Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 07.04.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. № 1360/2016г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл.З.. Образувано е по исковата молба на С. А. П. от [населено място] против [фирма] от [населено място], за отмяна на основание чл.47 ал.1 т.2, т.3 и т.4 З. на арбитражно решение №915/28.03.2013г., постановено по вътрешно арбитражно дело №915/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.”. В исковата молба на С. П. се поддържа, че ищецът не е сключвал договор за заем, въз основа на който е постановено арбитражното решение, нито е сключвал арбитражна клауза към него. Сочи се, че във връзка с договор за револвиращ заем №[ЕГН]/30.08.2011г. срещу лицето Г. П. е било образувано н.о.х.дело №711/2014г. на РС-Карлово за престъпление по чл.309 ал.1 НК – съставяне на неистински частен документ. Твърди се, че наказателното производство е прекратено, поради смъртта на подсъдимата. Претендира се отмяна на арбитражното решение на основание чл.47ал.1 т.2 З. – поради липса на валидно арбитражно споразумение, на основание чл.47 ал.1 т.3 З. – като противоречащо на обществения ред в Република България и на основание чл.47 ал.1 т.4 З. – поради липса на надлежно уведомяване за арбитражното производство. В допълнителната молба от 7.09.2016г. ищецът излага съображения, че исковата молба е депозирана в срока по чл.48 ал.1 З. като оспорва получаването на съобщение за решението от арбитражния съд, както и получаването на покана за доброволно изпълнение. В отговора на исковата молба ответникът [фирма] поддържа, че предявеният иск е недопустим, поради неспазване на срока по чл.48 ал.1 З., тъй като е изтекъл тримесечният срок от датата на съобщаване на арбитражното решение. Сочи, че арбитражното решение следва да се счита за редовно връчено на С. П. на 30.04.2013г. по реда на чл.13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем №[ЕГН]/31.08.2011г. При условията на евентуалност в отговора на исковата молба се поддържа, че е пропуснат срока по чл.48 ал.1 З., тъй като ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на арбитражното решение с писмо–обратна разписка на 28.02.2014г. Същевременно в отговора се излагат съображения за неоснователност на исковата молба с оглед обстоятелството, че С. П. е извършил лично 7 плащания по договора, с което се опровергава твърдението му, че не е сключил процесния договор. Сочи се, че оплакването по т.47 ал.1 т.3 З. е посочено бланкетно, както и че не е налице основанието по чл.47 ал.1 т.4 З. като се има предвид, че съобщенията по арбитражното дело са връчвани на заемателя по реда на чл.13.4 от ОУ към договора. В съдебно заседание на 7.12.2016г. пълномощникът на ответното дружество твърди, че от обвинителният акт против Г. П. се установява, че ищецът е получил поканата за доброволно изпълнение в началото на 2014г. В откритото заседание на 29.03.2017г. пълномощникът на [фирма] иска да бъде отхвърлен предявения иск по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Искът за отмяна на арбитражното решение е предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 З. и е допустим. Неоснователно е становището на ответното дружество, че арбитражното решение следва да се счита за редовно връчено на С. П. на 30.04.2013г. по реда на чл.13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем №[ЕГН]/31.08.2011г. Видно от приложената по делото обратна разписка за пратка №71000002033220 арбитражното решение по арб.дело №915/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.”, с което С. П. е осъден да заплати на [фирма] общо сумата 7 606.24лв. – главница, ведно с лихви и разноски, е било изпратено чрез куриерска фирма [фирма] като обратната разписка е върната с отбелязване, че на 30.04.2013г. връчителят Б. П. не е предал пратката поради отсъствие на получателя. Настоящият състав намира, че в случая не е налице редовно връчване на съобщението на 30.04.2013г., тъй като не са налице условията за фингирано връчване нито по реда по чл.13.4 от ОУ към договора / съобщението да е отказано, непотърсено или адресатът да е заминал/, нито по реда на чл.32 ал.1 З. /след старателно издирване/. Не може да се приеме за установено, че ищецът е бил уведомен в началото на 2014г. за арбитражното решение, получавайки поканата за доброволно изпълнение по изп.дело№20148240400500 на ЧСИ К. П.. Настоящият състав не допусна исканата от ищеца графологична експертиза за установяване, че подписът на известието с дата 28.02.2014г. не е на С. П. с оглед заявеното от пълномощника на ответното дружество твърдение, че подписът на известието за получаване на поканата за доброволно изпълнение е на служител в предприятието, което работи ищеца. Известието за доставяне не е оформено съгласно изискванията на чл.46 ал.2 ГПК чрез посочване на имената на служителя и поетото от него задължение да предаде съобщението на адресата. Не може да се направи извод, че П. е бил запознат с арбитражното решение и от съдържанието на обвинителния акт против Г. П., въз основа на който е образувано н.о.х.дело №711/2014г. на Карловски районен съд. Обвинителният акт, изготвен от прокурор, не е свидетелстващ документ установяващ факта на получаване на поканата за доброволно изпълнение от П.. В тази връзка следва да се има предвид, че в жалбата на С. П. до районния прокурор от 10.04.2014г. и в обясненията му от 28.04.2014г. /съответно на л.4 и на л.6 от прок.преписка №640/2014г. на РП-К./ няма твърдения за получена покана за доброволно изпълнение. Отмяната по реда на чл.48 З. е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47 З. за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението. Със З., обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на чл.13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР З./. Според легалната дефиниция на § 13, т.1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със същия З. е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал.2 ПЗР З. е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т.5 З. е изменена и разпоредбата на чл.47, ал.2 З. и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени, извършени със З., обн. в ДВ бр.//2017 г., са приложими и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 З. за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 З. пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения З. защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл.47 З., подаден от надлежна страна в срока по чл.48 ал.1 З., валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 З. и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания по чл.47 З.. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл.48 З.. Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение се обосновава и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със З. от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 З. /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 З.. С чл.405, ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47 З., производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на З., обн. ДВ бр.8/2017 г. С постановеното арбитражно решение №915/28.03.2013г. по вътрешно арбитражно дело №915/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.”, чиято отмяна по реда на чл.48 З. е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит /револвиращ заем/ от 30.08.2011г. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.13 т.1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47, ал.2 З. /ред. ДВ бр.8/2017 г./. При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна. Разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца, тъй като такива не са поискани нито с исковата молба, нито в хода на настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №915/28.03.2013г., постановено по вътрешно арбитражно дело №915/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.”. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :