Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * възнаграждение по договор за търговски пълномощник * търговски пълномощник * договор за търговски пълномощник


7



7
Решение по т. д. № 126/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Решение по т. д. № 126/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е

№157

София, 28.12.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
При секретаря Красимира Атанасова
изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 126 по описа за 2011 год.

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Г. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 1584/16.11.2010 г. по в. гр. д. № 2742/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 2565/27.07.2010 г. по гр. д. № 2530/2010 г. на Пловдивски районен съд.
С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ТЗ за признаване за установено спрямо [фирма], че ответникът дължи на ищеца присъдените по реда на чл. 417, т. 3 ГПК суми както следва: 15 000 лв., съставляващи уговорено възнаграждение по договор за търговски пълномощник, с нотариална заверка на подписа от 12.04.2007 г., претендирано за времето от 18.04.2007 до 16.11.2009 г., ведно със законната лихва, както и претенцията за присъждане на разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 26 и сл. ТЗ/ и необоснованост. Прави се искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част като неправилно и за присъждане на определеното в договора възнаграждение, както и разноските в производството.
Ответникът по касационната жалба - „Б. Газ 2006”, [населено място] не взема становище.
С определение № 529/06.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
С решение № 2565/27.07.2010 г. по гр. д. № 2530/2010 г. Пловдивски окръжен съд е отхвърлил предявения от В. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца присъдени по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14836/2009 г. на ПРС суми - 15 500 лв., съставляващи незаплатено възнаграждение по договор с нот. заверка на подписите от 12.04.2007 г. за периода 18.04.2007 г. до 16.11.2009 г., ведно със законната лихва, начиная от 16.11.2009 г. и разноски в изпълнителното производство в размер на 2014,07 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че правоотношенията между търговец и търговски пълномощник се регламентират от чл. 128, ал. 1 КТ, както и че работодателят е длъжен да заплаща уговореното в трудовия договор възнаграждение само за извършената работа. Посочил е, че при търговско пълномощие отношенията между търговеца и пълномощника се уреждат от договор, но приложеният, макар и с нотариална заверка на подписите договор не предоставял представителна власт, тъй като съгласно чл. 26, ал. 1 ТЗ липсвало пълномощно с нотариална заверка, и въз основа на договора, ищецът нямал възможност за представлява търговеца в качеството му на търговски пълномощник, поради което не му се дължало и възнаграждение.
С въззивното решение № 1584/16.11.2010 г. по в. гр. д. № 2742/2010 г. Пловдивски апелативен съд е приел, че е налице упълномощаване по смисъла на чл. 26, ал. 1 ТЗ, като търговецът е възложил, а търговският пълномощник е приел срещу възнаграждение да извършва за сметка на търговеца всички действия и сделки, свързани с обичайно извършваната дейност /чл. 2 от договора/. Съдът е счел, че договорът с нотариална заверка съдържа и упълномощаването по чл. 26, ал. 1 ТЗ, както и че този договор не е трудов и отношенията не се регулират от КТ. Отчетено е, че съгласно чл. 3, за извършване на сделките и действията търговският пълномощник има право на възнаграждение в размер на 500 лева месечно.
На въведеното от ищеца твърдение, че е изпълнявал съвестно и с необходимата грижа задълженията си по договора, ежедневно е получавал задачи и напътствия, съобразявал се е с тях и е работел за интересите на търговеца, негова заслуга са сключени търговски договори за франчайзинг с [фирма], за наем, както и договори за снабдяване на търговци на дребно, че е провеждал множество срещи и е подписвал документи и пр., свързани с ежедневната обичайна дейност на търговеца, решаващият съд е приел, че конкретното изпълнение се свеждало само до подписването на два договора, представени от ищеца.
Пловдивски апелативен съд отменил частично първоинстанционното решение, приемайки , че искът е основателен до размер на сумата 500 лева, съставляваща възнаграждение по договор за месец юли 2007 година, и на тази база присъдил законна лихва и съответната част от разноските. В тази част решението на Пловдивски апелативен съд е влязло в сила, като предмет на обжалване е частта му, с която е отхвърлен предявения иск до размер на сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата и разноските.
За да отхвърли иска в посочената му част, свързана с претендирани от търговския пълномощник 30 месечни възнаграждения, съдът е счел че ищецът не е доказал лично осъществявана от него дейност в полза на търговеца за всеки един от месеците, изключая месец юли 2007 г., когато търговският пълномощник лично бил осъществявал действия, свързани с представителство на търговеца, мотивирайки се подписани два търговски договори от пълномощника.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обусловилия изхода на делото въпрос ”следва ли да бъде заплащано възнаграждение на обикновен търговския пълномощник, който не е в трудовоправни отношения с търговеца за периода, през който няма сключени сделки, но е работил в интерес на търговеца и е водил преговори за сключване на търговски сделки, и дали последното съставлява изпълнение на задължения по договор”.
Обемът на представителната власт на обикновения търговски пълномощник се определя от упълномощаването. Отношенията между търговеца и търговския пълномощник зависят изцяло от волята на принципала. За разлика от гражданското право, източник на представителната власт на търговския пълномощник може да бъде само упълномощаването, т. е. юридическият факт, с който се свързва пораждането на представителна власт на обикновения търговски пълномощник, е упълномощителната сделка на търговеца. Последната се характеризира като формална сделка - писмена с нотариално заверен подпис на търговеца. По силата на упълномощителната сделка пълномощникът има право да действа от името на търговеца, с последици за него, но за пълномощника не възниква задължение да упражнява представителната власт.
Отношенията между търговеца и обикновения търговски пълномощник се уреждат с договор и именно по силата на този договор търговския пълномощник трябва да извършва действията, за които е упълномощен. Този договор би могъл да бъде трудов, може да бъде договор за поръчка или да съдържа елементи на ненаименован договор. Или правоотношенията, които възникват в конкретния случай между търговеца и пълномощника са две - упълномощителната сделка, която е източник на представителна власт за пълномощника и договор, който урежда отношенията им и поражда задължение за последния да извършва действията, за които е упълномощен. По силата на това второ правоотношение, възникват взаимни права и задължения между страните. Двете правоотношения са в логическа връзка, но не се намират във функционална зависимост, тъй като представителното правоотношение е задължително при търговското пълномощие, докато липсата на договорно правоотношение не е пречка за това. Разбира се следва да се отчита и факта, че за разлика от гражданското представителство, търговското пълномощие е винаги възмездно, а търговският пълномощник обикновено е служител на търговеца, намира се в йерархична зависимост от него и в представителните си функции е длъжен да се съобразява с неговия интерес.
В конкретния случай, двете правоотношения правнотехнически са оформени в един документ, тъй като в процесния писмен договор с нотариално заверен на 12.04.2007 г. подпис на търговеца, носещ наименование ”Договор с търговски пълномощник” в отделна клауза - чл. 1 е инкорпорирана и упълномощителната сделка. Не се е спорило, че договорът не е трудов, предвид анализ на отделните му клаузи, свързани с престацията, както и с правата и задълженията на страните по правоотношението. В раздел втори, наименуван: „Права и задължения на търговския пълномощник” страните са уговорили, че за извършване на сделките и действията по чл. 1, пълномощникът има право на възнаграждение в размер на 500 лева месечно /чл. 3, ал. 1 /, като в ал. 2 на този текст е посочено, че търговецът заплаща на търговския пълномощник дължимото възнаграждение на 10 число на месеца, за който се отнася. В раздел трети „Права и задължения на търговеца” в чл. 14 изрично е посочено, че търговецът е длъжен да заплаща на пълномощника възнаграждение по чл. 3. Или, отчитайки характера и съдържанието на конкретните договорни клаузи в това число и постигнатото съгласие, че за извършване на действията, осъществявани от обикновения търговски пълномощник, а не за извършени конкретни действия и сключени сделки, пълномощникът К. е следвало да получава възнаграждение помесечно, определено в размер на сумата 500 лв., което означава, че плащането на фиксираното възнаграждение по размер на определена дата не е било обвързано с доказване на определени действия, предхождащи определения период, за който би се дължало възнаграждението, предвид смисловото съдържание на текстовете и времевия предел за заплащане на уговореното възнаграждение по чл. 3 - на десето число на месеца, до който се отнася, т. е. възнаграждението в посочения размер страните са уговорили, че се дължи преди да е изтекъл изцяло календарния месец, през който пълномощникът е следвало да осъществява задълженията си по договора.
След като ищецът е установил, че през процесния период е съществувала валидна договорна връзка, както и, че той е изпълнявал задълженията си по нея, които задължения не са свързани единствено с подписване на търговски договори, както е счел въззивният съд, а с извършване на всички действия, за които е упълномощен, а те са относими към обикновената дейност на търговеца, то следва извод, че ответното дружество, като не е изплащало определеното месечно договорно възнаграждение е изпаднало в забава.
В случая, по отношение на характера на договора за обикновен търговски пълномощник, формирането на конкретното възнаграждение, и принципите, от които се изхожда при определянето му, след като не става дума за трудово правоотношение, въззивният съд неправилно е тълкувал договорните клаузи, при съобразяване с характера на действията, извършвани от обикновения търговски пълномощник което налага извод за отмяна на въззивния акт в обжалваната му част, като неправилен на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, а спорът да се реши по същество от настоящата инстанция с уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК.
При този изход на делото, настоящият състав не се произнася по разноските в касационното производство, тъй като подобно искане не се съдържа в касационната жалба, не е представен списък на разноските и в съдебно заседание страната не се явява и не е представлявана от адвокат.
Поради това и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1584/16.11.2010 г. по в. гр. д. № 2742/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част по иска с правно основание чл. 422 ГПК, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение досежно разноските, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от В. Г. К. против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 ТЗ, че [фирма], [населено място] дължи на В. Г. К. сумата 15 000 лв., възнаграждение по договор с търговски пълномощник с нотариална заверка на подписа на търговеца от 12.04.2007 г., ведно със законната лихва считано от 16.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумите: 1 648,98 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение, присъдено по ч. гр. д. № 148368/2009 г.на ПРС. и д. т. по същото дело в размер на 300,12 лв.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Г. К. съдебни разноски за производството пред първоинстанционния и въззивния съд в размер на 3 492,61 лв.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: