7 Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр. София, 19 октомври 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември 2017г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретаря ............М. ПЕТРОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Д. ГЕНЧЕВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 750/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Д. /M. D./ срещу въззивно решение № 100, постановено на 18.05.2017г. по ВНОХД № 139/2017г. от Пловдивския апелативен съд – първи наказателен състав, с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото. Същата е била отменена в частта, с която е разпоредено превозното средство, послужило за пренасяне на контрабандните стоки, да се върне на упълномощен представител на дружеството – собственик и на основание чл.242 ал.8 от НК то е отнето в полза на държавата, а именно – товарен автомобил – влекач марка „M.“, с турски рег. № 27 A. 34 и рама № NMB , ведно с контактен ключ за него и регистрационен талон №[ЕГН]/CA№ , както и полуремарке марка „T.“, с турски рег. № и рама № N. , собственост на фирма „D.“, ведно с регистрационен талон № [ЕГН]/BP №, намиращи се на съхранение в Митница – Бургас. С първоинстанционната присъда № 4, постановена от Хасковския окръжен съд на 01.02.2017г. по НОХД № 992 по описа за 2016г., подсъдимият М. Д. /M. D./, гражданин на Република Турция, работещ като шофьор във фирма „Д.“ – Република Турция, е бил признат за виновен в това, че на 29.11.2016г. в ГКПП „Капитан Андреево“, с товарен автомобил – влекач марка „M. B.“, с турски рег. № 2и прикачено към него полуремарке марка „T.“, с турски рег. № , пренесъл през границата на страната, от Република Турция в Република България, без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели – цигари без поставен акцизен бандерол и златни изделия – всички с общо нетно тегло 1917,48 грама и на обща стойност 115 460,80 лв., поради което и на основание чл.242 ал.1 б. „д“ вр. чл.55 ал.1 т.1 и чл.55 ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.242 ал.7 от НК в полза на държавата е отнет предметът на контрабандата. В касационната жалба се съдържа твърдение за наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционната присъда или алтернативно – изменение на второинстанционния съдебен акт, като бъде постановено връщане на полуремаркето с регистрационния талон на собственика или упълномощено от него лице, а като втора алтернатива – отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд. Същественото нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК се поддържа с оглед липса на мотиви и липса на собствен анализ на доказателствата по делото от страна на въззивния съд. Сочи се, че във въззивния съдебен акт липсват доводи и наведени доказателства относно приетата висока степен на обществена опасност на престъплението и на дееца. Не са обсъдени и: изводите на първоинстанционния съд, че не следва да се пренебрегва обстоятелството, че отнемането на товарния автомобил би засегнало правото на собственост на трето, неучаствало в наказателния процес, лице, за което няма данни да има отношение към престъпната дейност; променено ли е било предназначението на лекия автомобил така, че вместо за обичайната му употреба той да е превърнат в средство на престъплението, което да аргументира отнемането му като такова; може ли полуремаркето да се разглежда като средство за превозване на предмета на престъплението. Във връзка с последното, в жалбата е посочено още, че видно от свидетелството за регистрация на товарното полуремарке, същото има самостоятелно съществуване. Предвид обстоятелството, че предметът на престъплението е бил укрит във влекача, пренасянето на стоката е могло да се осъществи и без използването на товарното полуремарке, поради което подалият касационната жалба защитник счита, че то не подлежи на отнемане съгласно чл.242 ал.8 от НК. Неправилното приложение на материалния закон се обосновава с неправилен извод на контролираната инстанция за съотношението между предмета на престъплението и стойността на превозното средство. Според защитата, изводът на въззивната инстанция, че съотношението между двете стойности е почти равностойно (115 460,80 лв. с ДДС на контрабандните стоки, съответно 178 594, 80 лв. – на превозното средство), не може да бъде споделен. Липсва баланс между обществената опасност от отнемането на превозното средство и правото на собственост на трето, неучаствало в наказателния процес, лице, аргументирано в жалбата и с решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дело „Ьnsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Є. срещу България”. В срок е постъпило становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Пловдив с подробно изложена аргументация в подкрепа на оставянето в сила на въззивния съдебен акт. Пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба по мотивите, съдържащи се в нея, и с направените искания. Подсъдимият Д., редовно призован чрез неговия защитник, не присъства на съдебното заседание пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за оставяне на жалбата без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е основателна единствено в частта относно заявеното нарушение на материалния закон, но не поради доводите, изложени във връзка с това касационно основание. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция - липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на материалния закон - разпоредбата на чл.242 ал.8 от НК, са изцяло неоснователни. Мотивите към въззивното решение, постановено по повод протест срещу първоинстанционната присъда единствено в частта относно произнасянето по веществените доказателства, са напълно съобразени с изискванията на процесуалния закон. В съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК апелативният съд е отговорил подробно и мотивирано на всички доводи на въззивния протест, както и на възраженията от пледоарията на защитата. Съображенията в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон не се споделят от настоящия касационен състав. Същият намира, че не е налице визираното в разпоредбата на чл.242 ал.8 НК явно несъответствие между стойността на превозното или преносното средство и тежестта на престъплението. Общата пазарна стойност на предмета на контрабандата – цигари без поставен акцизен бандерол и златни изделия, е 115 460,80 лв. с ДДС, а общата цена на двете части на товарната композиция е общо 178 594,80 лв. с ДДС /158 876,40 лв. за влекача и19 718,40 лв. за ремаркето/. В тази връзка, съпоставяйки стойността на камиона с тази на контрабандната стока, контролираният съд правилно е обосновал, че не е налице предпоставката явно несъответствие на стойността на товарния камион на тежестта на престъплението, тъй като „съотношението между двете парични стойности е почти равностойно и разликата между двете не е в пъти, значително или прекомерно висока, за да се счита, че стойността на камиона явно несъответства и многократно да надхвърля стойността на контрабандата“ /стр. 4 от решението/. Що се отнася до посоченото в касационната жалба решение на ЕСПЧ по дело „Ьnsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Є. срещу България” (постановено по жалба № 3503/08), в настоящия случай не е нарушен справедливият баланс между интереса на дружеството – собственик на превозното средство и интереса на държавата за отнемането му като средство за извършване на престъплението. Само за пълнота, следва да се отбележи, че горепосоченото решение на ЕСПЧ по-скоро третира проблема за това, че в националното съдебно решение не е била обсъждана пропорционалността между стойността на контрабандната стока и стойността на превозното средство, без да е имало възможност собственикът на превозното средство, който не съвпада с лицето, осъществило престъпното деяние, да има процесуалното право да оспори ефективно отнемането в полза на държавата на неговото собствено превозно средство. ЕСПЧ е приел, че поради тази причина „липсата на такъв анализ по силата на приложимото законодателство не е дала възможност да се постигне „справедлив баланс“ между различните засегнати интереси“ /§ 44 от решението/. Настоящият случай, обаче, не е такъв. В производството както пред първата, така и пред въззивната инстанция, защитата на подсъдимия е направила всички възможни възражения, свързани с отнемането на превозното средство – влекач и полуремарке на осн. чл. 242 ал.8 от НК, които дружеството- собственик на същите би могло да изтъкне. Те са били взети предвид от съдилищата и са получили адекватен подробен отговор в постановените съдебни актове. Именно тези възражения за липса на предпоставки за отнемане на превозното средство, послужило за пренасяне на инкриминираните стоки, са предмет и на касационната жалба на защитата на подсъдимия, по който начин интересът на дружеството-собственик на превозното средство е изцяло защитен. Видно от съдържанието и диспозитива на контролирания въззивен съдебен акт основният спор по делото е свързан не със съотнасянето на стойността на камиона с тази на предмета на престъплението, а дали и каква част от това превозно средство, послужило за извършването на контрабандата, следва да се отнеме в полза на държавата. Именно в тази връзка, но само в частта, с която е постановено отнемане по реда на чл.242 ал.8 НК на полуремарке марка „T.“ с турски рег. № 27 B 6375, законът е приложен неправилно. И това е така, защото по делото безспорно е установено, че контрабандната стока е била укрита, превозена и пренесена единствено във влекача - марка „M. B.“, с турски рег. № , но не и в полуремаркето. Неправилно, обаче, апелативният съд е приел, че в полза на държавата следва да бъде отнето цялото превозно средство, което представлява товарна композиция (влекач и прикачено към него полуремарке), а не само влекачът. Въпросното полуремарке не е послужило за транспортирането на контрабандната стока. Вярно е, че в областта на международното пътно движение, под композицията от (товарен) автомобил и полуремарке се разбира съчленено превозно средство по смисъла на буква u) на една от основните международни конвенции на ООН, посветени на безопасността на международния транспорт, а именно Конвенцията за пътното движение (Виена, 08.11.1968г.), по която договарящи страни и Република България, и Република Турция (съответно - от 28.11.1978г. и от 22.01.2013г.). Що се отнася до българското законодателство, законова дефиниция на термина "съчленено превозно средство" се съдържа в т.34 от пар.1 на Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагането на Закона за движение по пътищата, а в точки 23 - 25 и 31 от същия подзаконов нормативен акт са дефинирани понятията "пътно превозно средство", "моторно превозно средство", "автомобил", "полуремарке". От прегледа на всички тях е видно, че влекачът и полуремаркето са две отделни и различни пътни превозни средства, с различно предназначение и възможности за използване, и не на последно място - подлежащи на отделна регистрация, всяко за себе си. При това положение, след като предметът на престъплението или част от него не е бил поставян в полуремаркето, а единствено във фабрична кухина на влекача, то полуремаркето не се явява нито превозно, нито преносно средство, което да е послужило за превозването или пренасянето на инкриминираните стоки през границата на Република България. Друг би бил случаят, ако контрабандните цигари и златни накити са били укрити в тегленото от влекач полуремарке. Тогава, на отнемане в полза на държавата, биха подлежали и двете пътни превозни средства, тъй като полуремаркето само по себе си не може да послужи за пренасяне или превозване на стоки, без да бъде теглено от влекач. Цитираната в жалбата съдебна практика на касационната инстанция, макар и да не е тълкувателна, поради което и правно обвързваща такава, е трайна и непротиворечива досежно въпроса, че когато несамостоятелни елементи на пътната композиция, каквото е полуремаркето, нямат отношение към контрабандата, тогава не може да се приеме, че и те подлежат на общо основание на отнемане с оглед разпоредбата на чл.242 ал.8 НК. Поради това, като е приложил разпоредбата на чл.242 ал.8 НК и е отнел в полза на държавата и полуремаркето с марка „T.“, с турски рег. № , ведно с регистрационен талон № [ЕГН]/BP № , апелативният съд е нарушил закона, което налага отмяна на въззивното решение в тази част. Досежно товарния автомобил-влекач, който подлежи на отнемане независимо дали принадлежи на подсъдимия или не, следва се отбележи, че с оглед приложението на нормата на чл.242 ал.8 от НК стойността на предмета на престъплението не е единственият критерий при решаване на въпроса за преценката на "тежестта на престъплението", както правилно е отбелязано и на стр.3 от въззивното решение. Последната, от своя страна, е фактически въпрос и се прави след преценка на съвкупност от обстоятелства, свързани с деянието и дееца. В тази връзка, липсват основания да се приеме, че престъплението по чл.242 ал.1 б."д" НК, извършено от подсъдимия М. Д., не е достатъчно тежко, за да се приложи чл.242 ал.8 от НК. Макар и подсъдимият да е с чисто съдебно минало това не омаловажава тежестта на извършеното от него престъпление - контрабанда на цигари и най-вече на златни накити с висок размер на общата им стойност. От вниманието на въззивната инстанция при преценката за тежестта на инкриминираното деяние не е убягнало обстоятелството, че престъплението е разкрито едва при митническата проверка, без каквото и да било съдействие от страна на подсъдимия Д., както и користните подбуди за неговото извършване. В същото време, в контролирания съдебен акт са изложени достатъчно убедителни аргументи за високата обществена опасност на престъплението, свързана с увреждането на митническия режим и икономическите интереси на българската държава, тъй като с недекларирането на стоката се нанася вреда на фиска, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Предвид изложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 и т.4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 100 от 18.05.2017г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 139/2017г., като го ОТМЕНЯ в частта, с която на основание чл.242 ал.8 от НК е отнето в полза на Държавата полуремарке марка „T.“с турски рег. № 27 B 6375 и рама № N., собственост на фирма „D.“, ведно с регистрационен талон № [ЕГН]/BP № за него, намиращо се на съхранение в Митница – Бургас и ПОСТАНОВЯВА: - вещественото доказателство – полуремарке марка „T.“ с турски рег. № 27 B 6375 и регистрационен талон № [ЕГН]/BP № за него да се върнат на упълномощен представител на дружеството-собственик. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Да се извърши писмен превод на решението на турски език. Писмен превод на настоящото решение на турски език да се изпрати на подсъдимия чрез неговия защитник. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.