О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 427 София, 02.08.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЛИДИЯ РИКЕВСКА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 300/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Г. В. против определение № 563 от 13.03.2012 г. по ч.гр.д. № 886/2012 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че същото следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса за допустимостта на предявения от нея иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на съдебно- медицинска експертиза чрез Д. анализ при спорен родителски произход № 21/2009 г., назначена по гр.д. № 1769/09 г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 184 от 06.01.2012 г. по гр.д. № 17 40482011 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото и върната подадената от В. Г. В. искова молба поради недопустимост на предявения иск за установяване неистинност на заключение на съдебно- медицинска експертиза. Прието е, че заключението няма характеристиката на документ или на факт по смисъла на чл. 124, ал.4 ГПК, за които законодателят допуска да бъдат оспорвани, съответно установявани, по исков ред. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос е обусловил изхода на делото. Доколкото на настоящия състав не е известна съдебна практика по него, въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос настоящият състав приема следното: Заключението на вещото лице е самостоятелен вид доказателствено средство, чиято цел е да подпомогне съда при изясняване на факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания от областта на науката, техниката, медицината, практиката и пр., с каквито съдът не разполага. Събирането на това доказателствено средство, както и доказателствената му стойност в процеса са регламентирани от процесуалния закон със специални правила, различни от тези за писмените доказателства и свидетелските показания. Макар да трябва да бъде представено по делото в писмен вид, заключението на вещото лице не е документ по смисъла на чл.178 и сл. ГПК и оспорването му не е подчинено на изискванията за оспорване на истинността на документ. Заключението на вещото лице не може да бъде оспорено досежно неговата автентичност, а само относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти, но за това е предвиден специален процесуален ред - чл.200, ал.3 ГПК. То не се ползва нито с формална, нито с материална доказателствена сила, дори когато не е било оспорено от страните, а се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Поради това е недопустимо чрез иск по чл. 124, ал.4 ГПК да се установява истинността или неистинността на заключение на вещото лице. За установяване неверност на заключение на вещите лица съществува друг съдебен ред. С оглед на изложеното, обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 563 от 13.03.2012 г. по ч.гр.д. № 886/2012 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: