Р Е Ш Е Н И Е № 343 гр. София, 01 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..шестнадесети септември.. две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1769 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е чл. 419 и сл. от НПК и е образувано по искане на осъдения П. Л. П.. В него се сочи, че присъдата от 29.09.2010 г. по нохд № 13004/2009 г. на Софийския районен съд и решение № 270/21.03.2011 г. по внохд № 480/11 г. на Софийския градски съд, с което тя е потвърдена са постановени в нарушение на материалния закон, довело до налагане на явно несправедливо наказание. От съдържанието на изложените допълнителни писмени съображения от защитата на осъдения е видно, че по същество се иска възобновяване на производството по внохд № 480/11 г. и определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, установи следното: След проверено съдебно производство по реда на гл.27 от НПК, с цитираната присъда Софийският районен съд признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 20.10.2008 г., при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на стойност от 2213 лв. от владението на различни лица и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК и чл. 373 ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода. С решение № 270/ 21.03.2011 г. по внохд № 480/11 г. Софийският градски съд потвърдил присъдата. Искането е подадено в срока по чл.421 ал.3 от НПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е основателно. Оплакването на осъдения за явна несправедливост на наложеното наказание се свърза с неправилно приложение на материалния закон и по-точно с индивидуализацията му по реда на чл.58а от НК, вместо по реда на чл.55 от НК, който се явява по-благоприятния за него закон. Решаването на спора е неразривно свързано с преценката за характера на нормите, касаещи начинът на определяне на наказанието при провеждане на съкратено съдебно следствие. Институтът на “съкратеното съдебно следствие” по глава 27 е създаден с НПК, влязъл в сила на 29.04.2006 г. и е претърпял няколко промени. Част от тях се отнасят до самата процедура и се изразяват първоначално в изключване на възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие по отношение на определен вид престъпни посегателства, а след това в отмяна на тази забрана. Друга част от измененията касаят последиците от разглеждане на делото по този ред и са свързани с начина на определяне на наказанието. Първоначалната редакция на чл.373 ал.2 от НПК предвижда, че наказанието се определя при условията на чл.55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Със ЗИДНПК и ЗИДНК / и двата публикувани в ДВ бр.27/2009 г./ нормата на чл.373 ал.2 от НПК препраща по отношение на начинът на определяне на наказанието към новия текст на чл.58а от НК. Налице е и трета промяна, вече само на чл.58а от НК, въведена със ЗИДНК ДВ бр. 26/2010 г. Съдържанието на двете разпоредби на чл.58а от НК водят на категоричен извод за по-тежка наказуемост при индивидуализацията на наказанието в сравнение с разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК вр. чл.55 от НК. Върховният касационен съд счита, че разпоредбите на НК, регламентиращи начинът на определяне на наказанието при постановяване на осъдителна присъда след проведено съкратено съдебно следствие са материално правни по своя характер, независимо от неразривната им връзка с препращащата процесуалната норма на чл.373 ал.2 от НПК. И това е така, както с оглед систематичното им място в глава пета от НК, така и предвид характерът им на норми, определящи параметрите на наказателната отговорност на лицата, извършили престъпление. Затова, във всеки конкретен случай, съдът следва да преценява правното им действие във времето, съблюдавайки изискванията на чл.2 ал.2 от НК. В случая, Софийският градски съд не е сторил това и неправилно е индивидуализирал наказанието при условията на чл.58а от НК. Деянието е извършено на 20.10.2008 г. и следвайки принципът за приложение на най-благоприятния за осъдения закон, наказанието следва да се индивидуализира при условията на първоначалната редакция на чл. 373 ал.2 НПК, вр. чл.55 от НК, т.е под минимума на санкцията, предвидена в нормата на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК. Допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено и от настоящата инстанция, тъй като е свързано с налагане на по-леко по размер наказание. Върховният касационен съд, като съобрази отежненото съдебно минало на П. П., сочещо на трайно изградена престъпна нагласа, прие, че санкцията следва да бъде отмерена в размер, малко под минималния, а именно една година и единадесет месеца лишаване от свобода. Водим от горните съображения и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 480/2011 г. на Софийския градски съд. ИЗМЕНЯВА решение № 270/21.03.2011г., като на основание чл.373 ал.2 НПК, вр. чл.55 ал.1 т.1 /ДВ бр.86/2005 г./ и чл.2 ал.2 от НК определя наказание лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца на подсъдимия П. Л. П. за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."А" и "Б" от НК. Решението е подписано с О.М. от председателя съдия Л. Методиева. Особено мнение на председателя на съдебния състав Лиляна Методиева: Не споделям извода на мнозинството на съдебния състав за допуснато нарушение на материалния закон с индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 58а НК, в редакцията му след изменението с Д.в. бр. 26/6.04.2010 год вместо по съществуващия преди това ред. Изразеното разбиране, че двете норми, регламентиращи начина на определяне на наказанието при постановяване на осъдителна присъда след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 НПК, с оглед систематическото им място в глава пета НК, като материално правни във всички случаи следва да се преценяват през призмата на чл. 2 ал.2 НК и да се прилага по-благоприятния за подсъдимия закон не държи сметка за характера им и за същността на института на съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция. Нормата на чл. 58а НК е материално правна, но няма самостоятелно действие без обвързване с процесуалните норми, регламентиращи реда за разглеждане на делото. Едва когато и доколкото подсъдимият изцяло признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласи се да не се събират доказателства за тях и се пристъпи към този процесуален ред за решаване на делото, ще се постави въпроса за индивидуализацията на наказанието. Същността на института на съкратеното съдебно следствие в първоинстанционния съд се състои в облекчаване процеса на доказване и именно процесуалното поведение на подсъдимия, който се отказва от правото си в състезателен процес да бъдат изяснени обстоятелствато по делото, има за последица смекчаване на наказателното положение. Затова редът, по който ще бъде индивидуализирано наказанието му, се определя именно към момента, в който изрази съгласието си делото да бъде решено по този процесуален ред. Само ако във времето от вземане на решението за провеждане на съкратено съдебно следствие до постановяване на присъдата последва евентуална промяна в чл. 58а НК следва да се преценява кои закон е по-благоприятен. В конкретния случай решението съдебното следствие да бъде проведено по реда на чл. 371 т.2 НПК е взето на 29.09.2010 год. Редакцията на чл. 58а НК към този момент задължана съда при налагане на наказание да прецени дали да го индивидуализира при условията на чл. 55 НК или при условията на чл. 54 НК, като във втория случай се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и намали определеното наказание с една трета. Тези норми за индивидуализация на наказанието са спазени от съдилищата. По изложените съображения и като споделям становището, изразено от въззивния състав във връзка с това оплакване на подсъдимия, считам, че при индивидуализацията на наказанието не е допуснато нарушение на материално-правната норма на чл. 58а НК и не следва да бъде изменяно в приетия смисъл. ПРЕДСЕДАТЕЛ:/ ОМ/