Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр. София, 06 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 115/ 2013 година Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. Я. и Н. Н., подадени чрез упълномощените им защитници, срещу въззивна присъда от 12.11.2012г. на Софийски окръжен съд /ОС/, обявена по внохд 482/2012г. Депозираната жалба обективира недоволство от визирания съдебен акт, поради допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанията. В подкрепа на релевираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат подробни съображения за липса на преки доказателства /свидетели-очевидци/ за извършване на инкриминираното престъпление по чл.195, ал.1 от НК и за неговото авторство, която е предпоставила постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения. Поставя се акцент на неправилното кредитиране на относимите към предмета на доказване показания на полицейските служители- П. Н. и П. Д., възпроизвеждащи самопризнанията на подсъдимите лица, и на съществуващи неточности и неясноти в назначените и изслушани по делото съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертизи. Обръща се внимание на налична доказателствена непълнота, изразила се в отсъствие на трасологична експертиза, установяваща дали „процесните кабели са отстранени с намерените у Н. и Я. ножовка и лопата”. Предлага се упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, чрез оправдаване на подсъдимите лица по повдигнатото обвинение, като се предявяват искания за събиране и проверка на доказателства от касационния състав, последното от които извън обсега на неговата компетентност. В открито заседание на 28.05.2013г. подсъдимият Н. Н. и неговият договорен адвокат се явяват, и пледират за невиновност. Подсъдимият А. Я. не участва лично в инициираната процедура и се представлява от защитник, който поддържа жалбата. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на въззивния осъдителен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №18 от 28.05.2012г., по нохд №105/2011г., Елинпелинският районен съд /РС/ е признал Н. И. Н. и А. Н. Я. за невиновни в това, на 02.08.2010г., в местността /населено място/, в землището на [населено място], при предварителен сговор и в съучастие, чрез използване на лек автомобил с ДК № , на техническо средство /лопата и ножовка/, и при условията на повторност, в немаловажен случай за Я., да са отнели чужди движими вещи /мостов и електрически кабел/, на обща стойност 250, 44 лева, от владението на Министерство на отбраната, без съгласие на съответните длъжностни лица, представляващи собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдал подсъдимите по повдигнатите им обвинения по чл.195, ал.1, т.4, пр.пр.1 и 2 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК /за Н. Н./ и по чл.195, ал.1, т.4, пр.пр.1 и 2, т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК / за А. Я./ Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на проверка по внохд №482/2012г., финализирала с осъдителна въззивна присъда от 12.11.2012г. на Софийски ОС, с която същият е отменен при съблюдаване на разпоредбите на чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите лица за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.4, пр.пр.1 и 2, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК/ за Н. Н./ и по чл.195, ал.1, т.4, пр.пр.1 и 2 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК /за А. Я./, с произтичащите от това санкционни последици, съответно лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което отложено по чл.66 от НК с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок за Н. и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване, с правоприлагане на институтите на чл.25, вр.чл.23 и чл.68 от НК за Я.. Касационните жалби на подсъдимите лица са неоснователни. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд относно значимите за обвинението по чл.195, ал.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК фактически положения, предпоставили реализиране на наказателната отговорност на Н. Н. и А. Я.. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото с разпитите на подсъдимия Н. Н. и на свидетелите Б. Т., П. Н. и П. Д. в хода на проведеното разследване; с приложената документация /протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2010г., протокол за оглед на лек автомобил /марка/ с ДК № от 02.08.2010г./; и обект на компетентно изследване чрез изготвените съдебни експертизи, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство. Интерпретацията на фактическите данни, приобщени с визираните гласни и писмени доказателствени източници, и проверени с експертните заключения мотивира несъстоятелност на релевираните оплаквания за допуснати процесуални нарушения при доказателствения анализ, обусловило осъдителен акт, при недоказаност на обстоятелствата по чл.102 от НПК. С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм са обсъдени свидетелските показания на Б. Т. и на полицаите Н. и Д., като при съобразяване на конкретиката им и корелативното съответствие с останалия доказателствен материал са очертани изводите за доказателствената сила на съдържимата се в тях фактология, релевантна за посегателството против собствеността. Безпристрастен и непредубен свидетел на престъпния акт, Б. Т. достоверно отразява своите зрителни и слухови впечатления от инкриминираната дата /02.08.2010г./, когато отправяйки се към намиращата се в близост до военно поделение №42600 обработвана от него нива, видял паркирано в храстите моторно превозно средство, възприел силуетите на две лица и чул подозрителен шум от работа с инструменти, идващ от стопанисваната от Министерство на отбраната, но неизползвана в момента сграда, което го мотивирало да сигнализира органите на реда. Отзовалите се незабавно на подадената информация полицейски служители П. Н. и П. Д. добросъвестно описват срещата с Т., изчакал ги непосредствено до процесната тухлена постройка, и правдиво пресъздават последващите събития и действия в хронологическата им последователност - спиране на приведения в движение лек автомобил /марка/, идентифициране на Н. Н. и А. Я. и откриване на находящите се в багажника на управляваната от тях кола - ножовка, лопата, мостови и електрически кабели. Разпитаните свидетели са категорични и по отношение на заявеното от задържаните лица, направили пълни самопризнания за неправомерното деяние и подробно разказали за случилото се /„част от кабелите изкъртили от стените на сградата на поделението, а друга изкопали от земята”/. В кореспондираща връзка с коментираните гласни доказателствени източници са приложените протоколи за оглед на местопроизшествие и на л.а. /марка/ с ДК № от 02.08.2010г., с фотоалбуми. В подкрепа на установеното е и приетата техническа експертиза. При съобразяване с правната природа на този способ за доказване, представляващ система от сложни действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти, контролираният съд е проверил истинността на инкорпорираната в наказателното производство доказателствената маса. На базата на констатираните при огледа на местопроизшествието и иззети обективни находки, и при съпоставката им с инкриминираните мостови и електрически кабели, намерени в ползваното от подсъдимите моторно превозно средство, инженерът, изготвил техническото заключение е обосновал пълна идентичност на изследваните предмети. Очертаните косвени доказателства удовлетворяват предявените от закона императивни изисквания, предпоставящи процесуалната възможност да послужат като единствена основа за постановяване на осъдителна присъда. Обвинението по чл.195, ал.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20 от НК срещу А. Я. и Н. Н. е несъмнено доказано, защото уликите свързани с основния факт - отнемане на чужди движими вещи от владението на Министерство на отбраната, без съгласие на представляващите собственика оторизирани длъжностни лица и с присвоително намерение, образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че интерпретирани в съвкупност съставляват хармонично цяло, като дават основание да се разкрие обективната истина за обстоятелствата на престъпното посегателство и да се направи единствено възможния извод, че подсъдимите са автори на инкриминираната от прокурора кражба. Безспорната доказаност на обвинителната теза не се разколебава от схематично поднесените и житейски алогични обяснения на подсъдимия Н. Н., дадени пред първостепенния решаващ орган. Въззивната инстанция е отчела процесуалния статус на Н. Н. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателното производство и правните характеристики на визираното доказателствено средство - източник на доказателства и способ за лична защита. Обстойна е и предложената аргументация относно процесуалната стойност на обясненията на Н., ценени и в аспекта на тяхното съдържание. Лансираната версия от подсъдимото лице, което не оспорва, че на инкриминираната дата с А. Я. са били в местността /населено място/, в землището на [населено място], но отрича да са участвали в кражбата, с голословни твърдения за предстояща среща в ловната хижа с две жени, е лишена от доказателствена опора при проведеното разследване. Опровергано от събраните в наказателния процес доказателства е и депозираното от него в съдебно заседание на 28.05.2012 г. пред РС-Елин Пелин, оправдаващо наличните в лекия автомобил ножовка, лопата и кабели, с трудовата му заетост в строителството. В контекста на изложеното несъстоятелни са доводите на договорните адвокати на Н. Н. и А. Я. за нарушени от въззивната инстанция процесуални правила, обективирани в безусловно кредитиране на разказа на разпитаните полицаи, които предлагат информация за споделеното от подсъдимите лица, при задържането им на 02.08.2010 г. Действително процесуалната стойност на съдържимите се в посочените свидетелски показания фактически данни в очертаната част, ги определя като производни по характер доказателства, доколкото те не отразяват и пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното престъпление и неговото авторство, а възпроизвеждат съобщени от Н. Н. и А. Я. извънсъдебни признания за неправомерния акт. Правната природа на производните доказателства предпоставя тяхната процесуална роля и предназначението им в наказателното производство. Те могат да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни. В обсега на последната алтернатива са случаите на погиване на източника на преки първични доказателства /смърт или невменяемост на лицето, непосредствено възприело значимите събития и действия/; обективна невъзможност за инкорпориране на първичните доказателства и процесуалната им негодност /свидетелят-очевидец не може да бъде намерен, за да се разпита или съществуват процесуални пречки за надлежно приобщаване на дадените в предходната фаза на наказателния процес показания към доказателствата по делото/. Конкретиката по настоящото дело индицира на една от лимитираните хипотези- проверка на приобщени първични доказателства /обясненията на подсъдимите лица/, което Софийски ОС е взел предвид, при обективно съотнасяне и в изискуемата се взаимовръзка с доказателствения материал. Некоректни са и възраженията на защитата, очертаващи съществуващи неточности в съдебно-техническата и съдебно-оценителна експертизи, и налична доказателствена непълнота, изразила се в отсъствие на трасологично експертно заключение, установяващо дали „процесните кабели са отстранени с намерените у Н. и Я. ножовка и лопата”. Претендираната неправилност при определяне на ценовите параметри на инкриминираните вещи от лицензирания експерт-счетоводител по пазарна стойност, а не по доставна цена за военното поделение, противоречи на константната съдебна практика за начина на отмерване на имуществените вреди при престъпления против собствеността, а предявеното искане за необходимо изясняване на значимата за обвинението фактология от техническата експертиза, чрез отговор на въпроса- „ краищата на намерените в автомобила на Н. инкриминирани кабели образуват ли цялост с тези, находящи се в процесната сграда”, индицира на прекомерен формализъм. Що се отнася до релевираната доказателствена непълнота, същата следва да бъде коментирана при съблюдаване на аргументацията за убедителна доказателствена обезпеченост на повдигнатото обвинение. Предметът на доказване по чл.102 от НПК следва да бъде установяван при обективно, всестранно и пълно разследване, и след изчерпване на процесуалните способи за събиране и проверка на доказателства, и на предвидените в наказателното производство доказателствени средства, в съответствие с императивните предписания на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. След инкорпориране на доказателствения материал и при последващ задълбочен анализ, решаващият съд изгражда своите фактически и правни констатации, като в случаите на необходимата категорична доказаност на обвинителната теза и при липса на съмнения досежно извършването на инкриминираното деяние, неговата престъпна съставомерност и авторство, ирелевантно е неизползването на всички допустими и относими доказателствени способи и средства, съответно неприобщаването на всички възможни доказателства. На такива обстоятелства сочи разглежданият казус. При установените от контролираната инстанция фактически положения законосъобразно е лимитирана правната квалификация на инкриминираното посегателство, с произтичащите от това санкционни последици за Н. Н. и А. Я., справедливо индивидуализирани, в съответствие с тежестта на престъплението и личната опасност на подсъдимите лица. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав приема отсъствие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, обуславящи отмяна или ревизия на атакувания съдебен акт. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 12.11.2012г., постановена по внохд № 482/2012г., по описа на Софийски ОС. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.