Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 17.05.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Лада Паунова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 212 за 2023 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. Р. Н. К., чрез защитника му адвокат Е. П., против въззивна присъда № 2 от 19.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 206/ 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, І-ви наказателен състав, с касационен довод за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В касационната жалбата се твърди, че наложеното на подсъдимия К. наказание не е съобразено на обществената опасност на деянието и на извършителя, на подбудите на престъплението и на отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът не отчел в достатъчна степен добрите характеристични данни на подсъдимия, направените по делото самопризнания, критичното му отношение към извършеното, процесуалното му поведение и съпричиняването на вредоносния резултат от другия водач и от пострадалата. Прави искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Р. Н. К. не взема становище. Неговият защитник адвокат Е. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага допълнителни съображения за съпричиняване на престъпния резултат от другия водач. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт – за правилен и законосъобразен, като не е налице съпричиняване от другия водач и индивидуализацията на наказанието е подробно обсъдена. Частните обвинители: А. М. Х., лично и като законен представител на дъщерите си М. А. Х. и Я. А. Х., на синовете си Д. М. и Р. А. Х., частните обвинители С. А. К., лично и като законен представител на децата си Н. С. А. и С. С. А., частните обвинители М. М. М., И. М. Х. и Н. М. Х. не вземат лично становище в касационното производство. Техният повереник адвокат А. С. излага в писмена молба доводи, с които оспорва основателността на постъпилата жалба, а атакувания съдебен акт счита за правилен, законосъобразен и наложеното наказание – за справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 2 от 04.02.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 228/ 2021 г., Кърджалийският окръжен съд признал подсъдимия Р. Н. К. за виновен в това, че на 31.01.2021 г. в [населено място], при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. [рег.номер на МПС] , движейки се по [улица]в посока от [улица]към комплекс „А.“, нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от 3ДвП, навлязъл в насрещната лента за движение и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. Х., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение, на основание чл. 57, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС и приспаднал задържането на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража от 01.02.2021 г. до 02.04.2021 г. На основание чл. 343г от НК окръжният съд наложил и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години. Със същата присъда Кърджалийският окръжен съд признал подсъдимия М. А. Х., за виновен в престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, при условията на независимо съпричиняване с подсъд Р. Н. К., като определил наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, а на основание чл. 343г от НК наложил и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. С въззивна присъда № 2 от 19.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 206/ 2022 г. Пловдивският апелативен съд, І-ви наказателен състав отменил частично присъдата на Кърджалийския окръжен съд и признал подсъдимия М. А. Х. изцяло за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК. Със същата нова присъда апелативният съд изменил първоинстанционния съдебен акт, като признал подсъдимия Р. Н. К. за невинен в това да е извършил непредпазливото престъпление при независимо съпричиняване с оправдания подсъдим Х., заменил неправилно определения му строг режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода с първоначален общ режим, на основание чл. 57, т. 3 от ЗИНЗС и възложил изцяло в тежест на осъдения подсъдим разноските по делото. В останалата част потвърдил присъдата на окръжния съд. Касационната жалба на подсъдимия Р. Н. К. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Касаторът неправилно счита, че въззивният съд подценил значението на смекчаващите наказателната му отговорност обстоятелства. В преценката за справедливост на санкцията апелативната инстанция е съобразила всички индивидуализиращи обстоятелства. Извела е отново смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, сред които: добрите му характеристични данни, отразените в тях трудолюбие, работливост, грижовност към родителите и детето, направеното по делото самопризнание с изразено съжаление и разкаяние за извършеното, добросъвестното му процесуално поведение по делото. Смекчаващи деянието обстоятелства не са намерени. Отегчаващите отговорността обстоятелства са свързани с предходните две осъждания на дееца за управление на МПС също в пияно състояние (по чл. 343б, ал. 1от НК през 2015 г. и по чл. 343б, ал. 2 от НК – в сила от 08.06.2017 г.), а още и конкретната величина на алкохолна злоупотреба в деня на инцидента (1,73 промила). Тези две отегчаващи обстоятелства обосновават справедливо подбраният от съдилищата размер на основното наказание от пет години лишаване от свобода, при предвиден специален минимум от три години. Правилен е също така изводът на апелативния съд за превес на смекчаващите обстоятелства и за отсъствие на предпоставките по чл. 55 от НК. Наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години е съобразено с тежестта на извършеното престъпление, с личността на подсъд. К. и с всички изложени по-горе обстоятелства имащи отношение към индивидуализацията на санкцията. Така определеното на касатора наказание е справедливо и съответства на тежестта на извършеното непредпазливо престъпление против транспорта, на конкретната обществената опасност на подсъдимия и на разкритите по делото индивидуализиращи предпоставки. Правилно въззивният съд е определил първоначалният общ режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, отстранявайки допуснатото от окръжния съд нарушение на материалния закон – не е приложен чл. 57, т. 3 от ЗИНЗС който е следвало да бъде приложен. Твърдението в касационната жалба за съпричиняване на престъпния резултат от другия водач, участвал в пътнотранспортното произшествие, не е наличен факт по делото. Не се подкрепя от правните изводи на въззивната присъда. Апелативният съд е установил, че поведението на другия водач М. Х. не е допринесло за настъпване на произшествието и поради това той е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия К.. Оправдателната присъда в тази част е влязла в законна сила, след като в законовия срок не е атакувана по касационен ред с протест или с жалба на частните обвинители, поради което настоящият съдебен състав се съобрази с нейните правни последици. Ето защо твърдението на защитата за съпричиняване не може да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността на деянието обстоятелство и да наложи занижаване на наказанието на подсъд. К.. Върховният касационен съд констатира ,че Пловдивският апелативен съд неправилно е постановил самостоятелен диспозитив на присъдата, с която е оневинил подсъд. Р. К. да е извършил престъплението при условията на независимо съпричиняване с оправдания подсъдим М. А. Х.. Процесуалното действие не е било необходимо, защото съждението за съпричиняване на един и същи престъпен резултат от независимото поведение на двама дейци при извършването на непредпазливи деяния представлява правен извод и не е част от правната квалификация на престъпленията. Също така начинът на определяне на наказанието (съобразно чл. 54 – 58а от НК) не е част от правната квалификация на извършеното престъпление, поради което няма привръзка между тях. Воден от изложените мотиви касационният съд счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден, а касационната жалба на подсъд. Р. Н. К. като неоснователна – оставена без последици. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 2 от 19.01.2023 г., по в.н.о.х.д. № 206/ 2022 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, І-ви наказателен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.