3решение по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е
№ 826
гр.София,22.11. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 257 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Ю. А., А. А. Е. и Е. А. Е. срещу решение № 227 от 04.08.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 149 от 2006 г., с което е отменено решение от 30.07.2004 г. по гр.д.№ 1285 от 1995 г. на Хасковския районен съд и вместо него е постановено решение за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба имот пл.№ 1013 от кв.414а по плана на гр.Хасково, утвърден със заповед № 205 от 1981 г. с площ от 250 кв.м., идентичен с поземлен имот № 77195.721.118 с площ от 259 кв.м. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на И. директор на А. по кадастъра, находящ се в гр.Хасково, ул.”Недялка С.” № 1, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, включваща и стая от първия етаж, допусната до делба като дюкян и индивидуализирана като магазин, състоящ се от магазинно помещение от 10 кв.м. и складово помещение от 4,50 кв.м. и за прекратяване на производството по делото относно допуснатите до делба два гаража, построени в имота поради липса на предмет на делбата- несъществуващ обект.
В жалбите се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците Г. Ю. Ш. /Галина М. Арабаджиева/ и Ж. Ф. Ш., конституирана като наследник на починалия в хода на делото Ф. С. Ш. /Фидан С. Арабаджиев/ не оспорват жалбите.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /съделители по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 232 от 23.09.2009 г.
Касационното обжалване е допуснато по следните два въпроса: 1. Кога налагащите в имота преустройства са значителни по смисъла на чл.203 от ЗУТ и 2. Може би да бъдат разпредели по реда на чл.292 от ГПК /отм./ имоти-предмет на делбата, които на брой са по-малко от съделителите, ако някои от съделителите са се групирА. и са направили обща претенция за възлагане на един от тези имоти.
По тези въпроси въззивният съд е приел, че тъй като предвижданото по архитектурен проект преустройство на сградата в две самостотелни жилища и магазин е свързано с разходи на стойност повече от 10 % от стойността на тази сграда, това преустройство е свързано със значителни неудобства по смисъла на чл.203 от ЗУТ, поради което разделянето не следва да се допуска. С оглед на това е приел, че до делба е допуснат само един неподеляем имот, който не може да се разпредели между съделителите по реда на чл.292 от ГПК /отм./, поради което го е изнесъл на публична продан.
В т.5 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., в решение № 541 от 08.07.2005 г. по гр.д.№ 216 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 807 от 03.12.2004 г. по гр.д.№ 545 от 2004 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 805 от 12.12.2003 г. по гр.д.№ 508 от 2003 г. и решение № 173 от 16.03.2004 г. по гр.д.№ 485 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че предвидените по одобрен архитектурен проект преустройства на сграда са значителни по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗС и на чл.203 от ЗУТ, когато стойността на тези преустройства надвишава 10 % от стойността на целия допуснат до делба имот и че когато допуснатите до делба имоти са по-малко от броя на съделителите, но някои от съделителите са се групирА. и са предявили обща претенция за възлагане, делбата може да се извърши чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./.
Настоящият състав на ВКС приема за правилна практиката, обективираната в горепосочените решения на ВКС поради следното: Съгласно чл.39, ал.2 от ЗС, чл.203 от ЗУТ и чл.62 от З. /отм./ разделянето на един имот на няколко дяла при съдебна делба се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства за съделителите, по-големи от обикновените. Действително, в закона не е посочен обективен критерий относно това, кога преустройството би било значително и би създало неудобства, по-големи от обикновените. За да приеме съдът, че такива неудобства са налице, е необходимо самите съделители /или някой от тях/ да твърди, че преустройството ще създаде такива по-големи от обикновените неудобства, като посочи конкретно какви ще са тези неудобства. Не е такова неудобство, по-голямо от обикновеното, например невъзможността да се ползва сградата по предназначение докато се извършва преустройството, тъй като всеки един ремонт на сграда /основен или текущ/ води до това ограничение. Такива неудобства, по-големи от обикновените, биха били налице, ако отделните дялове са обособени по такъв начин, че се създава пречка за някои от съсобствениците да ползват общите части на сградата или да ползват имота по предназначението му, или когато за извършване на преустройство съделителите следва да вложат значителни средства /например повече от 10-15 % от стойността на самия преустройван обект/.
По втория посочен въпрос ВКС счита, че делбата може да бъде извършена чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ и в случаите, когато допуснатите до делба имоти са по-малко от броя на съделителите, но някои от съделителите са се групирА. така, че всяка една от групите да може да получи реален дял от имотите. Това е така, тъй като целта на делбата е да прекрати съсобствеността само между тези съделители, които желаят това, и то по възможност чрез предоставяване на реален дял от съсобствените имоти на всеки от съделителите или на всяка група от тях.
С оглед на това разрешение на поставените по делото въпроси, обжалваното решение на въззивния съд е неправилно: По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която е дава заключение, че допуснатият до делба имот може да бъде разделен на три дяла /магазин на първия етаж, жилище на първия етаж и жилище на втория етаж от сградата/. Никой от съделителите не е възразил, че това разделение ще доведе до значителни неудобства за някои от тях. Нещо повече, в съдебно заседание от 13.12.2002 г. пълномощникът на съделителката М. А. е заявила, че М. сама би поела разходите за извършване на преустройството. Съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза от 17.04.2008 г., приета от въззивния съд, преустройството ще струва 12 180 лв., тоест около 13 % от общата стойност на допуснатия до делба имот /сграда и дворно място/, която според вещите лица е 90 000 лв.
При това заключение на вещите лица и с оглед становището на съделителите, че преустройството няма да им създаде значителни затруднения и са готови да поемат разноските за това преустройство, съдът е бил длъжен след одобрение на инвестиционен проект за разделяне на сградата, да извърши делбата по реда на чл.292 от ГПК /отм./- чрез разпределение между съделителите на образуваните в резултат на преустройството дялове, а не да изнася имота на публична продан.
С оглед на горното, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След тази отмяна, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: 1. Назначаване на нова съдебно-техническа експертиза със задача да изготви проекти за разделяне на допусната до делба сграда: на два обекта /жилище на първия етаж и жилище на втория етаж от сградата/ или на три обекта /магазин, жилище на първия етаж /без магазина/ и жилище на втория етаж/ и да даде оценка на всеки един от тези дялове, като в стойността на всеки дял да включи и стойността на общите части към него, включително и стойността на съответните ид.ч. от дворното място към всеки един от дяловете. Изслушването на тази експертиза се налага, тъй като в приетите по делото съдебно-технически експертизи към стойността на отделните дялове не е включена стойността на припадащите им се части от общите части на сградата и на дворното място, тоест липсва реална пазарна оценка на дяловете и 2. Изпращане на вариантите за разделяне на сградата на Главния архитект на общината за одобрение по реда на чл.203 от ЗУТ чрез изготвяне и одобряване на инвестиционни проекти /тъй като представените по делото одобрение по протокол № 10 от 18.06.2002 г. на Експертен съвет по устройство на територията на Община Х. и работен проект са само за пристройка към сградата /външни стълби към втория етаж/, а не за обособяване в сградата на два или три самостоятелни обекта на собственост/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 227 от 04.08.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 149 от 2006 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |