Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр.София, 18 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 722/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на частния обвинител и граждански ищец В. М. В. против решение № 221/11.11.2010 год. по въззивно нохд № 396/2010 год. на П. апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържат се доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и нарушение на закона по отношение на предявения граждански иск. Прави се искане за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А. М. М., и размера на обезщетението по предявения граждански иск. Подсъдимият А. М. М. чрез защитника си, в писмено становище оспорва основателността на жалбата по съображения за липса на нарушения при постановяване на решението. Частните обвинители Е. И. И. и Ф. С. А. чрез повереника си, в писмено становище са направили искане да се остави в сила решението, защото изложените в жалбата доводи и съображения за допуснати нарушения са неоснователни. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: П. апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 396/2010 год. потвърдил присъда № 77/24.06.2010 год. /която е втора след отмяна на постановената по нохд № 2684/2009 год. на П. окръжен съд. С решение по въззивно нохд № 85/2010 год. на П. апелативен съд на процесуално основание/ по нохд № 1857/2010 год. на П. окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 24.05.2009 год. извършил престъпление по чл.343, ал.4 пр.1, алт.2, пр.2, алт.1 вр.ал.3, пр.4 и пр.5 вр. с б.А, пр.1, алт.2 и б.Б, пр.1 вр.ал.1 НК. При предпоставките по чл.58А вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 вр.ал.1 НК го осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил общ режим и затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343Г го лишил от право да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 7 000 лева, които подсъдимият да заплати на В. В., и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и направените по делото разноски и постановил веществените доказателства по делото да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. Жалбата на В. в частта за наказанието е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава 27 от НПК-„Съкратено съдебно следствие”-подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е приел за установено, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и че обвинението е доказано от фактическа и правна страна, поради което е признал за виновен подсъдимия. Осъдил го е на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, т.е. под предвидения за извършеното престъпление минимум, след задълбочен анализ на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства и съгласно изискванията по чл.373, ал.2 НПК. По повод жалбата на В., съдържаща искане за увеличение на наказанието, въззивният съд е изложил съображения, които и настоящият състав споделя, че няма процесуална възможност да измени присъдата в тази й част. Наказание в размер над предвидения минимум може да бъде определен при предпоставките на чл.54 НК, но не и в конкретния случай след като делото е разгледано по реда на глава 27 НПК. Законодателят не е предвидил възможност за самостоятелна преценка на решаващия съд и право на избор, а задължение да определи наказанието при условията на чл.58А от НК. Минималното, предвидено за извършеното престъпление, наказание е три години лишаване от свобода, а определеното на подсъдимия е в максималния възможен размер, поради което въззивният съд с потвърждаване на присъдата в тази й част не е допуснал нарушение, което да е основание от предвидените в чл.348 НПК за изменение или отмяна на решението. Жалбата в частта й, съдържаща искане за уважаване на предявения граждански иск, следва да бъде оставена без разглеждане. От данните по въззивно нохд № 396/2010 год. следва, че конституирания като частен обвинител и граждански ищец В. М. В. е отказал да бъде защитаван от служебен адвокат и е упълномощил адвокат В. М.. С молба от 01.11.2010 год. от В., представляван от договорния повереник и подписана от двамата, е заявено искане за прекратяване и оттегляне изцяло на предявения против М. иск, включително за присъждане на лихви от датата на деликта. В съдебното заседание на 02.11.2010 год. при участието на всички страни, вкл.В., и след разясняване на процесуалните им права е даден ход на делото и е докладвана молбата. Подсъдимият лично и чрез защитника си, както и повереника на частните обвинители И. и А., са заявили съгласието си да бъде оттеглен иска, а производството в гражданската му част-прекратено. Съдът е прекратил производството и е обявил срока за обжалване, в който не е постъпила жалба и определението е влязло в сила. От изложеното следва, че В. е имал възможност и е упражнил във въззивното производство всички процесуални права-както лично, така и чрез редовно упълномощения от него повереник адв.М., за когото е заявил, че „това е истинския адвокат”. Не се подкрепят от фактическа страна възраженията, че прекратяването на делото по отношение на гражданския иск е резултат от манипулации и извънпроцесуални уговорки между страните или от нарушения, допуснати от решаващия съд. След като е оттеглил изцяло предявения граждански иск и производството е прекратено по предвидения процесуален ред жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ жалбата на В. М. В. против решение № 221/11.11.2010 год. по въззивно нохд № 396/2010 год. на П. апелативен съд, втори наказателен състав БЕЗ УВАЖЕНИЕ в частта за наказанието и БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ в частта за гражданския иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/