4 Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 21.03.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 543/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. от [населено място] срещу решение № 1895 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 1743/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, VІІ състав решение № 8008 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 16056/2011 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл.226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.09.2010 г. за разликата от 70 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Твърди се, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени конкретните обстоятелства по делото и е направен произволен извод за съществуването на потенциална възможност за касатора да сключи нов брак, което намалява обема на претърпените от него морални вреди от смъртта на съпругата му. С определение № 663 от 21.11.2014 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част, като е прието, че значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е въпросът за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът – [фирма], [населено място] (универсален правоприемник на Застрахователна компания [фирма], [населено място]) – не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от Г. П. Г. от [населено място] срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] (чийто правоприемник е [фирма], [населено място]) иск по чл.226, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв., въззивният съд е приел, че присъдената от първата инстанция сума е достатъчна да възмезди причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на съпругата му К. И. В., като е преценил болките и страданията от тази загуба за продължителни и интензивни, но същевременно е взел предвид възрастта на ищеца и възможността да сключи друг брак. Решението е частично неправилно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховен съд. Решаващият състав не е отчел в достатъчна степен релевантните за случая обстоятелства, имащи значение за определяне обема на претърпените неимуществени вреди. По-конкретно, не е съобразена силната емоционална връзка между ищеца и неговата съпруга, започнала още в ученическа възраст, продължила в няколкогодишно съжителство на съпружески начала и завършила със сключване на брак, изграден на основата на обич и привързаност. Не е взето предвид и обстоятелството, че ищецът и починалата са били младо семейство, изпълнено с надежди и планове за съвместния си живот и че с внезапната смърт на своята съпруга ищецът е получил непоправима душевна травма. Напълно произволен в тази връзка се явява изводът на въззивния съд, че с оглед младата му възраст, същият би могъл да сключи нов брак. Хипотетичната възможност ищецът да създаде в бъдеще друго семейство е ирелевантна при определяне на претърпяните от него неимуществени вреди, тъй като обемът на вредите се преценява с оглед на обстоятелствата, които са обективно проявени към момента на причиняването им. Съобразявайки тези обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, определено към момента на настъпването им – м. септември 2010 г., представлява сумата 90 000 лв. Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата 20 000 лв., като тази сума следва да бъде присъдена допълнително на касатора Г. П. Г.. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените разноски за касационното производство. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 5356 от 19.01.2015 г. и данъчна фактура № 3272 от същата дата, уговореното и платено на пълномощника на ищеца възнаграждение е в размер на 2 400 лв. Следователно, съобразно уважената част от жалбата, дължимите на касатора разноски възлизат на сумата 1 600 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати и на държавна такса за касационното производство в размер на 400 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1895 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 1743/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. П. Г. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], [улица] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.09.2010 г. за разликата от 70 000 лв. до 90 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Г. П. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 19.09.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2010 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1895 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 1743/2013 г. на Софийски апелативен в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Г. П. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 400 /четиристотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: