Р Е Ш Е Н И Е №360 гр.София, 23 март 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА със секретар Мира Недева при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 977/2015 година Защитник на подсъдимия Д. У. е подал касационна жалба срещу потвърждаването във втората инстанция на осъдителната присъда спрямо него. Потвърждаването е във Варненския апелативен съд и е станало с решение № 83 от 12.V.2015 год. по внохд 53/15, а потвърдената с него присъда е № 31 от 19.ХІІ.2014 год. по нохд 189/14 на Силистренския окръжен съд. Първоинстанционната присъда е осъдителна по обвинението, че У. е извършил престъпление по чл.255, ал.1, т.2, във връзка с чл.26 НК: че продължавано в периода 27.ІV.2011 – 14.ІV.2012 год. е затаил истина относно своите доходи на земеделски производител в годишните си данъчни декларации за 2010 и 2011 год. по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; така избягнал плащане на данъчни задължения в големи размери (чл.93, т.14 НК) – общо за двете години 9 139 лева (3 588 + 5 551); за това е наказан с лишаване от свобода за 1 година условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок и глоба 1 000 лева. Присъдата има и гражданска част за обезщетението в същия размер (9 139 лева) по предявения от министъра на финансите иск в полза на държавата. Касационният жалбоподател е оспорил потвърждаването на присъдата с позоваване на всички основания, предвидени за това в чл.348 НПК, като е изложил и аргументите, за които е сметнал, че ги подкрепят; искането по изхода на делото е обаче само за ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, разбира се, след като бъде отменено нейното решение. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание, а според участващия прокурор е неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна, макар и не във всичко. І. Касационната жалба е основателна поради следното. Оспорената с нея отговорност е за избягването да бъдат платени данъчни задължения, чийто размер е бил установен само предполагаемо. Сигурното им установяване се е оказало невъзможно поради липсата на документи, които да удостоверяват стопанската дейност на подсъдимия като земеделски производител на зърно. Тази липса в ревизионното производство по Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс е била преодоляна чрез извършване на т.нар. данъчна ревизия по аналог (чл.122 и 123 ДОПК), като специално за изчисляване на доходите на Д.У. послужили и официални статистически данни. В последвалото досъдебно производство по наказателното дело бил запазен вероятностният характер на изчисленията, залегнали в издадения след ревизията акт; вероятността им обаче станала в по-висока степен достоверна, след като в обвинителния акт прокурорът взел предвид допълнителните изчисления, които направили вещите лица по назначените в този етап агротехническа и счетоводна експертизи. Върху техните именно изчисления почиват и съдебните актове за отговорността на подсъдимия. Даже само скицирана, така посочената особеност в доказателствената дейност по делото е достатъчна за ВКС да приеме, че потвърждаването на осъдителната присъда срещу подсъдимия У. е станало при съществено нарушение на процесуалните правила относно забраната в чл.303 НПК, че „[п]рисъдата не може да почива на предположения”. Предположенията при доказване на наказателната отговорност могат да се смятат за процесуално допустими само по изключение, и то при определени условия – когато например се установява нейната липса (вж.напр. р.80/07-І, Бюл.10/07) или пък когато самият предмет на наказателната отговорност е някаква вероятност (вж.напр. р.624а/93-92-І, Сб., с.223). Нищо такова обаче не може да бъде открито по сегашното дело – единствено неубедителните опити от държавните органи в процеса да се обосновават с обективността на статистическата наука, укоримостта в поведението на обвиняемия да не документира стопанската си дейност, допустимостта на останалите използвани доказателства и с други подобни доводи. Излишно обстойни са на свой ред и защитните доводи, но те са поне отговор на упоритостта в подкрепа на обвинителната теза, а може би и на незаконосъобразните (чл.103 НПК) опити за прехвърляне върху обвиняемия на тежестта на доказване (вж.напр. посл. абз. от мотивите на СОС-л.153 от неговото дело). ІІ. Освен излишно и обстойно мотивирана, касационната жалба (редактиран всъщност вариант на допълнителното писмено изложение към въззивната) е в някои отношения и неоснователна. Между тях – напр. че по делото са използвани „негодни” доказателства или пък че липсвал отговор на възраженията на защитата, най-съществено е неоснователното оспорване на процесуалната допустимост на предявения от държавата чрез министъра на финансите граждански иск. Разбирането е в пряко противоречие с междувременно издаденото тълкувателно решение № 4 от 12 март 2016 год. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, респ. с т.2 от него (вж. повече в сайта на съда). ІІІ. При новото разглеждане на делото, което поначало следва от основанието за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 НПК (във връзка в случая с ал.3, т.1 – заради ролята на посочената в р.І по-горе забрана, на гаранция за правото на защита), въззивната инстанция е задължена (чл.355, ал.1, т.3, във вр. с 354, ал.3, т.2 НПК) отново да обсъди възможността да бъде издадена исканата от жалбоподателя оправдателна присъда; да я обсъди включително с оглед на изискването по чл.304 НПК „деянието [да] не съставлява престъпление” изобщо (трайна практика на ВКС-за нея виж решенията, посочени в р.16/04-І, Бюл.3/04); в случая е уместна съпоставката най-малко с „формалното” престъпление по чл.313, ал.2 НК, като се обсъди, разбира се, и наличието на съответните процесуални изисквания за приложението на друг наказателен закон. Ръководен от всичко изложено, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 83/12.V.2015 год. по внохд 53/15 на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане във въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ