Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 02 май 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 153 по описа за 2023 г Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура и по жалба на защитниците на подсъдимия П. Д. срещу решение на Софийски апелативен съд № 176 от 21.06.22 г, по ВНОХД № 51/22, с което е изменена присъда на Видински окръжен съд № 94 от 21.09.2021 г, по НОХД № 57/20, като наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на три години и е приложен чл. 66 НК, като е определен изпитателен срок от пет години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на 30.11.2019 г, на ГКПП, „граничен пункт“, без знанието и разрешението на митниците е направил опит да пренесе през границата на страната стоки за търговски цели в големи размери, възлизащи на обща стойност 959 524, 87 лв, с оглед на което и на основание чл. 242, ал. , б. „д“ вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, със зачитане на предварителното задържане, и глоба, в размер на 40 000 лв, като предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че въззивният съд е смекчил наказанието, с което е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с оглед влошаване положението на подсъдимия. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Не е даден надлежен отговор на наведените от защитата възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда. При извършване на митническата проверка съществено са нарушени правата на жалбоподателя, като не му е осигурен преводач от унгарски език, откъдето следва, че извършените действия и съставените процесуални документи са опорочени. Не е взето предвид, че при тази хипотеза, приложените веществени доказателства не могат да се считат надлежно приобщени. Съжденията на първата инстанция, изложени в мотивите към присъдата, обуславят извод, че съдът не е бил безпристрастен. Съдът е използвал съображения от касационно решение по сходен казус, които е пренесъл в мотивите на присъдата. Протоколът за извършена проверка от 30.11.2019 г е идентичен по съдържание с протоколите за разпит на свидетелите М. и Г.. При огледа, проведен в съдебната фаза, съдът е назначил като експерт технически помощник И. П., който е лицето, извършило претърсване и изземване на 30.11.2019 г. При анализа на доказателствата е допуснато нарушение по чл. 14 НПК. Съдът е фаворизирал определени доказателствени източници за сметка на други, в резултат от което е формирал вътрешно убеждение по релевантните факти в отклонение от процесуалните изисквания. Осъждането на подсъдимия не почива на надеждна доказателствена основа, поради което не е имало процесуално основание да бъде потвърдена осъдителната присъда. Материалният закон е приложен неправилно. Наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за смекчаване на наложеното наказание. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата и оставяне на протеста без уважение. Подсъдимият жалбоподател не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста, като изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. На първо място, от съществено процесуално значение е да бъде даден отговор на възражението, касаещо законосъобразността на провеждане на първоначалните действия по разследването, водено срещу чужд гражданин, когато е изготвен протоколът за претърсване и изземване от 30.11.2019 г. При справка с материалите от досъдебното производство се установява, че липсва твърдяното от защитата процесуално нарушение. Това е така, защото следственото действие: претърсване и изземване на автомобила, управляван от подсъдимия, в който са намерени инкриминираните стоки, е проведен в пълно съответствие с процесуалните изисквания, с участието на преводач от унгарски език, а именно: Х. Л. Т., назначен с постановление на разследващия орган от 30.11.2019 г. Преводачът е присъствал при провеждане на претърсването и изземването на автомобила и е осигурил превод на унгарския гражданин Д. на родния му език. В протокола от проведеното следствено действие е вписано изявление на Д., което фигурира на унгарски език и е преведено на български език. От друга страна, неоснователно е оплакването на защитата, че по време на митническата проверка на автомобила, е нарушено правото на чуждия гражданин да научи смисъла на отправените към него въпроси, доколкото разговорът е воден на английски език. Установено е чрез гласни доказателства, изводими от показанията на св. Г., св. М. и св. К., че преминаващият през ГКПП „граничен пункт“ унгарски гражданин Д. е разбирал английски език и успешно е комуникирал на този език. Същественото по делото е това, че по време на първото действие по разследването, изразило се в претърсване и изземване на управлявания от чуждия гражданин автомобил, на него му е осигурен превод на родния му език / на унгарски език /, с което правото му на защита е осигурено в пълен обем. Протоколът за претърсване и изземване от 30.11.2019 г е одобрен от съдия по съответния процесуален ред, с което е изпълнено и задължението на разследващия орган по чл. 161, ал. 2 НПК. С оглед на изложеното, протоколът се явява годно доказателствено средство, а иззетите въз основа на него веществени доказателства / инкриминираните вещи / са надлежно приобщени и могат да се ползват при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. На следващо място, не може да бъде споделен довода, че първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, което е обуславяло необходимост от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Според защитата, от мотивите към присъдата може да бъде направен извод, че съдът е проявил пристрастност, както и това, че при обосноваване на своя акт е ползвал съображения от решение на касационната инстанция по сходен казус. При запознаване с мотивите към присъдата такъв извод не може да бъде направен поради следното: За да се приеме, че съдебният състав е проявил пристрастие, следва да е налице доказателство, че съдиите са имали предварително формирано вътрешно убеждение по изхода на делото. Когато в изпълнение на задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е изложил съображения по въпросите от кръга на чл. 301 НПК, изказът, използван в подкрепа на произнесения съдебен акт, не представлява „доказателство“ за заинтересованост на съда от изхода на делото, тъй като изпълнението на процесуални задължения априори има правомерен характер. Отделен е въпросът дали изложените от съдебния състав доводи са правилни или биха подлежали на ревизиране от контролната инстанция. Това е въпрос на последващ инстанционен контрол, при който е възможно да бъдат констатирани допуснати от съда нарушения, които биха довели до различен процесуален развой на делото, но изказът на съда не би могъл да бъде третиран като основание да се счита, че е проявил предубеденост. Не представлява процесуално нарушение използването на съдебна практика в мотивите към присъдата, тъй като няма пречка съображенията на състава да бъдат подкрепени и с мотиви на върховната съдебна инстанция по сходен казус, които да бъдат интерпретирани с оглед спецификата по конкретното дело. На следващо място, съдът е ценил показанията на св. Г. и св. М. съобразно действителното им съдържание, с което е изпълнил задълженията си по чл. 14 НПК. От значение за изхода на делото е обстоятелството, че казаното от цитираните свидетели на досъдебното производство в съдържателен план не се различава от заявеното пред съда, тъй като свидетелите са разказали за инкриминираните събития по идентичен начин. Доколкото тези свидетели са лицата, съставили протокола за митническа проверка от 30.11.2019 г, е разбираемо, че техните показания относно фактите, залегнали в протокола, са идентични с фактите, изводими от протокола, който не е част от доказателствената съвкупност, а е елемент от предпроцесуалната дейност, предшестваща образуването на наказателното производство. Неоснователно се сочи, че въззивният акт не съдържа отговор на наведените от защитата възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда. САС е обобщил възраженията и им е дал съответен отговор, който е верен и се споделя от настоящата инстанция. Не е имало процесуална пречка от ангажирането на И. П. като технически сътрудник при провеждане на огледа в съдебната фаза, на основание чл. 156, ал. 2 НПК. В това си качество той е подпомогнал съда със своите специални знания като специалист към Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към Агенция Митници. Лицето, ангажирано като технически помощник, не извършва действия по разследването, в която хипотеза неговото участие в качеството на експерт не се явява недопустимо. При анализа на доказателствената съвкупност са спазени правилата по чл. 14 НПК. Съдът е обсъдил гласните доказателствени източници, изводими от показанията на свидетелите М. и Г., наред с показанията на свидетелите, унгарски граждани, пътували в автомобила на подсъдимия, дадени от тях на досъдебното производство пред съдия: св. А. Л., св. М. Ж. Л., св. Б. Ю. А., приобщените обяснения на обвиняемия, дадени от него на досъдебното производство в присъствието на защитник. Изброените гласни доказателствени средства са анализирани в контекста на резултатите от проведените огледи и иззетите по делото веществени доказателства. Съдът е констатирал, че между тези доказателствени източници е налице последователност, логичност и взаимовръзка,поради което правилно е приел, че може да ги ползва при формиране на вътрешното си убеждение по релевантните факти. Съдът е анализирал и обясненията на подсъдимия от съдебната фаза, както и показанията на св. Д., опитал се да „подкрепи“ неговата версия, и правилно е счел, че се касае за защитна версия, опровергана от кредитираните доказателствени източници. Настоящата инстанция също счита, че тезата на подсъдимия, развита в съдебното производство, е неубедителна и не би могла успешно да се противопостави на стройната система от доказателства, които я опровергават. Не може да бъде споделен довода, че съдът е фаворизирал определени доказателства за сметка на други. Това е така, защото анализът на доказателствената съвкупност е проведен при спазване на изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, което гарантира правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Неоснователно се сочи, че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа, тъй като събраните и проверени доказателства, изводими от кредитираните доказателствени източници, са достатъчни, за да отговорят на законовия критерий за доказване, заложен в чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което, на това основание, не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. чл. 242, ал. , б. „д“ вр. чл. 18, ал. 1 НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които, в случая, не са налице. Основателно е твърдението на прокурора, че при смекчаване на наказанието от въззивната инстанция е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. САС е разсъждал върху целите на наказанието и тяхното отражение към процесния случай, като е извел заключение, че наложеното от първата инстанция наказание четири години „лишаване от свобода“ е завишено и същото следва да бъде сведено до размер от три години. Споделил е съображенията на окръжния съд, че наказанието следва да бъде определено при хипотезата на чл. 54 НК, като е оставил без уважение искането на защитата за приложение на чл. 55 НК. Въззивният съд е приел, че не са налице условия за ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като е поставил акцент на специалната превенция и е посочил, че при отлагане изтърпяването на наказанието по чл. 66 НК ще бъдат постигнати и целите на генералната превенция. Така мотивиран, САС е отложил изтърпяването на наказанието три години „лишаване от свобода“ по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години. Настоящата инстанция намира, че протестът е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните: Вярно е, че при преценката за справедливостта на наказанието задължително се преценява конкретната степен на обществена опасност на дееца, която, в случая, е ниска. Сред кръга от обстоятелства по чл. 54 НК фигурира и това относно степента на обществена опасност на инкриминираното деяние, по който въпрос САС не е изразил становище. По този начин извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че деянието е със завишена степен на обществена опасност, произтичаща от стойността на предмета на престъплението, възлизаща на 959 524, 87 лв, многократно надхвърляща критерия „големи размери“. При определяне на наказанието не би могло да се отдаде приоритетно значение на степента на обществена опасност на дееца, като бъде игнорирана степента на обществена опасност на деянието, а следва да бъдат взети предвид и двете обстоятелства, респективно, другите такива от кръга по чл. 54 НК, след което да се пристъпи към обсъждане на целите по чл. 36 НК. В случая, е налице завишена степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, която не е обсъдена от въззивния съд при индивидуализация на наказанието. Срокът на „лишаването от свобода“ е сведен до три години, за което не са изложени самостоятелни мотиви, извън отразеното, че това наказание би било справедливо. Липсва надлежно обсъждане и на предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК. Съдът се е задоволил да посочи, че за поправянето на дееца не е необходимо той да бъде настаняван в затворническо заведение и по този начин да бъде откъснат от обичайната си среда. Това разсъждение има място при преценката на условията по чл. 66 НК, но не би могло да бъде единственото, което да обуслови извод, че тези условия са налице. Законът изисква да бъде направен и положителен извод, който следва да се основава на конкретни обстоятелства, изводими от материалите по делото, че и двете цели по чл. 36 НК биха се постигнали чрез условно осъждане. Апелативният съд е отбелязал декларативно, че посредством отлагане изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66 НК, биха се постигнали и целите на генералната превенция, но въз основа на кои обстоятелства е направил този извод, не става ясно от мотивите към решението. При този подход на съда се е стигнало до нарушаване на правилата за оценка на обстоятелствата по чл. 54 НК, имащи отношение към справедливостта на наказанието, и едновременно с това, чрез смекчаване на наказанието, до нарушение на законовия критерий за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а протестът се явява основателен. С оглед отстраняване на допуснато нарушение се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът като основателен следва да бъде уважен, а жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 176 от 21.06.2022 г, по ВНОХД № 51/22. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: