2 Р Е Ш Е Н И Е № 233 гр.София, 29 АПРИЛ 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ : Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Антони Лаков и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 178/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия И. А. М. против решение № 282 от 15.12.2009 год. по внохд № 512/09 год. на Пловдивски апелативен съд. Касационната жалба е изготвена саморъчно от подсъдимия И. М. и съдържа оплакване само за явна несправедливост на наказанието.Намира, че наказанието е завишено с оглед на деянието което е извършил.Служебната защита поддържа жалбата и като основание за намаляване на наказанието излага съображения за ниска степен на обществена опасност на грабежите поради това, че не се отличават с упражнена сили и заплаха. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 137 от 14.10.2009 год. по нохд № 2187/09 год., Пловдивски окръжен е признал подсъдимия И. А. М. за виновен в това, че в периода от 05.06.2009 год. до 15.06.2009 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив извършил три грабежа на обща стойност 576.64 лв., поради което и на основание чл.199 ал.1 ,т.4, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.29 ал.1, б.”б”, вр. с чл.58а и чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, първоначален „строг” режим. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК.Подсъдимият М. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства.Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл.372 ал.4 НПК.При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл.301 НПК. Направеното възражение в жалбата на подсъдимия за завишено наказание, макар и определено при условията на чл.55 НК е неоснователно.То е било обсъждано и от въззивната инстанция и по реда на чл.339 ал.2 НПК и с пълно основание, след изложени убедителни съображения определеното наказание от четири години лишаване от свобода, е прието за справедливо.Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца.Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу собствеността.Подбудите и начина на извършване на деянията, проявената престъпна упоритост /три грабежа за кратък период от време/ както и това, че са извършени върху жени в центъра на [населено място], са подчертано укорими.Затова съдилищата по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства са индивидуализирал наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл.373 ал.2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание.Само по себе си, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, когато е направено формално.Изразеното съжаление за извършеното е дало основание на съдилищата по същество да определят наказанието с една година под предвидения в закона минимум.По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл.36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282 от 15.12.2009 год., постановено по внохд № 512 по описа за 2009 год. на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: