Ключови фрази


11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210
гр. София, 21.04.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1700 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Х. Д. Ш. от [населено място] и на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 14 от 13.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 578/2019 г. на Апелативен съд - Варна.
С касационната жалба на Х. Д. Ш. е обжалвана частта от въззивното решение, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 601 от 28.06.2019 г. по т. д. № 1794/2018 г. на Окръжен съд - Варна, постановено при участие на Т. Г. Д. като подпомагаща страна на страната на ответника „ЗАД Армеец“ АД, е отхвърлен предявеният от касаторката против „ЗАД Армеец“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 40 000 лв. до сумата 80 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.08.2015 г. смърт на Б. Д. Ш. /сестра на Х. Ш./. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска с произтичащите от това последици. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всички установени по делото факти, релевантни за справедливия размер на дължимото обезщетение, намалил е присъденото от първата инстанция обезщетение, без да изложи мотиви относно причините за неговото редуциране, и като краен резултат е определил обезщетение, което не отговаря на изискването за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касаторката - ищец, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения по значимите за изхода на делото въпроси „Относно задължението на съда на основание чл.236, ал.2 ГПК да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните по предмета на спора и да се произнесе по тях; Относно приложението на чл.52 ЗЗД и задължението на съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди да обсъди всички факти и обстоятелства, формиращи критерия за справедливост“, както и по свързания с правилното приложение на чл.52 ЗЗД въпрос „Представлява ли предпоставка за занижаване на обезщетението обстоятелството, че увреденият и загиналият негов близък са имали двама родители и пълноценна родителска грижа като деца, а впоследствие към датата на настъпване на деликта са имали собствени семейства“.
Касационната жалба на „ЗАД Армеец“ АД е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението по т. д. № 578/2019 г. на Окръжен съд - Варна в частта за осъждане на дружеството да заплати на Х. Д. Ш. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2015 г. до окончателното плащане. С жалбата са въведени доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и е заявено искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) като неоснователен и за присъждане на разноски. Поддържа се, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, въпреки, че увреждащото ПТП е реализирано преди приемане на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, изведени от ОСНГТК на ВКС в цитираното тълкувателно решение; че незаконосъобразно съдът не е приложил разпоредбата на пар.96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ бр.101/2018 г.; че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е определил обезщетение в завишен размер, който не кореспондира с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : „1. Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд; 2. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл.493а, ал.4 КЗ с предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето; 3. При предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респективно чл.432 КЗ, от лице по чл.493а, ал.4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да се признае правото на обезщетение; 4. От кой момент поражда действие отмяната на Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, извършена с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018 г.; 5. Ако преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, то тези последици трябва да бъдат преценени с оглед на тълкувателното ППВС № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което е било действащо към момента на настъпване на последиците, или да бъдат преценявани с оглед на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; 6. Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018 г.; 7. Даденото с т.1 на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.062018 г.“. Допускането на касационно обжалване по първите три въпроса се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а по останалите въпроси - на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с отсъствието на практика на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК страните са подали отговори, в които оспорват наличието на поддържаните от насрещната страна основания за достъп до касационно обжалване и основателността на касационната й жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Варна е приел, че ответникът „ЗАД Армеец“ АД дължи на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на ищцата Х. Д. Ш. обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра й Б. Д. Ш., починала при ПТП на 229.08.2015 г., реализирано виновно и противоправно от водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „Армеец“ АД.
От фактическа страна въззивният съд е преценил като безспорно между страните, че с влязла в сила присъда по НОХД № 52/2017 г. на Окръжен съд - Сливен са установени предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника водач Т. Д., причинил смъртта на Б. Ш. при произшествието на 29.08.2015 г. Предвид датата на настъпване на произшествието, предхождаща влизането в сила на Кодекса за застраховането от 2016 г., и липсата на твърдения и на доказателства в сключения при действието на отменения Кодекс за застраховането застрахователен договор да са договорили „друго“ по смисъла на § 22 ПЗР на КЗ от 2016 г., съдът е приел, че приложим към спорното правоотношение закон е Кодексът за застраховането /отм./ и че предявеният иск е с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ (отм.).
За неоснователно въззивният съд е счел възражението на ответника - застраховател, че ищцата не е материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, тъй като Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е разширен кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице и е обявено за изгубило сила ППВС № 2/1984 г., е прието след възникване на спорното правоотношение и е неприложимо към него. Въззивният съд е изложил съображения, подкрепени с практика на ВКС (решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ІІ т. о. и решение № 124/28.10.2019 г. по т. д. № 1427/2017 г. на ІІ т. о.), че макар към момента на настъпване на произшествието ищцата да не е притежавала необходимата за провеждане на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) материалноправна легитимация - с оглед ограничението на ППВС № 5/1984 г., тази легитимация е възникнала от момента на обявяване на цитираното тълкувателно решение при условие, че по отношение на нея са изпълнени възприетите от ОСНГТК на ВКС критерии за присъждане на обезщетение на други лица извън кръга на най-близките на починалата, очертан с ППВС №4/61 г. и ППВС № 5/69 г.
За да се произнесе по спорния между страните въпрос дали по отношение на ищцата са изпълнени критериите, залегнали в тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е обсъдил показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел А. К. - първи братовчед на Х. и Б. Шейредови. Свидетелят е обяснил, че двете сестри са били изключително задружни още от деца и постоянно си помагали; Като по-голяма сестра Б. се грижела за Х. и била отдадена на нея - помагала й, вкл. за домашните, изпращала я на училище, настоявала да чете и да се образова, разтоварвала я от домашни задължения, а когато отраснали, я водела със себе си по забави и дискотеки; След като Б. се отделила и заживяла в [населено място], където родила първото си дете, Х. я посещавала, за да й помага; По-късно Х. се преместила да живее в [населено място], където създала свое семейство, и продължила да общува със сестра си по телефона, а след раждане на детето й Б. дошла при нея, за да й помага; Двете сестри се събирали на всички семейни празници - поне 10/15 пъти годишно; Когато узнала за смъртта на Б., Х. била съкрушена и съсипана, затворила се в себе си, не искала да общува с никого, изживяла тежко смъртта на близкия си човек, състарила се и на 35 г. косата й побеляла, плачела постоянно и избягвала темата за катастрофата. След преценка на свидетелските показания въззивният съд е направил извод, че между ищцата и нейната сестра е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка и че ищцата е понесла сериозни морални болки и страдания от смъртта на сестра си, като с оглед съдържанието на установената връзка и тежестта на понесените вреди, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка вреди, е справедливо да се направи изключение от ограничението в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 4/69 г. и тя да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
При произнасяне по размера на дължимото обезщетение въззивният съд е изходил от разбирането, че приложимият към спора Кодекс за застраховането /отм./ не предвижда лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./, а също и че § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ бр.101/2018 г., въвеждащ максимален размер от 5 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди в полза на разширения от ОСНГТК на ВКС кръг на правоимащите лица, е неприложим към спора по причина, че увреждащото ПТП е настъпило преди влизане в сила на новия Кодекс за застраховането. В условията на евентуалност съдът е изложил съображения, че дори да е приложима към спора, разпоредбата противоречи на правото на ЕС и конкретно - на Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., тъй като предвижда обезщетения в размер, значително по-малък от посочения в директивите. Предвид констатираното противоречие с правото на ЕС и като се е позовал на практиката в решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 г. на Съда на ЕС, въззивният съд е възприел разрешението, че размерът на обезщетението следва да се определи при отчитане на действителния обем на претърпените морални вреди, за да се реализира справедливо възмездяване на произлезлите от деликта морални болки и страдания. Като е изходил от указанията в ППВС № 4/68 г. и е взел предвид възрастта на починалата към момента на настъпване на произшествието - 37 г., съществувалата между нея и ищцата силна привързаност, характеризирана въз основа на свидетелските показания като „трайна и дълбока емоционална връзка“, интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания по повод смъртта на сестра й, въззивният съд е формирал извод, че от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо ищцата да получи обезщетение в размер на 40 000 лв., съобразено с обществено - икономическите условя в страната и с лимитите на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проявление на вредите. За да мотивира така определения размер на обезщетението, по-нисък спрямо присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 60 000 лв., въззивният съд е акцентирал върху собствената си преценка за действителното съдържание на връзката между ищцата и нейната сестра и за интензитета на претърпените вреди, както и върху установените по делото факти, че двете сестри са израснали в семейна среда с двама родители, предоставяли им нормална родителска грижа, че от 1999 г. живеят в отделни домакинства и че от 2008 г. ищцата е имала свое пълноценно семейство.
В зависимост от фактическите и правни изводи, до които е достигнал, Апелативен съд - Варна е потвърдил решението на Окръжен съд - Варна в частта за осъждане на „ЗАД Армеец“ АД да заплати на Х. Ш. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й в размер на 40 000 лв. и в частта за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 60 000 лв. до претендираните във въззивното производство 80 000 лв. и след частична отмяна на решението е отхвърлил иска за разликата над сумата 40 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 60 000 лв.
По допускане на касационното обжалване :
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на постановеното от Апелативен съд - Варна решение до касационен контрол в обжалваната с касационната жалба на Х. Ш. част за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв.
Формулираните в изложението към касационната жалба въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 ГПК (отм.) не е обусловено от тяхното разрешаване, а същевременно по отношение на същите не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл280, ал.1 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички оплаквания, доводи и възражения на страните и е формирал свои собствени изводи относно активната материалноправна легитимация на ищцата - сега касатор, да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП нейна сестра и справедливия размер на дължимото обезщетение. В изпълнение на изискването на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд е изложил подробни мотиви към решението си, които отразяват неговата самостоятелна преценка на доказателствата и на релевантните за спора факти, правните изводи, до които е достигнал, и произнасянето по въведените от страните оплаквания, възражения и доводи. Въззивният съд е мотивирал изчерпателно защо приема, че размерът на справедливото обезщетение, което ищцата има право да получи като паричен еквивалент на понесените морални болки и страдания от загубата на сестра си, е по-нисък от определения от първоинстанционния съд. Присъждането на обезщетение в по-нисък размер е обусловено от възприетите от въззивния съд факти, релевантни за прилагането на чл.52 ЗЗД, като констатацията в мотивите към решението, че ищцата и сестра й са имали двама родители и са получавали пълноценна родителска грижа, а към датата на настъпване на произшествието са имали свои семейства, няма решаващо значение за произнасянето по размера на обезщетението. Предвид съдържанието на мотивите към обжалваното решение и съображенията, с които въззивният съд е обосновал извода си за справедливия размер на дължимото обезщетение, решението не противоречи на посочената в изложението практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 ГПК и чл.52 ЗЗД, а именно - решение № 151/30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на ІІІ г. о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ІІ г. о., решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на І г. о., решение № 34/22.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ІІ г. о., решение № 141/30.11.2017 г. по гр. д. № 60360/2016 г. на І т. о., решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о., решение № 1/05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2018 г. на ІІ т. о., решение № 193/06.12.2017 г. по гр. д. № 60137/2016 г. на ІV г. о. и ППВС № 4/68 г.
Предвид отсъствието на общата и на допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в обжалваната от Х. Ш. част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник е формулирал две групи въпроси, за които поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първата група въпроси /т.1 - т.3/ по същество се свеждат до един общ въпрос, свързан с предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. Въпросите удовлетворяват общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са включени в предмета на делото и са относими към формирането на решаващия правен извод на въззивния съд, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществените вреди от причинената при ПТП смърт на нейната сестра от гледна точка на критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Предвид аргументите, с които въззивният съд е мотивирал извода си, че по отношение на ищцата са изпълнени изведените от ОСНГТК на ВКС критерии, за да се направи изключение от правилото, че в случай на смърт право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., настоящият състав на ВКС намира за доказано твърдяното от касатора - ответник противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Констатираното противоречие поражда необходимост от допускане на решението до касационен контрол в частта за уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата 40 000 лв. на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос, прецизиран от касационната инстанция в съответствие с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, при какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
Втората група въпроси /т.4 - т.7/ засяга темпоралното действие на приетото от ОСНГТК на ВКС тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2016 г., на което въззивният съд е основал изводите си за основателност на предявения срещу касатора осъдителен иск. Дори въпросите да се счетат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по повод на тях не следва да се допуска, тъй като не са осъществени сочените допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г. о. В цитираното решение е прието, че тълкувателните актове на върховната съдебна инстанция са предназначени да дадат общо тълкуване на конкретна правна норма, по повод прилагането на която е възникнала противоречива или неправилна съдебна практика, с цел еднаквото и точно прилагане на законите от съдилищата, поради което те са приложими само във връзка с прилагане на правната норма, чийто действителен смисъл и съдържание са предмет на изясняване в рамките на извършваното тълкуване; Когато се касае до първоначално приети тълкувателни постановления на Пленума на ВС и тълкувателни решения, те имат обратно действие като даденото с тях тълкуване важи от момента на влизане в сила на тълкуваната правна норма и се счита, че същата е имала възприетото в тълкувателния акт съдържание още при приемането й; Когато след издаване на съответния тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната правна норма или в други свързани с нея норми и даденото вече тълкуване е неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, с който даденото по-рано тълкуване се изоставя, за да бъде възприето ново, няма обратно действие и от момента на постановяване на новия тълкувателен акт, който се състои от две части - в първата се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за изгубил сила предшестващия тълкувателен акт, престава да се прилага предходния тълкувателен акт; От този момент даденото с новото тълкувателно решение тълкуване на конкретната правна норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаи от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване от тях след приемане на новото тълкувателно решение или по случаи, които са били заварени към този момент, но с действие занапред. Относима към действието на приеманите от Върховния касационен съд тълкувателни решения е и т.1 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила решение. От така възприетите разрешения следва, че ако правният спор е бил висящ към момента на приемане и оповестяване на тълкувателното решение, както и ако сезирането на съда със спора следва по време приемането и оповестяването на решението, даденото от Върховния касационен съд тълкуване на закона следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение по съществото на спора. В конкретния случай правният спор, по повод на който е постановено обжалваното решение, е отнесен за разрешаване до съда след приемане и оповестяване на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и с оглед изложеното основаните на него изводи досежно правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра не противоречи на практиката на ВКС.
След приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС по въпроса от кой момент се прилага тълкувателното решение. В поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ІІ т. о., решение № 26/04.06.2019 г. по т. д. № 1505/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ІІ т. о., решение № 70/03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. на ІІ т. о., решение № 310/06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на ІІ т. о. и др./, различни състави на ВКС са приели постановките на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за приложими при разрешаването на правни спорове за обезщетяване на неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, чието разглеждане по същество не е било приключило към момента на постановяване и обявяване на решението, както и при разрешаване на правни спорове, отнесени за разглеждане до съда след постановяване и обявяване на решението. Съществуващата практика на ВКС дава отговор на въпросите, за които касаторът - ответник поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по тези въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 13.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 578/2019 г. на Апелативен съд - Варна, в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 601 от 28.06.2019 г. по т. д. № 1794/2018 г. на Окръжен съд - Варна е отхвърлен предявеният от Х. Д. Ш. против „ЗАД Армеец“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.08.2015 г. смърт на Б. Д. Ш. за разликата над сумата 40 000 лв. до сумата 80 000 лв.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 13.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 578/2019 г. на Апелативен съд - Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 601 от 28.06.2019 г. по т. д. № 1794/2018 г. на Окръжен съд - Варна в частта за осъждане на „ЗАД Армеец“ АД да заплати на Х. Д. Ш. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.08.2015 г. смърт на сестра й Б. Д. Ш., ведно със законната лихва от 29.08.2015 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска.

УКАЗВА на касатора „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 800 лв. (осемстотин лв.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на главните страни и на подпомагащата страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :