2 Р Е Ш Е Н И Е № 264 гр. София, 02 март 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……..….Мира Недева…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Николай ЛЮБЕНОВ.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 979 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационна жалба от адв. И. М. Л. – защитник на подсъдимия В. Г. В. срещу решение № 374 от 28.07.2017г., постановено по внохд № 589/17г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в. С присъда № 27 от 16.11.2016г. по нохд № 83/16г. на Софийски окръжен съд, НО – 6 с-в, подсъдимият В. Г. В. е признат за виновен в това, че на 22.12.2014г. около 08.20 ч. в [населено място], при управлението на МПС – лек автомобил марка „А.”, модел „...” с рег. [рег.номер на МПС] , като се движел на заден ход по [улица]с посока на движение от кръстовището с [улица]към кръстовището с [улица]нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката С. Ц. И., която настъпила същия ден около 12.15 ч., като е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. с чл.343, ал. 1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, и чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия В. Г. В. е наложено кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на разноските по делото. По жалба на В. е образувано внохд № 589/17г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в. С решение № 374 от 28.07.2017г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. В жалбата се посочват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се твърди и необоснованост на решението. Иска се отмяната на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия В.. В жалбата се коментират поведението на водача и пешеходката и се изразява несъгласие със заключението на авто - техническата експертиза без да се аргументират посочените касационни основания. В писмени бележки, представени в срока по чл.351, ал.4 от НПК от защитника на подсъдимия – адв. Х. М. се излагат аргументи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че допуснатите процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на закона, тъй като от събраните доказателства се установявало, че подсъдимият не е могъл да предвиди настъпването на резултата, поради което е налице случайно деяние. Излагат се и аргументи, че В. не е нарушил правилата за движение, посочени в обвинителния акт, който извод се подкрепял и от липсата на съставен АУАН от органите на пътната полиция. Предлага се отмяна на постановения въззивен съдебен акт с възможни четири алтернативи – оправдаване на подсъдимия; наказване по административен ред; връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от адв. М. със същите аргументи. Повереникът на частния обвинител М. П. – адв. Д. счита жалбата за неоснователна предвид липса на посочените в нея касационни основания. Прокурорът от ВКП също дава становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд при анализа и оценката на доказателствата. В рамките на установените факти, счита, че законът е приложен правилно. Предлага решението да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият В. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Обстоятелството, че местопроизшествието не е било запазено преди извършването на огледа не води до съмнение при установяване на фактическите обстоятелства на произшествието, както се твърди в жалбата. Такова възражение е направено както в пледоарията пред първата инстанция, така и във въззивната жалба и на него е даден отговор на л.10 от мотивите към присъдата по нохд № 83/16г. и л.14 от мотивите на въззивното решение. Намерените следи от кръв по пътното платно и най - вече частиците от червено розова материя от протезата на пострадалата, категорично свързват отразените в протокола обстоятелства с процесното ПТП. Обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и в протокола за оглед на лекия автомобил са позволили на експертите да направят съответните изчисления на мястото на удара и механизма на произшествието. Не отговаря на действителното положение твърдението, че не са обсъдени обясненията на подсъдимия. Същите са анализирани и съпоставени както с останалите събрани доказателства, така и със заключенията на назначените по делото експертизи. На л.10 от мотивите на присъдата съдът е изложил съображения поради които не възприема твърденията на В., че преди потеглянето на заден ход и по време на маневрата е наблюдавал непрекъснато пространството зад автомобила; че пострадалата вероятно се намирала зад паркирано в близост ремарке; че след привеждане на автомобила в движение изминал два или три метра. В мотивите на въззивното решение (л.16) апелативният съд се е солидаризирал с изводите на първоинстанционния съд, без да ги преповтаря. Посоченото обстоятелство не представлява липса на мотиви, както се твърди в жалбата и не ограничава по никакъв начин правото на защита на подсъдимия, доколкото се касае до идентични възражения които се навеждат при всяко инстанционно разглеждане на делото. На л.14 от мотивите на решението, въззивният съд е извършил и собствен анализ на доказателствените източници, достигайки до аналогични изводи относно фактическата обстановка, приета за установена от първостепенния съд. Предвид изложеното аргументите в жалбата за фрагментарно и едностранчиво обсъждане на доказателствения материал не могат да бъдат възприети. Твърдението за непълнота, неяснота и противоречие в мотивите на въззивния съд е лишено от реална основа. Не може да бъде споделен и доводът, че решението на въззивния съд почива на предположение, доколкото е възприета една от двете хипотези за настъпване на произшествието, посочена в комплексната медико- автотехническа експертиза. В мотивите на решението е прието за безспорно установено, че изминатият път от автомобила, управляван от подсъдимия, до мястото на удара с тялото на намиращата се на платното пешеходка е около 22м., което е установено и от заключението на експертизата. Дадените в експертното заключение два варианта на навлизането на пострадалата на платното не променят направения по - горе извод за изминатото разстояние на автомобила до мястото на удара и относно възможността на водача за предотвратяването му. Не може да се приеме и тезата за липса на отговор по възраженията на защитата във въззивната жалба, тъй като такъв е даден на л.20 от мотивите на решението. С оглед изложеното касационният съд намери, че не са допуснати процесуални нарушения при събирането, анализа и оценката на доказателствения материал, които да сочат на порок при формиране на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища относно приетите за установени факти. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК Както пред първия, така и пред въззивния съд е лансирана теза, че подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на противоправния резултат и в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Тя е основана на обясненията на В., че до мястото на удара автомобилът е изминал около два – три метра, а през цялото време същият следил пътната обстановка в огледалата за обратно виждане (л.158 от нохд № 83/16г. на СОС). Както вече бе посочено по - горе, инстанционните съдилища не са кредитирали тези обяснения като противоречащи на други гласни доказателства и експертни заключения. Отстоянието на автомобила до мястото на удара и равнинният терен, според експертното заключение, е позволявало на подсъдимия да наблюдава както платното за движение, така и прилежащите тротоарни пространства и да възприеме своевременно пострадалата. В този смисъл последната не е представлявала опасност за движението, появила се внезапно в опасната зона за спиране на автомобила, което би дало основание за реализиране на хипотеза по смисъла на чл.15 от НК. Настъпването на произшествие въпреки наличието на възможност за предотвратяването му сочи, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДП. Неоснователен в този смисъл е упрекът към съдилищата, че не обсъдили хипотезата на т.нар. ”мъртва точка” на видимост. Съществуващата обективна възможност за подсъдимия да наблюдава платното за движение зад автомобила и прилежащата тротоарна площ и изминатият път до мястото на удара, очевидно обезсмислят излагането на подобни аргументи. Доводите, че въззивният съд обвързал нарушението на правилата за движение с резултата и не изложил убедителни аргументи за това, също не могат да бъдат споделени. В рамките на приетата за установена фактическа обстановка, настъпването на произшествието сочи, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по чл.40, ал.1 и 2 от ЗДП, тъй като ако би ги спазил или не би настъпил резултат (който в случая е бил предотвратим) или настъпването на резултата би се дължало на умисъл, каквито данни от обективна страна няма. Липсата на съставен АУАН на подсъдимия за допуснатите нарушения на правилата за движение не е в подкрепа на защитната теза, че такива липсват, а се дължи на факта, че в същия ден за същите обстоятелства е започнато досъдебно производство, което изключва провеждането на такова с административно наказателен характер. С оглед изложеното касационната инстанция намира, че законът е приложен правилно. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В. е отчетен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, сред които и съпричиняването на резултата от страна на пострадалата, която се движела неправомерно по платното за движение. Въззивната инстанция е констатирала настъпилата реабилитация относно част от наложените по административен ред наказания на подсъдимия за нарушения на правилата за движение. В писмените бележки към жалбата явната несправедливост на наложените кумулативно наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление се твърди поради липса на корекция в наказанията въпреки изложените доводи от въззивния съд. В тази насока претенцията за намаляване на размера на наложените наказания е неоснователна, тъй като в мотивите на апелативния съд изрично е отбелязано, че не се налага корекция на крайния извод на първостепенния съд за наложените наказания предвид неправилното отчитане като смекчаващо обстоятелство на поведението на подсъдимия след деянието, тъй като оказването на помощ на пострадалата е елемент от привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.”б” от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374 от 28.07.2017г., постановено по внохд № 589/17г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.