4 Р Е Ш Е Н И Е № 391 СОФИЯ, 18.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1139/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. М. като пълномощник на К. Б. Ц. и Н. Б. Ц. против решението на Софийски градски съд, постановено на 16.05.2011 г. по гр.д. № 14 017/2010 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд неправилно е възложил върху тях тежестта да установят, че с оглед посочения период на владение, процесният имот е бил собственост на частно лице и не е бил изключен от действието на придобивната давност предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС. Ответниците по касация С. и М. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № І-47-82 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 14149/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Ц. и Н. Ц. против С. и Държавата чрез М. установителни искове за собственост на недвижим имот пл.№ 257 в кв. 38 по плана на [населено място], м. “М. п.”, за който е отреден УПИ V-257 в кв. 38 с площ 314 кв.м. За да намери предявеният установителен иск за неоснователен въззивният съд е приел, че ищците не са доказали идентичността на процесния имот с този, описан в Договор за продажба на недвижим имот от 15.10.1948 г., с който техният наследодател Б. Ц. Р. е закупил от И. Л. М. 300 кв.м от нивата на продавач, находяща се в землището [населено място], м. ”П.” при съседи : Г. А., Н. А., Т. М. и И. М.. Намерил е за неоснователно твърдението на ищците, че наследодателят им е придобил правото на собственост на основание придобивна давност, като изложил съображения, че от 1948 г. до влизане в сила на ЗС през 1951 г. не е изтекъл необходимият давностен срок. През 1966 г. процесният имот е бил актуван за държавен като стар общински имот. При това положение в тежест на ищците е било да установят, че през периода на владение имотът е бил собственост на частно лице, тъй като при действието на разпоредбата на чл. 86 ЗС преди изменението в ДВ бр. 31/ 1990 г. е съществувала забрана за придобиване по давност на имоти – държавна собственост. При липса на такива доказателства съдът е приел за недоказано осъществяването и на този придобивен способ. На следващо място е посочил, че договорът от 15.10.1948 г. не е сключен в предвидената от закона нотариална форма, поради което не е произвел вещно - прехвърлително действие и не легитимира наследодателят им като собственик на основание покупко - продажба. От фактическа страна по делото е установено, че с частен писмен договор от 15. 10.1948 г. наследодателят на ищците е закупил от И. Л. М. недвижим имот с площ 300 кв.м, съставляващ част от нива в землището на [населено място], м. ”П.”. Веднага след закупуването му е построил в него жилищна и стопанска сграда и го е владял до смъртта си, а след това имотът се владее от ищците - негови наследници. В изпълнение на заповед № ИК- 1083 от 16.09.1966 г. на Председателя на ИК на СГНС е бил съставен А. № 5080 от 01.11.1966 г., с който е актуван за държавен терен от около 11 500 кв.м - стар общински имот. На гърба на акта е изготвена окомерна скица на актувания терен, върху която са отбелязани имотите, които се владеят от частни лица, и техните граници. В нея фигурира и името на Б. Ц. Р.. През 1997 г. е съставен Акт за държавна собственост на “стар общински имот” с площ 11 550 кв.м, между улици “Б. С.”, ул.”367 – ма”, [улица]и ул.” 379-та”. С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че в границите на този имот попада имот пл.№ 257, заснет в кадастрален план от 1972 г. и записан в разписния лист към него на името на Б. Ц. Р.. Вещото лице е установило, че на място имотът съществува така, както е нанесен в плана. Същият е ограден и в него са построени жилищни и стопански сгради. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК по въпроса: при наличието на акт за държавна /общинска/ собственост, следва ли държавата /общината/ да докаже основанието за актуване на имота като държавен, за да се изключи действието на придобивната давност предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ЗДЗС. Междувременно по този въпрос ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК с редица решения /напр. решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о./, с които приема, че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива. Настоящият състав намира тази практика за правилна. Актовете за държавна, съотв. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съотв. на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочват фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна/ общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само конститират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1966 г., а като основание е посочено ”стар общински имот”. При това положение в тежест на ответника по иска е било да установи откога и на какво основание /одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр./ имотът е станал общинска собственост преди съставянето на цитирания акт. От 1948 г., когато наследодателят на касаторите е закупил процесния имот и е установил владение върху него, до съставянето на акта за държавна собственост през 1966 г., е изтекъл необходимия съгласно чл. 79, ал.1 ЗС във вр. с § 4 ПП на ЗС давностен срок, поради което, за да се приеме, че това владение не е довело до придобиването на правото на собственост на оригинерно основание, би следвало да се установи, че през този период по отношение на него е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация. При липса на такива доказателства следва да се приеме, че имотът е бил частна собственост и след като е владян в продължение на 10 години в реални граници от наследодателя на касаторите, е придобит от него по давност. Изложеното опровергава констатациите в актовете за държавна, а след това и за общинска собственост, че се касае за “стар общински имот”, тъй като към момента на съставяне на първия акт от 1966г. имотът е бил собственост на наследодателя на ищците. Посоченото в акта основание не е вярно, поради което е оборена неговата доказателствената сила, а съответно и на съставения през 1997 г . акт за общинска собственост. Предвид това предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се отмени обжалваното решение. Поради това, че не се налага събиране на други доказателства, настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като признае за установено по отношение на Столична общината и държавата чрез М. правото на собственост на ищците върху процесния имот. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, постановено на 16.05.2011 г. по гр.д. № 14 017/2010 г. вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. и Д., че К. Б. Ц. и Н. Б. Ц. са собственици на основание придобивна давност и наследяване на недвижим имот пл.№ 257 в кв. 38 по плана на [населено място], м. “М. п.”, за който е отреден УПИ V-257 в кв. 38 с площ 314 кв.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: