Р Е Ш Е Н И Е   №  432   София,  30 октомври  2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ....двадесет и трети октомври.....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора..РУСКО КАРАГОГОВ............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 433 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е по чл.419 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. С. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 3086/07 г. на Русенския районен съд, отмяна на постановената по него присъда № 182/ 16.10.2008 г., потвърдена с решение № 11/ 18.02.2009 г. на Русенския окръжен съд по внохд № 10302/08 г. и връщане на делото на досъдебното производство. В искането, поддържано в съдебно заседание от защитата на осъдения, се претендират нарушения на материалния закон и процесуалните правила- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Доводите са, че съдилищата са нарушили принципа за обективност, всестранност и пълнота при установяване на фактическия състав, което е довело до неправилно осъждане на дееца при липса на субективна с. на престъплението по чл.325 ал.2 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно, тъй като не са изяснени причините, довели до афектното състояние на осъдения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата и решението, установи следното:   С влязлата в сила присъда Русенският районен съд признал подсъдимия М за виновен в това, че на 31.12.2006 г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива на орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост и на основание чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 1241/2005 г. на Русенския районен съд.   Искането е неоснователно. Първоинстанционният съд е събрал в пълен обем доказателствата, необходими за установяване на правно релевантните факти. Направил е анализ на доказателствената съвкупност, обсъдил е коректно свидетелските показания и писмените доказателства, съпоставил ги е помежду им и е изложил съображения на кои от тях дава вяра и защо. Фактическите констатации на Русенския районен съд почиват на вярна интерпретация на съдържанието на гласните доказателствени средства и са подчинени на правилата на формалната логика. При проверката на присъдата по повод жалба на подсъдимия, Русенският окръжен съд на свой ред е извършил анализ на доказателствения материал, обсъдил е възраженията и е мотивирал защо не може да направи фактически и правни изводи, различни от възприетите от районния съд. Не почива на данните по делото възражението, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като са събрани доказателства само за фрагмент от събитията, случили се на инкриминираната дата, като не са изследвани причините, довели до възбуденото състояние на подсъдимия и са игнорирани мотивите за действията му. От анализа на свидетелските показания, включително от съобщеното от свидетелите- приятели и роднини на подсъдимия, съдилищата са установили фактологията на избухналия в заведението скандал, последвалото сбиване пред ресторанта, включително и факта на нараняването на св. К, така както твърди и М. Затова настоящата инстанция не споделя оплакването, че отказът на съдилищата да изискат и приложат към делото “преписка или досъдебно производство или наказателно дело за нараняването с нож на К. ” съществено е ограничил правото на защита на подсъдимия, защото този отказ не е довел до неизясняване на фактическата обстановка. В този смисъл законосъобразно се е произнесла и въззивната инстанция, като е отказала да уважи възражението за допуснато съществено процесуално нарушение. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Доводът, че подсъдимият е имал личен мотив да защити своите приятели и преди всичко наранения с нож К. и не е искал, нито допускал, че обществения ред ще бъде нарушен не се споделя от настоящата инстанция. Приетите от съдилищата факти, в чиито рамки Върховният касационен съд извършва проверка за правилното приложение на закона, сочат на съставомерност на деянието по чл.325 ал.2 от НК. Подсъдимият, дори и след пристигането на полицията и преустановяване на боя между двете групи лица, е продължил да буйства, не се подчинил на предупрежденията да прекрати неправомерното си поведение, оказал е съпротива и блъснал полицая св. Л, като същевременно псувал, обиждал и отправял закани към полицаите. Законосъобразно съдилищата са приели от правна с. , че непристойните действия на подсъдимия на обществено място и в присъствие на множество хора, не само грубо са нарушили обществения ред, но и се отличават с изключителна дързост и цинизъм и демонстрират явно неуважение към обществото и законовия ред. Фактическият състав сочи и на съпротива на орган на власт при изпълнение на функциите му по опазване на обществения ред, тъй като полицаите са били униформени и са изпълнявали служебните си задължения- обстоятелство, безспорно възприето от подсъдимия. Неоснователно е и възражението, че поведението на подсъдимия е продиктувано от личен мотив да защити приятелите си, който изключва субективната съставомерност на деянието. Сбиването на двете компании и участието на подсъдимия в него може да бъде обяснено с някакви лични взаимоотношения между тях, но не и последващото поведение на М. , сочещо на умисъл за хулиганство. Въззивният съд подробно и аргументирано е отговорил на направеното и пред него възражение в същия смисъл и го е отхвърлил като неоснователно със съображения, които този съд споделя изцяло. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Ето защо Върховният касационен съд, второ наказателно отделение               Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. М. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда № 182/ 16.10.2008 г. по нохд № 3086/07 г. на Русенския районен съд, потвърдена с решение № 11/ 18.02.2009 г. по внохд № 10302/2008 г. на Русенския окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: