъй като не се твърди настъпване на нов юридически факт след приключване на производството по това дело. Изводите на въззивния съд са съобразени с цитираната по-горе съдебна практика на ВКС. Ето защо по първия и четвъртия въпрос от изложението не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Така формулираните от касатора втори и трети въпрос са неясни и не могат да се приемат за относими. Те не са разгледани от въззивния съд и не са обусловили неговите решаващи изводи. Следва да се посочи,че при наличие на влязло в сила решение между едни и същи страни /респ.правоприемниците им/, с един и същи предмет на делото, е недопустимо последващо пререшаване на спора. Воденето на дела между ищцата и трети на настоящото дело лица и резултатът по тях нямат относимост към така предявения от нея отрицателен установителен иск за собственост, а оттук и постановените съдебни актове по тези дела /след като не се твърди противопоставимост на страните в настоящия процес/ не биха могли да оборят мотивите на цитираните от ищцата влезли в сила съдебни решения, обвързващи страните по настоящото дело. Следователно така поставените въпроси са ирелевантни и не съдържат общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което същите не представляват основание за допускане на обжалваното определение до касация. Не се констатира наличие на порок на въззивното определение, който да налага прилагане на сочените основания по чл. 280, ал. 2, предл.2 или 3 ГПК, доколкото обжалваното определение е валидно и допустимо. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280,ал.2,предл.3 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който да се констатира от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия. В случая обжалваното определение не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано, поради което не може да се приеме за очевидно неправилно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 470/04.02.2022 г. по ч. гр. д. № 35/2022 г. на Окръжен съд - Варна. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: